Покупка на имот по чл. 718 от ТЗ от синдик

[dimitar_dimitrov]

Здравейте,

Искам да купя имот от синдик по чл. 718 от ТЗ - продажба чрез преки преговори на имот на дружество в несъстоятелност. При справка в имотния регистър на имота излизат 3 възбрани от ЧСИ към различни кредитори.

При разговор със синдика той ми обясни, че възбраните няма да се махнат автоматично и, че не е негова отговорност да се грижи тези възбрани да се махнат след продажбата. Преди години съм купувал имот от ЧСИ и тогава ЧСИ си вършеше цялата работа.

Въпроса е: Какво става с възбраните върху имота купен от синдик след продажбата? Ако не се махнат това проблем ли е? Може ли някой да изисква задължение/пари от мен като купувач на такъв имот с възбрани?

[wladi]

Да ЧСИ ще ги вдигне, но първом някой заинтересован ще следва да им заплати таксите.
ПП. и тук и там по 15 лв.

[ivanov_p]

Въпроса е: Какво става с възбраните върху имота купен от синдик след продажбата? Ако не се махнат това проблем ли е? Може ли някой да изисква задължение/пари от мен като купувач на такъв имот с възбрани?

Нищо не става, седят си. Ако купувате имота за вас, без да го препродавате, ги оставете да си седят, така е по-добре. Ако го продавате и другата страна се запъне, което и ще направи, ги сваляте. Пари ще ви искат - нот.такси, данък, евентуално по сваляне на възбраните, но няма да ви искат парите по вземанията за които са наложени възбраните. Между другото синдиците много рядко налагат възбрани, това се прави в началото на задлъжняването, преди несъстоятелността и от съдебни изпълнители.

[kalahan2008]

Чл. 638, ал. 4 от Търговския закон:
Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693. Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.

С други думи - възбраните, наложени от ЧСИ, нямат значение. Засега...тъй като има проект за изменение на Търговския закон в тази част.

Ако го продавате и другата страна се запъне, което и ще направи, ги сваляте.Пари ще ви искат - нот.такси, данък, евентуално по сваляне на възбраните, но няма да ви искат парите по вземанията за които са наложени възбраните.

Това невинаги е толкова лесно. Ако взискателят, в полза на който е наложена възбраната, е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност и те са приети, е лесно - производството при ЧСИ трябва да се прекрати и възбраната да се вдигне. Но ако кредиторът е пропуснал да упражни това свое право, най-вероятно ще се запъне и няма да иска да вдигне възбраната - защото е изпуснал сроковете за предявяване на вземанията и за да тормози...синдика, кредиторите и когото се сети. Изпълнителното дело се спира, на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ, но възбраните си стоят и само ако кредиторът е доброжелателен, ЧСИ ще вдигне възбраните.
Има и ЧСИ с доста...интересна интерпретация на закона. Например един, който е и участник в този форум, смята, че тъй като възбраните по неговото изпълнително са наложени преди решението за откриване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 453 от ГПК решението на съда по несъстоятелността е непротивопоставимо на възбраната на ЧСИ и затова за ЧСИ все едно няма несъстоятелност...именно в тази посока са и промените в ТЗ, които се готвят от Министерството на правосъдието и зад които явно личи силното лоби на КЧСИ. Изглежда КЧСИ се спогаждат добре с всички министри на правосъдието, независимо от коя партия са.

Между другото синдиците много рядко налагат възбрани, това се прави в началото на задлъжняването, преди несъстоятелността и от съдебни изпълнители.

Синдиците не разполагат с правомощия да налагат възбрани. Съдът по несъстоятелността налага обща възбрана с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с решението за обявяване в несъстоятелност.

[dimitar_dimitrov]

Благодаря за отговорите!

