Придобиване права на адвокат-ПРОЕКТ

[Octagon]

Проблем в случая е факта, че по традиция теоритичната подготовка е измерима величина.А как да преценим практическата? Може ли самата практика да бъде критерий, след като тя най- често отсява само тези, които не се приспособяват към нея, не неподготвените или неспособните. Изразите "навън е различно", "кой ще те слуша", "практиката ще се пречупи" и други са колкото верни, толкова и израз на онази закостенялост, която все някога се формира. Бих предложил практиката да не бъде единственият критерии. Една добра идея, колкото и теоритична да е тя, може да доведе до благоприятни последици, стига да се намери подходящ способ за имплементация.Защо все забравяме, че теорията и практиката си влияят взаимно и отдаваме приоритет само на едното? Има и друго, какъв критерий предлагате за определяне "специфичните правни познания и психическа нагласа на кандидата"?Това е толкова трудно да се прецени,колкото и морала и нравствеността според чл.4 ал.1 т.6 на Проекта.Не мислите ли психологическата нагласа на адвокат се формира чрез работата като адвокат, а не предварително? Специфичхните познания също се придобиват в последствие. Университета, както ви е известно не способства за това.Тогава според мен стои и въпроса редно ли е да правим преценка в началото на пътя, след като нагласата се оформя докато вървиш по този път. В този смисъл идеята за помощник-адвокат е смислена, стига преценката за качествата му на адвокат да се извършва на края, когато следва да е придобил необходимите специфични знания и умения. Предложената сега уредба е странна- в началото отсяваме, а след това има необясним автоматизъм. Излиза, че който успее да премине първото сито колкото и неспособен да е за адвокат, ще стане.Именно заради помощник- адвоката в проекта трябва да се прецезира момента на възникване на адвокатската правоспособност, статуса на помощник-адвоката и вписването на помощник адвоката в регистър.

[hebigatsu]

Ето ,че стъпка по стъпка сме на път да изчистим един принципен въпрос по тази нишка. Предполагам, че всички ще се съгласите със следното : Тезата за провеждане на изпит за придобиване на адвокатска правоспособност (а в общият случай за такава на магистрат) се очертава като несъстоятелна, защото след като на този етап не може да се определи справедлива форма на преценка на практическите способности на кандидата, неоправдано е да се постановява последваща проверка на теоретичната му подготовка, след като вече е извършена такава от независим орган, в който има включени все пак членове с установен научен ценз. Темата за изпит за правоспособност има според мен две решения: 1. Да отпадне на този етап и да се насочат усилията за нормативно гарантиране на практическата подготовка на студентите - специалност "право". 2. Да се въведе форма на изпит доведена до чист формализъм, за да не се стигне до накърняване на права и неоправдани ограничения. Колкото до изказаното от мен становище за проверка на психическата нагласа, не вярвам да не се съгласите, че позицията, от която се разглеждат едни и същи правни действия и техните материални форми от различните видове юристи е (или поне трябва да е) коренно различна. Не е една и съща позицията, от която се чете например една искова молба, протокол от съдебно заседание или искане по доказателствата от съдия и от адвокат. Но тази психическа (или по-точно психологическа) нагласа, според мен трябва да се формира още в процеса на обучение на студента.

[znajko]

Съгласен съм, но с една уговорка. Нека не намесваме магистратите. Механизмът за подготовка на магистрати, включително изпитът за прием в училището за магистрати са конструирани обосновано и с оглед на повишените изисквания спрямо магистратурата

[hebigatsu]

Нима не смяташ, че и изискванията към адвокатите също са повишени?!!!!!!!! Далеч съм от мисълта да фаворизирам адвокатската професия, но при защита правата на гражданите именно адвокатът е буфера между гражданина и органите оправомощени да дадат исканата защита. Функцията на адвоката не се ограничава само с процесуално представителство в съдебната зала. Това, което се прокарва при магистратите в момента, не е нищо друго освен една позабравена форма за повишаване на квалификацията, широко разпространена в недалечното минало. По тази логика и адвокатурата може да си направи своя школа. Моята позиция по въпроса мисля, че е достатъчно ясна и простичка: Специализацията в правото с оглед на последващата практика, трябва да става в нивото на обучение за магистър по право. Всичко, на което сме свидетели в момента е неоправдано ограничение. Никой ли не си поставя въпроса какъв е статута на това "училище за магистрати". За какво училища може да става въпрос след придобиване на висше образование. Това за мен е един, може би полезен за практиката опит за решаване на проблема, но отново се нарушават основни принципи на установеното от действащото законодателство положение. Като юристи знаем, че колкото по-малко изключения се предвиждат от общовалидното правило, толкова по-малко са нарушенията на това правило. Не сте ли се замисляли, че тази тенденция, за неоправдано надграждане на образователната система ще доведе в един момент до неоправдана продължителност на обучението. Един простичък въпрос във връзка с кореспондирането на тези механизми с останалото законодателство: Кога тези вечни "студенти" ще натрупат стаж за пенсия?!!!!! На колко години един магистрат ще може да се пенсионира?!!!!!!! Да не говорим пък за периода от юридическата кариера, когато юриста е най-трудоспособен. Защо да не сложим направо един възрастов праг, над който да може да се практикува като юрист, примерно 35 г.??????? По тази схема няма да се учудя (да съм жив и здрав да го доживея) следващият президент на България да е току що придобил правоспособност! Предварително се извинявам, ако реагирам прекалено емоционално!

