Правото на ползване не е имагинерно нещо - то е винаги реално. Няма право на ползване изобщо. Май, че ще е екзотика правото на ползване да се изчерпва само с разходка на кучето из парцела. Всъщност май точния термин за това право е "плодоползване" (ususfructus - събиране на плодове). В конкретната хипотеза е необходимо да се устанви за какво точно се е използвал парцела преди застрояването. Може да се окаже, че преди това е бил обрасъл с бурени терен - т.е. той не се е ползвал за нищо. И правото на ползване няма как да се наруши щом не е упражнявано.
Смятам, че има конкуренция на две недобросъвестни поведения:
1. На суперфициаря - нарушил е правото на ползване
2. На ползвателя - не е уведомил своевременно собственика за посегателството срещу имота му.
Както и да е - имаме неизпълнение на договорно задължение. За неизпълнение се дължи обезщетение. Но смятам, че няма да се стигне до разваляне на построената сграда. (аргумент от чл. 87ал.4 ЗЗД). Но може да се иде към разваляне на договора за покупко-продажба и нещата да се върнат в първоначалния вид - ползвателя да стане отново собственик. Но пък чл. 88 ал.2 ЗЗД дава донякъде защита на лицето в чиято полза е учредено правото на строеж.
- Дата и час: 11 Дек 2024, 18:05 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
чл.56 и чл.63 ЗС
|
|
55 мнения
• Страница 3 от 3 • 1, 2, 3
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Какво посегателство върху имота на собственика ще има, след като по волята на самия собственик суперфициаря е станал носител на правото на строеж? Упражняването на това право не накърнява правата на собственика, а на ползвателя!
- Иван
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Посегателство в прекия смисъл няма. Наистина "посегателството" е със санкцията на собственика.Но това съвсем не освобождава от задължението ползвателя да уведоми собственика, че някакво трето лице започва да строи в имота. Та откъде ползвателя ще е знаел какви са отношенията между собственика и третото лице? Той е бил длъжен да уведоми собственика, защото посегателството срещу правото на ползване е и посегателство към имота като цяло. Но той не го е направил!
Тук е тънкия момент.
(Щото както ползвателя по-късно се отрича, че е давал устно разрешение за отпочване на строежа, така и собственика може да отрича, че е знаел, че учреденото право на строеж е започнала да се реализира).
А това може да доведе до отпадане правото на обезщетение за ползвателя. Чл.83 ал.2 ЗЗД казва, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите които кредиторът БИ МОГЪЛ ДА ИЗБЕГНЕ, АКО ПОЛОЖИ ГРИЖИ НА ДОБЪР СТОПАНИН. Уведомяването на собственика от ползвателя, че някакво трето лице е започнало строеж е израз на грижи на добрия стопанин.
Тук е тънкия момент.
(Щото както ползвателя по-късно се отрича, че е давал устно разрешение за отпочване на строежа, така и собственика може да отрича, че е знаел, че учреденото право на строеж е започнала да се реализира).
А това може да доведе до отпадане правото на обезщетение за ползвателя. Чл.83 ал.2 ЗЗД казва, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите които кредиторът БИ МОГЪЛ ДА ИЗБЕГНЕ, АКО ПОЛОЖИ ГРИЖИ НА ДОБЪР СТОПАНИН. Уведомяването на собственика от ползвателя, че някакво трето лице е започнало строеж е израз на грижи на добрия стопанин.