Това невинаги е толкова лесно. Ако взискателят, в полза на който е наложена възбраната, е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност и те са приети, е лесно - производството при ЧСИ трябва да се прекрати и възбраната да се вдигне. Но ако кредиторът е пропуснал да упражни това свое право, най-вероятно ще се запъне и няма да иска да вдигне възбраната - защото е изпуснал сроковете за предявяване на вземанията и за да тормози...синдика, кредиторите и когото се сети. Изпълнителното дело се спира, на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ, но възбраните си стоят и само ако кредиторът е доброжелателен, ЧСИ ще вдигне възбраните.

При 1 от възбраните взискателя е включен в листа на кредиторите в производството по несъстоятелност, но при 2 от възбраните кредиторите не са включени. Дали действието/бездействието кредитор да не е включен в производството по несъстоятелност е просто пропуск или е умишлена практика в случаите когато е ясно, че няма да получи нищо от производството? В случая първия в листата има да получава няколко милиона лева докато проданта е за порядък по-малко.

Но ако кредиторът е пропуснал да упражни това свое право ... и за да тормози...кредиторите

Това право на кредитора или на ЧСИ е?

Говорих с една жена, която е ЧСИ. Тя ми каза, че по-принцип всичко зависи от конкретното ЧСИ, и че ЧСИ нямат никаква финансова облага от това да не махат дадедата възбрана. Но, имало някакво тълкувателно решение на Белазелков според което не трябва да се вдигат възбраните. Но лично тя махала възбраните, защото консултантите в банките не били достатъчно компетентни, че да разбират това тълкувателно решение и отказват да отпускат кредити на такъв имот.

Доколкото разбрах идеята на Белазелков била, че по този начин се предпазват кредиторите при обявяване на сделката за недействителна в бъдещ момент. Може ли някой да обясни повече за това тълкувателно решение?

[ivanov_p]

Синдиците не разполагат с правомощия да налагат възбрани. Съдът по несъстоятелността налага обща възбрана с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с решението за обявяване в несъстоятелност.

Абе живот ли е до го опишеш:

О Б Я В Л Е Н И Е

Подписаният ИВАН ХАДЖИИВАНОВ - ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ при Окръжен съд гр. Русе, обявявам на интересуващите се, че от 26.04.2022 г. до 26.05.2022 г. по изпълнително дело № 20208320400561 ще се проведе нова публична продан на следната движима вещ, собственост на „БИЛБОБУЛ” ЕООД /в несъстоятелност/, в качеството му на ДЛЪЖНИК, както следва:

- Токов трансформатор със сериен номер 23458.
Начална цена, от която ще започне проданта: 9 154.08 лв.

Тежести: Вписан особен залог № 2014110602702 в полза на взискателя /заложен кредитор/ „Прокредит банк /България/” ЕАД.
Определям време, през което вещта може да бъдат преглеждана: всеки четвъртък от 16.00 ч. до 17.00 ч., през време на проданта.

-------------------------------------------------------

Веселин Иванчев Георгиев – синдик на „Билбобул“ ООД, гр. Русе, ЕИК 117605421, длъжник по т.д. № 421/2019 г. по несъстоятелност, по описа на Окръжен съд – Русе, съгласно Определение на съда по несъстоятелността от 31.03.2022.г. и решение на събранието на кредиторите от 26.01.2021 година, на основание чл.717а от Търговския закон, ОБЯВЯВА, че в срок до 11:00 ч. на 12.05.2022 г., в канцеларията на синдика, находяща се в гр. София 1000, бул.„Витоша“ №26, ет.2, по реда на чл. 717“ж“ на ТЗ ще се проведе продажба чрез търг с явно наддаване на следното имущество (машини и съоръжения), принадлежащи на „Билбобул" ООД, ЕИК 117605421 - в несъстоятелност, както следва:

1.Токов трансформатор, при първоначална цена 9840.00 лева, представляващи 80% от първоначалната оценка. Представлява разпределително ел. табло с номин. мощност 1000 kVA; напрежение на изолацията: 24 V; Напрежение на бобините, ниско напрежение 420 V; група на свързване - DYN 11; Напрежение при ниско съединение: 6 %; Загуби във вакуум: 1580 W; Загъби под товар при температура 75 °С; 7100 W. Към датата на огледа, токовият трансформатор не е монтиран и не се използва по предназначение. Съхранява се опакован.