[Octagon]

Последните ви думи заслужават да се замислим.Те дори не казват всичко- погледнете само чл.4 ал.1 т.3 "да не е навършил пенсионна възраст......" Оказва се, че може би скоро една от характеристиките на всеки адвокат ще бъде възрастта (погледнете само- законът изключва "младите" и "старите"), а не възможността за пълноценна професионална дейност или способностите му. Колкото повече разглеждам не само отделните текстове, а замисъла в цялост толкова по-рестриктивен ми изглежда закона. И толкова повече се замислям за нашата конституция за свободата на избор на професия, за равните права и др. Ако не се спазва принципът, как тогава конретният текст ще бъде съобразен. От друга страна съм съгласен с едно- магистратът и адвокатът следва да бъдат отграничавани. Вярно е, че проектът за ЗА и за ЗИДЗСВ са в един дух, но статутът и характеристиките на професията са различни. Нека се концентрираме върху магистратите, а малките забежки към съдебната власт да се осъществяват само при положение, че се вземат предвид особеностите на дейността.Не са излишни, но нека не бъдем безцелни.

[hebigatsu]

Благодаря! Радвам се, че "провокацията" ми не е останала без резултат. Искам всички да започнем да разсъждаваме по тези болни теми като юристи, които държат на ЗАКОНА. Проектозакони, които решават частни(в някои случаи и чисто лични) проблеми не бива повече да достигат до пленарна зала. Забележка: Надявам се, че имате предвид да се концентрираме върху "адвокатите", а не върху "магистратите".

[Octagon]

Извинявам се за допуснатата грешка- действително имах предвид "адвокатите". Което естествено не пречи успоредно с тази дискусия да се въведе и нова- за промените в ЗСВ, но трябва да призная, че лично аз гледам тази система само от две гледни точки- отвън и от позицията на познанията вкоренени по време на обучението в Юридическият факултет.Естествено и този поглед не е излишен, но мисля, че по полезни ще са самите магистрати. А и не бива да бягаме от темата на настоящата дискусия или да предизвикваме разсейване. Не е в реда на тези мисли, но бих искал да споделя и още нещо относно проекта. Бихме могли да се концентрираме повече и да предложим конкретни инициативи и решения. Идеята на колегата Адвокат 76 да предложи алтернатива, макар и само на няколко текста, ми се стори добра. Не е наша работа да законодателстваме, но ако до ВАС стигне нещо конкретно, шансове да настъпят някакви промени все пак съществуват.

[hebigatsu]

Колеги, Правя следните предложения относно придобиване адвокатска правоспособност: 1. Регламентираните в проекта формални изисквания да останат с изключение на т.5 от ал.1 на чл.4; 2. Статута на помощник-адвоката по проекта да се изчисти като от чл.14 отпадне ал.5(същата накърнява правото на адвокатска защита) и стажът на патрона се намали на 5г. Също така трите години по ал.7 на същият член е ненужно голям срок за добиване на пълна правоспособност- достатъчни са от 6 месеца до една година. 3. Да се регламентират по прецизно предвидените в ал.6 на чл.14 от проекта курсове. 4. За да не се превръща адвокатурата в затворена каста да се даде възможност и на другите практикуващи юристи да изкарват предвидените в чл.14 ал.6 курсове(в тази връзка какво стана с юрисконсултите, правните експерти и съветници? Защо от превилегиите на закона да се ползват само бивши магистрати и научни работници или преподаватели по правни науки с над три годишен стаж?) 5. Като цяло придобиването на адвокатска правоспособност да е обвързано с изпълнението на формалните критерии по чл.4 и успешното завършване на курсовете по чл.14 ал.6 от проекта. Във връзка с въпросите ми по т.4 : Защо се приема, че преподавател по правни науки например има същата подготовка като тази на един апелативен съдия? Аз самият имам четири години преподавателски стаж, но не мисля, че в някои отношения един районен или окръжен съдия със стаж над три години например има по-малко познания от мен.

