НАРУШАВАНЕ НА КАРАНТИНА - чл. 355, ал. 2 от НК ?

[shekila]

Здравейте колеги, моля за становище по темата.
Вярно е, че в извънредно положение / което се превърна в постоянно / е редно с цел запазване живота и здравето на хората да има ограничителни мерки и да се следи за тях, но не мислите ли, че с изменението на чл. 355 от НК, целта и смисъла на закона се използва за налагане на репресия, вместо защита на човешките права и наказателната функция измести възпитателната и поправителната в наказателния кодекс?
В един момент държавният апарат се превърна в способ за произвол от държавните институции с цел оказване на психически и социален натиск върху гражданите си.
Едно административно нарушение, се обяви за престъпление с наказание като за убийство, това не е ли абсурдно и незаконосъобразно, защото нарушава Конситуцията и международните правни актове, които имат върховенство пред местните ?
Нормално ли е за това, че си излезнал до магазина, за да купиш храна, защото цялата ти фамилия е под карантина 14 дни, да те обявят за престъпник и в досието ти да пише " съден"?
Прекрасно е че държавата мисли за човешкия живот и здраве, обаче както всяко нещо и в случая нищо не е дообмислено.
В старанието си да пазят нацията от Ковид 19, управляващите изложиха на далеч по-голяма опасност хората оставяйки ги без доходи, съсипвайки икономиката на държавата и затваряйки ни по домовете за дълъг период от време.
Постояните промени в налагането на многобройни ограничителни мерки и непрекъснатото им изменение, не само тотално всяха хаос в обществото, но и събудиха гражданското недоверие и недоволство на хората ! .
Освен маски и препазни средства, хората се поставят под карантина за 14, а от скоро за 10 дни пак с поредното изменение на заповедите на здравния министъра, не защото за заразни или болни, а защото са контактни с такъв. Така цяла фамилия се затваря за две седмици без възможност да излиза.
Законът е забравил обаче да се погрижи за тяхното оцеляване, като ги е лишил от възможността да излизат дори за продукти от първа необходимост, лекарства и пр. Същите тези хора остават и без доходи за този период, защото договорите им се или прекратяват или се пускат в неплатен отпуск.
И питам, кое в случая е по-страшно, една хипотетична възможност от разпространение на зараза, или реална опасност за здравето и живота на тези хора?
При нарушение на тази забрана, държавния репресивен апарат се включва моментално и те обявява не за нарушител, а за престъпник, като бонус затова, че си останал без работа, доходи и храна, те наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лева и затвор до 5 години.
Къде е съразмерността на наказанието с перстъплението, къде е справедливостта и пр.?
Възмутително е че човек в подобно положение освен, че е обявен за престъпник се закрепостява до жовот да плаща глоби в непосилни размери.
Това според мен няма никаква нито превантивна, нито поправителна, още по-малко възпитателна функция, а е чиста форма геноцид - репресия и произвол, която ще срине тотално авторитета на българските институции, доверието в правосъдната система и неспазване на законите.
Как бохме могли да защитим гражданските си права в този случай?
Имам едно дело в момента, при което бабата е излезнала с внучето на 4 годинки на 10-тия ден, за да отидат до магазина за храна. Детето не е излизало 10 дни от дома си. В момента бабата е с повдигнато обвиненияе за извършено тежко престъпления лишаване от свобода и глоба до 100 000 лева. Пенсията на жената е 240 лева и по тази хипотеза тя никога няма да може да я изплати, а здравословното и състояние е тежко поради факта, че срещу нея се води наказателно дело и тя не може да приеме този факт.
В прокуратурата ме викат за споразумение, което за мен е абсурдно, как обществото си затваря очите за геноцида върху самия него.
Как според вас да постъпя? - има ли смисъл да пледирам за прекратяване на делото или да си налагаме хомота и да се признаваме за виновни?
Възмутена съм до краен предел и много бих искала да чуя повече мнения!

[jhoro]

Здравейте!
Ситуацията е ...

– Може ли да се псува?
– Не.
– Тогава няма какво да кажа...