[ivanov_p]

Доколкото разбрах идеята на Белазелков била, че по този начин се предпазват кредиторите при обявяване на сделката за недействителна в бъдещ момент. Може ли някой да обясни повече за това тълкувателно решение?

ЧСИ не свалят възбраните защото същите са станали безсмислени. Нищо не се защитава. При несъстоятелност хептен нищо, защото продажбите стават с години след сроковете в които някой може да иска нещо от длъжника, а който е хванал ред си го търси ЧСИ и синдика.

Не се занимавайте повече с глупости, ако имота си струва го купете и ако не сте решили да го продавате оставете възбраните да си седят, така шанса да станете жертва на измама е нулев. Ако продавате и някоя АНИ или нотариус вземе да се вайка, доколкото знам може да свалите възбраните с молба до съдията по вписванията. Много ЧСИ-та също ги свалят.
Ако не е тайна кой е имота и синдика, може да ми ги пуснете и на лични и ще ви кажа читав ли е синдика, не относно възбраните, а дали ще ви пържат при покупката, защото тези дето са на сметка ги купуват няколко човека?

[dimitar_dimitrov]

ЧСИ не свалят възбраните защото същите са станали безсмислени. Нищо не се защитава. При несъстоятелност хептен нищо, защото продажбите стават с години след сроковете в които някой може да иска нещо от длъжника, а който е хванал ред си го търси ЧСИ и синдика.

А какви са сроковете, къде са упоменати?

Не се занимавайте повече с глупости, ако имота си струва го купете и ако не сте решили да го продавате оставете възбраните да си седят, така шанса да станете жертва на измама е нулев. Ако продавате и някоя АНИ или нотариус вземе да се вайка, доколкото знам може да свалите възбраните с молба до съдията по вписванията. Много ЧСИ-та също ги свалят.

Все още се занимавам, тъй като в разговор с различни ЧСИ и адвокати получавам различни отговори. Едно ЧСИ ми обясни, че щом кредиторите от възбраната не са част от списъка на кредиторите в несъстоятелността, то тя не би махнала възбраната защото цитирам "нейната възбрана е напред" и "взискателя ми евентуално има права върху събиране на сумата по тази възбрана". На мен ми излгежда нещо подобно на това което обяснява kalahan2008 по-горе. Но какви "евентуални права" може да има взискателя при условие, че парите от продажбата вече са платени и разпределни към кредиторите в списъка от несъстоятелността?

Ако не е тайна кой е имота и синдика, може да ми ги пуснете и на лични и ще ви кажа читав ли е синдика, не относно възбраните, а дали ще ви пържат при покупката, защото тези дето са на сметка ги купуват няколко човека?

Кажете за схемата направо тук. То се оказа също, че няма ясно разписани правила за самото провеждане на преките преговори. При разговор със синдика той почна да ми обяснява, че може да се избере следващ купувач ако цялата сумата не е внесена в срок (60 дни). И всичко това по сходен начин на ГПК Чл. 493. При мой въпрос дали има таван на предложенията като ГПК Чл. 489 ал. 6. ми се отговори че няма, което пък значи ,че старите схеми с тапи за нереално високи наддавателни действат. В същото време всичко това го няма в обявлението и поради тази причина най-вероятно може да бъде обжалвано.
Имота не е от най-апетитните, но кажете каква схема имате предвид.

[ivanov_p]

Все още се занимавам, тъй като в разговор с различни ЧСИ и адвокати получавам различни отговори.

За да започне продажбата на този имот е взето решение на кредиторите, а след това такова решение е взимано за всяка следваща, до първата по 718, а понякога и следващите по 718. След решението кредиторите съдът издава определение с което разрешава на синдика да продаде имота, като описва начините за това. Съда прави това след като след като е приел имота в масата на несъстоятелността, т.е. имота е безспорен. Когато има съмнения, че имота или друга вещ е спорен, съдът упълномощава синдика да събира документи и води дела за установяване на собствеността и чак тогава се пристъпва към продажба. Няма как ЧСИ и адвокати и то без да са запознати с документите, да са по-наясно от съда и по тази причина никога не съм се интересувал какви възбрани и запори има върху веща и никога не съм имал и какъвто и да е проблем.