- лунатик
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Добре бе, Лунатик! Само още един въпрос! Какво го боли собственика, че суперфициаря реализира правото си? КАКВО?! Той е отстъпил правото на ползване, учредил е право на строеж, и с реализирането на правото на строеж по никакъв начин не се накърняват правата на собственика. Относно тънкия момент-нали има Служба по вписванията, и актовете са общодостъпни! Много лесно ползвателя би могъл/и е длъжен донякъде, ако реши да предявява искове/ да си направи справка в нея. Освен това след вписването актовете се считат известни за третите лица, така че не виждам просто основата в конструкцията ти. Но дори да я приемем, да прием че ползвателя уведомява собственика за строежа. Е, и?????? Собственика казва: "Да строи, аз съм му дал това право!!!! Нека си иска разрешението от теб, драги ползвателю, защото ти си, който може да му разреши!! Ти си пръв по време, ти си пръв по право. Аз в този имот работа нямам! Никой не оспорва собствеността ми! " И още нещо-никъде в закона няма установено задължение собственика да се грижи за правата на ползвателя. Обратно, установено е задължение ползвателя да уведомява собственика за посегателствата върху СОБСТВЕНОСТТА. Това е така, защото собственика е "гол собственик". Законът предполага, че той в имота не стои, защото в него стои ползвателя, респ. не може да бъде засегнат пряко от посегателствата върху собствеността. Извършването на строеж по отстъпено право на строеж не е посегателство върху собствеността. Плюс това ЗС дава на ползвателя възможности за защита с всички искове-негаторни, петиторни, владелчески. Не му е необходим собственика, за да си ги предяви срещу суперфициаря.
- Иван
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Смисълът на конструкцията - Ами собственика ще го боли, щото отговорността е негова, че е учредил право на строеж в ущърб на ползвателя. Съгласно чл. 79 ЗЗД той не е изпълнил договора за ползване, като е учредил друго вещно право върху същия имот. Не считам, че топката се прехвърля само в полето на ползвателя и суперфициаря, а голия собственик ще гледа отстрани и ще се усмихва под мустак.Докато правото на строеж е в латентна форма (т.е. не е започнала реализацията му), то не произвежда действие и ползвателя не е длъжен да знае за него (и откъде ли?). След като започне реализацията, къде да иде ползвателя за да провери как стоят нещата? Разбира се може и службата за вписванията. Но по закон той е длъжен да уведоми собственика, че някой прави нещо в имота. Във всеки случай той е бил длъжен да се противопостави, щом е считал, че правото му е нарушено. Но той май се е сетил след 1-2 години. Каквото и да предприеме, май претенцията му ще е срещу собственика, щото суперфициаря е добросъвестно лице. Все пак договора е между собственика и ползвателя и е нарушен именно този договор между двамата.
А собственика "ще го боли" заради неуведомяването, понеже това е начин да избегне отговорността за обезщетение по чл. 83 ал.2 ЗЗД (неполагане на грижи на добър стопанин от страна на ползвателя).
Ами ако в отстъпеното право на строеж е било упомената изрично, че то ще се реализира след отпадането на правото на ползване?
А собственика "ще го боли" заради неуведомяването, понеже това е начин да избегне отговорността за обезщетение по чл. 83 ал.2 ЗЗД (неполагане на грижи на добър стопанин от страна на ползвателя).
Ами ако в отстъпеното право на строеж е било упомената изрично, че то ще се реализира след отпадането на правото на ползване?
- лунатик
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Едно обобщение:
Внимателно проследих постингите, но никъде не срещнах търсене на разрешение на казуса на плоскостта на ЗЗД. Все пак става дума за действие на договорни отношения и разрешаването на случая без позоваване на приложимия закон - ЗЗД ще ни доведе до тупик. Ето изчистен поглед на тази основа:
- А е сключил с В договор Х
- А е сключил с С договор Y
- Изпълнението на договор Y води до неизпълнението на договор Х
Това е олекотена (но вярна) конструкция.
Какво казва ЗЗД?
- Чл.8 казва, че страните по договора не могат да упражняват правата с в противоречие на интересите на обществото. А обществените интереси ще бъдат нарушени, ако договор Y бъде изпълнен, защото това ще предизвика конфликт на интереси между В и С. Обществото няма нужда да се вадят брадви или да се палят сгради.
- Чл.9 казва, че страните по договора не могат да уговарят клаузи в противоречие на закона или на добрите нрави. В случая А е уговорил в договор Y клауза която поставя под угроза изпълнението на договор Х по който той е също страна. Поведението на А едва ли е в унисон с добрите нрави.
