astika написа:На практика не е така. Въпросният члнен от наредбата разрешава копия на конкретни документи. За цяло дело....еденици са ЧСИ-тата, които правят копия на делата в цялост. От тези еденици 50 % искат такси като за заверени преписи, т.е едно обикновено копие излиза над 200/300лева, така че .....успех с копията на делата
astika, наясно съм с тълкуванията и практиката на ЧСИ, но това, че съществуват недобросъвестни практики, не ги прави законни.
Разбира се, че Наредбата визира както отделни документи от делото, така и цялото дело, защото делото се състои от всички документи по делото и е все едно да поискаш всички документи по делото и да поискаш самото дело. Останалото са йезуитски извъртания и недобросъвестно ограничаване на правата на длъжниците. Няма абсолютно никаква логика Правилникът за администрацията на съдилищата да задължава съда и ДСИ да дават копия и от цели дела, а това да не важи в същата сила за ЧСИ. Няма никаква логика да съществуват различни задължения за изпълнителния орган в зависимост от това дали е ДСИ или ЧСИ.
Що се отнася до таксите за всеки отделен документ - поредната злоупотреба. Точка 8 от ТТРЗЧСИ изрично сочи, че таксата за копие от цялото дело е 10 лв., а само когато делото се изпраща на съд е 20 лв. Тарифата ясно разграничава случаите на предоставяне на делото на страните и на съда. Това е и още един аргумент, че таксата е само 10 лв. (без ДДС) за копие от цялото дело.
Отделен е въпросът, че в България липсва реален контрол от страна на КЧСИ и МП върху подобни недобросъвестни практики, но това е част от общата тема за върховенството на закона, правовата държава и ограничаването на правото на защита на страните в гражданския процес. Това е тема, която и да си дъвчем по форумите, няма смисъл.
Аз съм подавал жалба до МП за манипулирани от ЧСИ документи във връзка с молба за прекратяване на дело по перемпция - ЧСИ изведнъж входира със задна дата документи, които не съществуваха преди това по делото и същевременно генерира с един и същи баркод няколко запорни съобщения до банки, които уж си стоят невръчени вече повече от година (което е повече от ясно, че е житейски нелогично), но за МП няма проблем. По този начин изведнъж се оказа, че 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е прекъснат.
Аз мога много да говоря за злоупотреби в България (не само при ЧСИ), от които ми е дошло до гуша, но това няма никакво значение - в крайна сметка това няма да премахне злоупотребните и няма да елиминира недобросъвестността на тези, спрямо които липсва реален контрол от страна на държавните органи. Както се казва - керванът си лае, кучетата си вървят...