А какви са сроковете, къде са упоменати?

Сроковете за предявяване на вземания към несъстоятелния търговец са упоменати в търговския закон и текат от обявяване на несъстоятелността, ще ги намерите в началото на главата.

Кажете за схемата направо тук.

Схемите съм ги учил цял живот, предават се от старши на младши на смъртно легло. Синдикът хладнокръвно ви е излъгал. Продажба по 718 може да бъде всякак, за разлика от търговете по 717 и буквите по него, които са търгове са с точно определени правила и завършват с постановление за възлагане от съда, а вие отивате на продажба и изповядване пред нотариус. Синдика нито е длъжен да продаде на предложилия най-висока цена, нито въобще да се занимава с вас, а да продаде имота на бадженака, даже и той може да не го продаде, а да го даде за продажба на някой друг. Срокът не е 60 дни, а не по-дълъг от 60 дни, много, много съществена разлика, защото веднъж може да се определи и като 3 дни, а и влияе на предложенията.
Как ще стане продажбата може да разберете само след публикуване на съобщението за нея. Синдика ви е казал вероятно това, което е публикувал, но имайте предвид, че може и да не го спази. Ако не го спази и продаде имота по друг начин имате право да се жалите само ако кредиторите са посочили точно този начин за продажба, публикуван в обявлението и той е в определението на съда. Това много рядко е така, обикновено се посочва само цената и синдика има пълна свобода, но чак такова безобразие не съм попадал, придържат се към обявеното.

Нищо конкретно не мога да ви кажа докато не прочета обявлението или името на синдика, защото повечето са сериозни, но има и няколко, които са незабавен разстрел. Между другото сте направили грешка като сте разпитвали синдика за продажбата и най-вероятно ще ви товарят.

[kalahan2008]

Но ако кредиторът е пропуснал да упражни това свое право ... и за да тормози...кредиторите

Това право на кредитора или на ЧСИ е?

Говоря за право на кредитора на предяви вземанията си в производството по несъстоятелност. Разбира се, че ЧСИ няма никакви правомощия в това отношение.

Говорих с една жена, която е ЧСИ. Тя ми каза, че по-принцип всичко зависи от конкретното ЧСИ, и че ЧСИ нямат никаква финансова облага от това да не махат дадедата възбрана. Но, имало някакво тълкувателно решение на Белазелков според което не трябва да се вдигат възбраните. Но лично тя махала възбраните, защото консултантите в банките не били достатъчно компетентни, че да разбират това тълкувателно решение и отказват да отпускат кредити на такъв имот.

Доколкото разбрах идеята на Белазелков била, че по този начин се предпазват кредиторите при обявяване на сделката за недействителна в бъдещ момент. Може ли някой да обясни повече за това тълкувателно решение?

Става въпрос за решение по тълкувателно дело № 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК:
http://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osg ... shenie.pdf
Тълкувателното решение не е "на Белазелков", а на всички съдии във ВКС, а и докладчици са Емануела Балевска и Костадинка Недкова. И друг път съм го казвал: това решение, макар и формално правилно, създава големи проблеми в практиката. Изглежда съдиите от ВКС надценяват компетентността на юристите в страната, особено на юрисконсултите в банките. Вътрешните правила на банките за отпускане на ипотечни кредити /изискващи чисто УВТ/ няма да се променят заради тълкувателното решение. ЧСИ пък казват, че ТР им пречи да вдигат възбраните, дори и да искат.
Но тук става въпрос за друго нещо, не знам защо ги смесвате. Става въпрос за продажба по ТЗ, не по ГПК, съответно въпросът е как се урежда конкуренцията между двата закона. ТЗ ясно казва какъв е ефектът на възбраните по ГПК след откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника, а именно - никакъв. Цитирах съответната норма, омръзнало ми да обяснявам как универсалното принудително изпълнение по ТЗ има предимство пред индивидуалното по ГПК. Нещо, което продължава да не се разбира /и признава/ от НАП, но за съжаление и от някои съдии.