-Чл.12, казва, че при сключване на договори, страните трябва да действат добросъвестно. Едва ли А е добросъвестен след като знае, че като сключи договор Y, това ще доведе до неизпълнение на договор Х.
-Чл.20, казва, че договорите се тълкуват с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добрите нрави. Отново "добрите нрави"!
-Чл.24 казва, че при учредяване на вещни права, те настъпват по силата на договора, без да е необходимо предаването на вещта. По силата на тази разпоредба би било недопустимо сключването на договор Y, при наличието на договор Х имащи един и същ предмет на приложение. (правото на строеж не може да бъде дори и в латентна форма - има го, но не може да се приложи, щото има вече право на ползване)
-чл. 26, казва, че са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави или имат невъзможен предмет. Отново "добрите нрави"! А пък ще има ли възможен предмет на договор Y, при наличието на договор Х?
Внимателно проследих постингите, но никъде не срещнах търсене на разрешение на казуса на плоскостта на ЗЗД. Все пак става дума за действие на договорни отношения и разрешаването на случая без позоваване на приложимия закон - ЗЗД ще ни доведе до тупик. Ето изчистен поглед на тази основа:
- А е сключил с В договор Х
- А е сключил с С договор Y
- Изпълнението на договор Y води до неизпълнението на договор Х
Това е олекотена (но вярна) конструкция.
Какво казва ЗЗД?
- Чл.8 казва, че страните по договора не могат да упражняват правата с в противоречие на интересите на обществото. А обществените интереси ще бъдат нарушени, ако договор Y бъде изпълнен, защото това ще предизвика конфликт на интереси между В и С. Обществото няма нужда да се вадят брадви или да се палят сгради.
- Чл.9 казва, че страните по договора не могат да уговарят клаузи в противоречие на закона или на добрите нрави. В случая А е уговорил в договор Y клауза която поставя под угроза изпълнението на договор Х по който той е също страна. Поведението на А едва ли е в унисон с добрите нрави.
-Чл.12, казва, че при сключване на договори, страните трябва да действат добросъвестно. Едва ли А е добросъвестен след като знае, че като сключи договор Y, това ще доведе до неизпълнение на договор Х.
-Чл.20, казва, че договорите се тълкуват с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добрите нрави. Отново "добрите нрави"!
-Чл.24 казва, че при учредяване на вещни права, те настъпват по силата на договора, без да е необходимо предаването на вещта. По силата на тази разпоредба би било недопустимо сключването на договор Y, при наличието на договор Х имащи един и същ предмет на приложение. (правото на строеж не може да бъде дори и в латентна форма - има го, но не може да се приложи, щото има вече право на ползване)
-чл. 26, казва, че са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави или имат невъзможен предмет. Отново "добрите нрави"! А пък ще има ли възможен предмет на договор Y, при наличието на договор Х?
- лунатик
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Изрично посочих вида като част от рода, тъй като интереса на ползвателя диктува предявяването на негаторен иск-просто исках да наблегна на него. :-))))))) /ставам все по-добър с графиките :-)))) /
- Иван
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Стана интересно....................ползвувателя ограничава ли суперфицията или обратно?
Имаме ли злоупотреба с право или конкуренция на права?
Не съм съгласен с постулата : " Първи по-време - първи по право" по няколко причини:
1. Съдебната практика и живота доказват ,че първи по сила/ на правото си/ е първи по ПРАВО .
2. Правото строеж - право на ВИД ползване ли е или не ?
3.Правото на ползване върху идеална част на първият ползвувател НИМА ще накърнява на учреденото право на СЛЕДВАЩИЯТ придобил правото на ползване върху друга идеална част от имота ?
Така може да си имаме 100-200 ползвуватели върху напр. 1/ 1100000 част за всеки ?
Ако имаме двама съсобственика/ в идеални части/ - единият учредил право на ползване върху своята част , а другият право на строеж / със съгласие на др.съсобственик/върху своята част - ЗУТ го позволява, всеки да си строи ?
- какво ще стане ли ?