[znajko]

За да приключим с магистратите- Съдът е субект на отношения на власт и подчинение, в които той осъществява държавната принуда. В тази връзка, смятам ще се съгласите, интересът на обществото е в значително по-голяма степен насочен към добрата професионална подготовка на магистратите, отколкото тази на адвокатите. Училището за магистрати, във вида в който присъства в ЗИДЗСВ в никой случай не изхожда от "позабравените" форми за повишаване на квалфикацията. Основния принцип за дейността на това училище е предварителното, а не последващо повишаване на квалификацията на магистратите. Т.е. обучението в него ще гарантира един минимум на подготовка, благодарение на който новоназначените съдии и прокурори няма да се учат на мой и на ваш гръб. Да не говорим за следователите. И още - ЗИДЗСВ предвижда за прием в училището, в което бъдещият магистрат ЩЕ СЕ ОБУЧАВА, а няма просто да си прослужва безхаберно стажа като помощник- адвокат например

[znajko]

Изпуснал съм думичка в последното изречение: И още - ЗИДЗСВ предвижда изпит за прием ....

[znajko]

Отговор на hebigatsu на "нима не смяташ..." Стигнахме си до думата- специализация. Аз например се чувствам истински добър само в един-два правни отрасъла. За да издържа такъв изпит ще трябва да седна и неистово да се боря с останалите отрасли /говорим за ниво над придобитото в университета/. Какъв ще е резултата- ще докарам средно ниво на изпита и ще стана адвокат. Но добър адвокат ли ще съм? И от коя материя ще отбирам най- много, след като си разпилявам времето и услилията надлъж и нашир из необятните пространства на правото? Идеята на изпита е порочна и никакви промени в нея няма да я заздравят - докато комбинацията от критерии /виж по- горе/ съществува в предложения вид

[hebigatsu]

Явно не съм бил достатъчно ясен, затова ще задам въпроса си по следният начин: Къде отиват 5-те г. обучение за магистърска степен по право, след като ще се налага последващо обучение за добиване на правоспособност като магистрат в продължение на още две години?????!!!!! Единственото оправдание на такова обучение е, ако същото представлява по-висша по степен образователна подготовка или следдипломна квалификация или специализация!!!!! Колкото до "безхаберното прослужване като помощник-адвокат", това се отнася единствено за т.нар. "наследствени" адвокати, защото подвизаващите се сега под аналогични прозвища(асистенти, стажанти, сътрудници и помощници)вършат голяма част от черната работа без или срещу символично възнаграждение. Именно затова съм застъпил и позицията за намаляване на този период.

[hebigatsu]

Позицията ми относно изпита не е променена. Ако не си забелязал по всички нишкисъм заемал становище против изпита. Ако обърнеш внимание на написаното от мен по-горе ще видиш, че се опитвам да накарам всички да осъзнаят несъстоятелността на тезата за изпит, включително и чрез направените горе предложения. Но, след като явно се очертава да се наложи форма за гарантиране на практическата подготовка на кандидатите за адвокати, по-долу съм дал и сериозни предложения. Ако им хвърлиш един поглед, ще видиш, че предлагам на практика отново отпадане на изпита за адвокатска правоспособност.

[znajko]

Намам нищо против твоята позиция и я споделям. Просто добавих и моето мнение. Въпросът за изпита не може да се разглежда еднозначно и сам по себе си. Затова и повдигнах въпроса за специализацията. Приеме ли се идеята за изпит, въпросите за специализацията, за общата правоспособност и т.н. остават нерешени поне за 5-6 години- докато излезе наяве непригодността на механизма

[znajko]

Май и аз не съм се изяснил докрай. Хубавото в идеята за магистратите е, че предлага ефективен механизъм за повишаване на квалификацията, за разлика от уредбата в проекта на ЗА. Съгласен съм, че такова едно обучение трябва да се съвмести с образователната ни система, но това не го прави по- малко необходимо и удачно. За безхаберното прослужване- колегата Octagon също посочва проблема- след приема в колегията новопостъпилия адвокат може да си кара на автопилот и пак ще придобие пълна правоспособност без квалификацията му да се повишила за това време

[znajko]

Между другото срокът за обучение е една, а не две години- това предвижда ЗИДЗСВ

[hebigatsu]

Колега advocat76, ако наистина сте внесли този вариант, който днес(21.03.2002 г.) прочетох, ще е добре, но с едно голямо изключение. Имам предвид предложеният от вас текст на чл.16 ал.1. Защо направо не погребем заедно с патрона и помощник-адвоката, ами само ще го заличаваме??????????????!!!!!!!!!!!!!

[hebigatsu]

Виж във връзка със специализацията, информацията за специализираните съдилища на страницата на МП.

[znajko]

Имам предвид специализацията в адвокатската професия. Относно специализацията на съдилищата- в основната нишка изтъкнах именно това, че предлаганият проект за ЗА изобщо не отчита бъдещото създаване на законодателна рамка на специализираните съдилища

[hebigatsu]

По това спор няма. Пишещите проекта явно не следят еволюцията и тенденциите на адвокатската практика в международен аспект, затова няма да се учудя, ако след година две се наложи да се приема нов ЗА.