Синдиците не разполагат с правомощия да налагат възбрани. Съдът по несъстоятелността налага обща възбрана с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с решението за обявяване в несъстоятелност.

Абе живот ли е до го опишеш:

О Б Я В Л Е Н И Е

Подписаният ИВАН ХАДЖИИВАНОВ - ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ при Окръжен съд гр. Русе, обявявам на интересуващите се, че от 26.04.2022 г. до 26.05.2022 г. по изпълнително дело № 20208320400561 ще се проведе нова публична продан на следната движима вещ, собственост на „БИЛБОБУЛ” ЕООД /в несъстоятелност/, в качеството му на ДЛЪЖНИК, както следва:

- Токов трансформатор със сериен номер 23458.
Начална цена, от която ще започне проданта: 9 154.08 лв.

Тежести: Вписан особен залог № 2014110602702 в полза на взискателя /заложен кредитор/ „Прокредит банк /България/” ЕАД.
Определям време, през което вещта може да бъдат преглеждана: всеки четвъртък от 16.00 ч. до 17.00 ч., през време на проданта.

И? Нима синдикът е наложил възбраната? Възбраната я е наложил ЧСИ, а синдикът я е поискал, като представител на взискателя. Едно и правомощията на синдика е да събира вземания на длъжника и разбира се, че ще образува изпълнителни дела при ЧСИ и ще иска налагане на възбрани.

Но какви "евентуални права" може да има взискателя при условие, че парите от продажбата вече са платени и разпределни към кредиторите в списъка от несъстоятелността?

Никакви. На основание чл. 688, ал. 1 ТЗ вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.
Съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
С други думи - кредиторът, който е изпуснал срока за предявяване на вземанията си, няма възможност да го направи след това. В съдебната практика имаше спор към кой момент се погасяват вземанията - ВКС каза, че това е чак към датата на заличаване на търговеца след проведено производство по несъстоятелност. В периода между изтичане на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и заличаване на търговеца /в несъстоятелност/ вземанията на кредиторите не са погасени, но не могат да се съберат чрез ЧСИ, защото на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ всички изпълнителни дела се спират. Т.е. кредиторът е пропуснал да предяви вземанията си и не може да ги събере чрез синдика, изпълнителното дело е спряно и не може и чрез ЧСИ да си събере вземанията, но те са все още непогасени. Това създава напрежение. Кредиторът не се примирява със закона и се опитва да го заобиколи. Как? Като казва на ЧСИ /или ДСИ, защото и те го правят/ да не вдига възбраните, с надеждата да изнуди купувача на публичната продан да му даде някой лев, за да си вдигне възбраната.
А аргументите, че решението за откриване на производството по несъстоятелност е непротивопоставимо на кредитора, който е наложил възбрана чрез ЧСИ, показва или явна пристрастност на ЧСИ, или неговата некомпетентност в областта на несъстоятелността. Не вярвам да е второто, значи е първото. Точно това е основният проблем на частното съдебно изпълнение - законът не съдържа достатъчно гаранции за безпристрастност на ЧСИ.

Продажба по 718 може да бъде всякак, за разлика от търговете по 717 и буквите по него, които са търгове са с точно определени правила и завършват с постановление за възлагане от съда, а вие отивате на продажба и изповядване пред нотариус. Синдика нито е длъжен да продаде на предложилия най-висока цена, нито въобще да се занимава с вас, а да продаде имота на бадженака, даже и той може да не го продаде, а да го даде за продажба на някой друг.

Това е вярно само, ако няма изрично решение на събранието на кредиторите относно процедурата за продажба по чл. 718 ТЗ, ако кредиторите не са взели такова решение, решава синдикът.