--- ЩЕ СЕ ИЗТЕПАТ !!! : )))))))))))))
Имаме ли злоупотреба с право или конкуренция на права?
Не съм съгласен с постулата : " Първи по-време - първи по право" по няколко причини:
1. Съдебната практика и живота доказват ,че първи по сила/ на правото си/ е първи по ПРАВО .
2. Правото строеж - право на ВИД ползване ли е или не ?
3.Правото на ползване върху идеална част на първият ползвувател НИМА ще накърнява на учреденото право на СЛЕДВАЩИЯТ придобил правото на ползване върху друга идеална част от имота ?
Така може да си имаме 100-200 ползвуватели върху напр. 1/ 1100000 част за всеки ?
Ако имаме двама съсобственика/ в идеални части/ - единият учредил право на ползване върху своята част , а другият право на строеж / със съгласие на др.съсобственик/върху своята част - ЗУТ го позволява, всеки да си строи ?
- какво ще стане ли ?
--- ЩЕ СЕ ИЗТЕПАТ !!! : )))))))))))))
- младежа
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
собственика е придобил имота с тежест - право на ползване на А . И когато той е дал право на строеж на Х , е склучил договор , който противоречи на закона ( а не на добрите нрави ), защото първият договор ( за право на ползуване ) е вече закон за него ( защото договорите имат сила на закон за страните ) . Вторият договор е нищожен без разрешението на А . Собственика е трябвало да поиска съгласието на А с нотариална покана . И ако А не отговори тогава да се счита че А е съгласен .
При сегашното положение А може да иска унищожаването на договора за право на строеж или да поиска от Б обезщетение за загубеното право на ползуване, като ще се гледа дали е допринесъл за тези вреди или е могъл да ги избегне като положи грижа на добър стопанин. Тогава Х може да иска от нотариуса ( т. е от държавата) и от Б компенсиране на вредите си.
При сегашното положение А може да иска унищожаването на договора за право на строеж или да поиска от Б обезщетение за загубеното право на ползуване, като ще се гледа дали е допринесъл за тези вреди или е могъл да ги избегне като положи грижа на добър стопанин. Тогава Х може да иска от нотариуса ( т. е от държавата) и от Б компенсиране на вредите си.
- DIP
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Стига с това „Договорите имат силата на закон за страните"! По-тъпа формулировка не бях чувал на стародавното правило „Pacta sunt servanda“ Та знаете ли що е закон, що е нормативен акт, що е правна норма. Чели-непрочели! Ето сега разбирам, защо англо-саксонското право е по-справедливо! Защото се оповава на изконни ценности и правила, а не на закончета от типа "Договорите имат силата на закон за страните°. Аре, лека работна седмица, че морето се затопля:)))))))))
- gega
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Ех, море! За някои реалност, за други мечти.
Но "тъпата" формулировка: "Договорите имат сила на закон за страните дето са ги сключили" не е твърдение нито на DIP, нито мое. Това е текст от български закон - чл. 20а ЗЗД. И този текст е част от българското право. Докато римското прово? Може и добре да звучат древните мъдрости, но в РБ се прилагат тези норми от международното право които са признати, обнародвани и т.н.
А право и справедливост - това не е тема за пред море :))))
Но "тъпата" формулировка: "Договорите имат сила на закон за страните дето са ги сключили" не е твърдение нито на DIP, нито мое. Това е текст от български закон - чл. 20а ЗЗД. И този текст е част от българското право. Докато римското прово? Може и добре да звучат древните мъдрости, но в РБ се прилагат тези норми от международното право които са признати, обнародвани и т.н.
А право и справедливост - това не е тема за пред море :))))
- лунатик
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
да Гегета явно е слънчасал , да тръгва по-бързо към плажа , щото инъче лошо
- донна2
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Добре че ме светна, де е тази "образна" "правна норма"! "И ние дъвчем бонбонки тик-так и пушим цигари "Кент"!"
- gega
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
гега в момента си за завиждане и карай по изречение второ с две думи забрави всичко и се радвай на морето
- донна2
55 мнения
• Страница 3 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 22 госта