poli_g написа:Проблемът ви не е с правото и правните норми. Няма, поне на мен е неизвестен, медицински метод, който да укаже със сигурност до 100% кой е биологичният баща на детето. Между другото и това не е точният ви проблем, но сега говорят хормоните, не разумът. Разбираемо е.
Все пак- леко раждане

и положителна промяна в отношенията с бащата.
Детето няма никаква вина!
Така изложени фактите, че няма 100 % медицински метод, който да укаже със сигурност кой е биологичният баща на детето е едно мнение без покритие и стойност, дори без смисъл !!!
Тестовете се правят чрез изследване и сравняване на участъци от ДНК молекулата на детето и на предполагаемия баща. Колкото и невероятно да звучи, всеки баща е предполагаем, докато не се получи припокриване на изследваните ДНК участъци. Разликата между това, което е налице на българския пазар и това, което се прави в европейския съюз и по света е от небето до земята. Без да коментирам дейността на хората, които се занимават с ДНК анализ в България, ще кажа какво представлява този метод. Взима се натривка от лигавицата на устната кухина, но това в никакъв случай не изключва и определяне чрез биологичен материал – употребявана клечка за уши, косми и др. За да бъдем в крак със закона в България, става въпрос за една пощенска кутия, която държи представителството на DNA Solutions за България и за Балканите и тестовете, след 1 януари 2007 година, когато България става член на Европейския съюз, могат да бъдат правени във всяка лицензирана лаборатория на територията на Евросъюза. В случая тази лаборатория е в Англия. По-заплетени случаи се изпращат в австралийската лаборатория. Изследват се 16, 19 или 23 участъка, които се наричат лоци (LOCI). Те гарантират пълното или частично припокриване между ДНК-молекулата на детето и ДНК-молекулата на предполагаемия баща. Когато имаме съвпадение в предварително зададената точност, тогава казваме, че предполагаемият баща
е биологичният баща на детето. Подчертавам е !
В България се твърди, че никой няма право, освен съдебна медицина към Медицинска академия, да издава ДНК тест с юридическа стойност. Това е меко казано спекулация. Защото след 1 януари има директиви на ЕС, които със сигурност дават основните насоки за изследване и правене на ДНК тестове с юридическа стойност на територията на целия ЕС. Но тук процедурата е по-сложна. При ДНК тест с юридическа стойност лекар, оторизиран от DNA Solutions, сравнява актуална снимка на лицето, от което се взима материал, попълва се специален формуляр и тогава се изпраща в лабораторията. Оттук нататък лекарят може да бъде призоваван като свидетел в хода на делото.
В ЕС, без значение дали са момчета или момичета, изследването на ДНК молекулата се прави не на 12, а на 23 участъка . За България и то след 2007 година да изследваш само 12 участъка при момчета и 8 – при момичета, е несериозно.
Последните данни показват, че изследванията, проведени върху еритроцити, левкоцити, серумни и ензимни системи, дават обща вероятност за изключване на предполагаемо бащинство 99,6%. Хромозомната експертиза повишава този процент, а с най-големи възможности е ДНК-анализът, който при неизключване дава конкретна вероятност, близка до 100%.
Всичко това показва, че ако преди десетилетия жените спокойно са можели да лъжат за бащинството на децата си, сега благодарение на буйното развитие на медицината и генетиката в частност тази тяхна измама лесно може да бъда изобличена. Въпросът в случая е, дали искаме да узнаем