[ivanov_p]

Аз не съм на изпит и се стремя да говоря на разбираем и най-вече на резултативен език. Все едно е кой и как налага възбраните и дали въобще ги налага и вписва, ако след време реша да защитя докторат за търгове ще си дам зор да прочета написаното и ще внимавам за изказа.
Съдът пише решението за обявяване на несъстоятелността и дежурния израз за общата възбрана и запор, но синдика праща писмата по образуваните ИД, ако въобще си даде зор да го прави. Всъщност единственият който беше писал на ЧСИ е Тонев. Горе не съм казал сроковете, не защото не мога да ги прочета в закона, а защото четейки делата често виждам, че се присъединяват кредитори години след обявяването на несъстоятелността, което предполагам, че е заради водени дела, но ако някой такъв кредитор ме засегне ще проверя специално причините и ще ги разбера.

Това е вярно само, ако няма изрично решение на събранието на кредиторите относно процедурата за продажба по чл. 718 ТЗ, ако кредиторите не са взели такова решение, решава синдикът.

Код за потвърждение: Избери целия код

Ако не го спази и продаде имота по друг начин имате право да се жалите само ако кредиторите са посочили точно този начин за продажба, публикуван в обявлението и той е в определението на съда. Това много рядко е така, обикновено се посочва само цената и синдика има пълна свобода, но чак такова безобразие не съм попадал, придържат се към обявеното.

Аз не съм попадал на случай, при който кредиторите да са приели самата процедура, сочи се минимална цена и това е. Понякога се уточнява, че договора се сключва с посочилия най-висока или който ще плати в най-кратък срок и с това нещата се изчерпват, като оттук нататък синдика може да измисли всякаква процедура, вкл. и такава при която купувача е известен преди обявлението.

[dimitar_dimitrov]

Как ще стане продажбата може да разберете само след публикуване на съобщението за нея. Синдика ви е казал вероятно това, което е публикувал, но имайте предвид, че може и да не го спази. Ако не го спази и продаде имота по друг начин имате право да се жалите само ако кредиторите са посочили точно този начин за продажба, публикуван в обявлението и той е в определението на съда.

В публикуваното обявление не е упомената процедурата за следващ купувач. Всичко това което съм написал не е в обявлението, а съм получил като информация устно от синдика на изрично зададени от мен въпроси.

Между другото сте направили грешка като сте разпитвали синдика за продажбата и най-вероятно ще ви товарят.

Как, ако купувача не е склонен да наддава?

В периода между изтичане на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и заличаване на търговеца /в несъстоятелност/ вземанията на кредиторите не са погасени, но не могат да се съберат чрез ЧСИ, защото на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ всички изпълнителни дела се спират. Т.е. кредиторът е пропуснал да предяви вземанията си и не може да ги събере чрез синдика, изпълнителното дело е спряно и не може и чрез ЧСИ да си събере вземанията, но те са все още непогасени. Това създава напрежение. Кредиторът не се примирява със закона и се опитва да го заобиколи. Как? Като казва на ЧСИ /или ДСИ, защото и те го правят/ да не вдига възбраните, с надеждата да изнуди купувача на публичната продан да му даде някой лев, за да си вдигне възбраната.
А аргументите, че решението за откриване на производството по несъстоятелност е непротивопоставимо на кредитора, който е наложил възбрана чрез ЧСИ, показва или явна пристрастност на ЧСИ, или неговата некомпетентност в областта на несъстоятелността. Не вярвам да е второто, значи е първото. Точно това е основният проблем на частното съдебно изпълнение - законът не съдържа достатъчно гаранции за безпристрастност на ЧСИ.

В случая става дума за дело с няколко имота, които се продават отделно. Разбирането ми е, че делото ще приключи едва след като всички имоти бъдат продадени (или след друго решение на кредитори и синдик?) или греша.
Ако разбирам правилно, докато търговеца не е заличен, кредитора има механизъм да държи възбраната. Но ЧСИ или ДСИ в крайна сметка длъжни ли са да му удовлетворят искането - могат просто да го посъветват, че е безпредметно или директно да откажат? Също какво става ако търговеца е заличен - кредитора може ли отново да изиска възбраната да стои?

Чл. 685. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Чл. 688. (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.

Ако правилно разбирам идеята на ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРЕДЯВЯВАНЕ е да не се бави стартирането на делото и събирането на вземанията? Иначе можеше просто да се каже, че срока за предявяване на вземанията е 3 месеца.

[ivanov_p]

Ако правилно разбирам идеята на ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРЕДЯВЯВАНЕ е да не се бави стартирането на делото и събирането на вземанията? Иначе можеше просто да се каже, че срока за предявяване на вземанията е 3 месеца.

По този ред се предявяват вземания възникнали след откриване на производството, нар. синдика сключва договор с фирма за охрана на имотите и не им плаща.

В публикуваното обявление не е упомената процедурата за следващ купувач. Всичко това което съм написал не е в обявлението, а съм получил като информация устно от синдика на изрично зададени от мен въпроси.

Щом е казал сигурно ще го направи, но не е длъжен, ако не са го поискали кредиторите. Проблема е, че не може да се обжалва търга, освен ако не е нарушена волята на кредиторите, но до такива неща се стига при изключителни случаи, ценен или обещан имот и т.н.

Как, ако купувача не е склонен да наддава?

Дава минималната цена и какъвто му е късмета. Така обаче ще трябва да го купи на обявената цена или да загуби задатъка, а винаги е най-добре да се купи евтино, по възможност много или хептен без пари. Ако цената ви върши работа я дайте, може да извадите късмет, но не си губете повече времето с проучвания, безсмислено е.

[dimitar_dimitrov]

Как, ако купувача не е склонен да наддава?

Дава минималната цена и какъвто му е късмета. Така обаче ще трябва да го купи на обявената цена или да загуби задатъка, а винаги е най-добре да се купи евтино, по възможност много или хептен без пари. Ако цената ви върши работа я дайте, може да извадите късмет, но не си губете повече времето с проучвания, безсмислено е.

Единствения вариант да се купи под минималната цена е синдика да направи ново обявление с по-ниска начална цена или греша? Има ли начин купувач да бъде заставен да си изгуби задатъка - разбирането ми е, че ако синдик не приеме предложение по някакви съобръжения или друг бъде обявен за купувач, то задатъка се връща?

[kalahan2008]

Съдът пише решението за обявяване на несъстоятелността и дежурния израз за общата възбрана и запор, но синдика праща писмата по образуваните ИД, ако въобще си даде зор да го прави.

Опитвам се да обясня, че бъркате двете възбрани - общата възбрана, която се налага от съда в производството по несъстоятелност, и възбраните, които ЧСИ налага по искане на синдика. Първата е върху имуществото на търговеца-длъжник в несъстоятелност, а втората е върху имуществото на длъжници на длъжника в несъстоятелност. Различни са длъжниците.

Аз не съм попадал на случай, при който кредиторите да са приели самата процедура, сочи се минимална цена и това е. Понякога се уточнява, че договора се сключва с посочилия най-висока или който ще плати в най-кратък срок и с това нещата се изчерпват, като оттук нататък синдика може да измисли всякаква процедура, вкл. и такава при която купувача е известен преди обявлението.

А аз съм имал такъв кредитор - една колекторска фирма. Дори и НАП приемат някакви параметри на продажба, макар и да дават известна свобода на синдика. Много зависи от кредитора.

Също какво става ако търговеца е заличен - кредитора може ли отново да изиска възбраната да стои?

Не, задължението се погасява, на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ. Тогава всяко заинтересовано лице /например купувачът на публичната продан/ може да иска вдигане на възбраната, като трето лице.

Ако правилно разбирам идеята на ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРЕДЯВЯВАНЕ е да не се бави стартирането на делото и събирането на вземанията? Иначе можеше просто да се каже, че срока за предявяване на вземанията е 3 месеца.

Идеята е, че кредиторите, които си предявят вземанията в срока от 1 месец по чл. 685, ал. 1 ТЗ, могат да участват в първото събрание на кредиторите и да вземат важните решения за избор на постоянен синдик и начин на оценяване на активите, както и други решения. Тези, които си предявят вземанията в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, също имат права, но трябва да се съобразяват с вече взетите от първото събрание на кредиторите решения.

Ако правилно разбирам идеята на ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРЕДЯВЯВАНЕ е да не се бави стартирането на делото и събирането на вземанията? Иначе можеше просто да се каже, че срока за предявяване на вземанията е 3 месеца.

По този ред се предявяват вземания възникнали след откриване на производството, нар. синдика сключва договор с фирма за охрана на имотите и не им плаща.

Не, това са други вземания - по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Това са вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, които следва да бъдат удовлетворени на падежа или да бъдат включени в допълнителен списък, за който няма срок за предявяване. Например за ток, вода, възнаграждение на оценител, охрана, счетоводни услуги, възнаграждение на синдика и др. Тези са различни от вземанията по чл. 688, ал. 1 ТЗ, за които има срок за предявяване (1+2 месеца).

[ivanov_p]

Съдът пише решението за обявяване на несъстоятелността и дежурния израз за общата възбрана и запор, но синдика праща писмата по образуваните ИД, ако въобще си даде зор да го прави.

Опитвам се да обясня, че бъркате двете възбрани - общата възбрана, която се налага от съда в производството по несъстоятелност, и възбраните, които ЧСИ налага по искане на синдика. Първата е върху имуществото на търговеца-длъжник в несъстоятелност, а втората е върху имуществото на длъжници на длъжника в несъстоятелност. Различни са длъжниците.

Аз въобще не говоря за тази възбрана, а за възбраните върху имуществото на длъжника, последствие обявен в несъстоятелност. Първо върху имуществото му възбрани и запори налагат кредиторите, след което някой започва производство по несъстоятелност и съдът налага обща възбрана и запор върху същото имущество. Законът обаче не прекратява вече образуваните изпълнителни дела, а ги спира, защото не се знае как ще свърши производството по несъстоятелност. Ако след това производство нещо артиса, напр. кредиторите изоставят изпълнението върху малоценни вещи или след спиране на производството в едногодишен срок не внесат сумата за продължаването му и останалото мине върху длъжника, то тогава изпълнението може да продължи. Това обаче се отнася за останалото, непродадено имущество от масата на несъстоятелността, а не за продаденото, самата продажба на имот занулява възбраните, защото те или са по неприети вземания на кредитори, или са по приети, като наложилите ги кредитори ще блажат от продажбата. Проблем може да възникне но не от възбраните, а обичайните - имота не е собственост на несъстоятелния и по някакъв начин това не е било забелязано.
Поне така аз си го обяснявам, не съм стигал до такъв случай, за да го мисля сериозно.

[kalahan2008]

Ако след това производство нещо артиса, напр. кредиторите изоставят изпълнението върху малоценни вещи или след спиране на производството в едногодишен срок не внесат сумата за продължаването му и останалото мине върху длъжника, то тогава изпълнението може да продължи.

Ами не е така, съгласно това тълкувателно решение на ВКС:
http://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-ost ... shenie.pdf

Когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

Т.е. прекратяването на производството по несъстоятелност винаги води до заличаване на търговеца. Не се прекратява производството само, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство (чл. 735, ал. 2 ТЗ).
Съгласно чл. 739, ал.2 ТЗ неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица.

Съгласно това тълкувателно решение на ВКС:
http://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-ost ... shenie.pdf
Недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или
на общините, по аналогия на чл. 11 ЗН, когато длъжникът е търговецюридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго.
Нищо няма да получат кредиторите, които не са се удовлетворили в производството по несъстоятелност, независимо дали имат възбрани, наложени от ЧСИ, или не - задълженията се погасяват, а имуществото на длъжника става собственост на държавата.