Придобиване на имот по давност

[Гост]

Здравейте. Имам следният казус:
През 1992г. Поземлената комисия е възстановила провото на собственост върху земеделски земи на лице починало през 1962г.-около 70 дка. Този човек има 3 сина и дъщеря. Те са вкарали земите в земеделска кооперация, където получават рента за тях, като са се разбрали кой на колко декара парите взима, и съответната част от земите е вписана по партидата на отделните лица в книгата в кооперацията.Проблемът е, че не са оформили нотариално заверен договор за делба и на практика земята е на починалият им баща, а в момента единият е в чужбина. Може ли позовавайки се на това, че повече от 10 години лицата са получавали рента от съответната част от земите, да придобият по давност правото на собственост върху тази част?

[Гост]

Каква ти е целта всъщност???
Те са собственици на съответната идеална част от имота по наследяване и не е необходимо да се доказва давност. Ако държиш пък да се установи право на собственост върху съответна реална част, трябва да докажеш, че всеки от съсобствениците е владял за себе си точно тази реална част в продължение на 10 години, което в настоящия случай ми се вижда невъзможно.

[Гост]

Целта е да си извадят нотариален акт за собственост

[Иван]

Не знам дали сте колега или не.
На този въпрос може да се отговори по различни начини. Някои ще ви отговорят с да, други с не, а трети-със зависи. С други думи-отговора е спорен. Най-чистия вариант за вас е делба. Може би имате проблем с извършването на делба?

[Гост]

Според мен не може. Има е едно такова понятие в теорията - временна делба. Или, казано по-друг начин, съсобствениците си разпределят доброволно ползването върху съсобствената вещ, в случая земеделска земя. Това обаче не означава, че за тях, освен правото да получават рента, съгласно следващите им се квоти, от земеделската кооперация, на която са предоствени земите, се пораждат други правни възможности, още по-малко възможността да придобият имота по давност. Дори и да говорим за такава хипотеза, то придобиване по давност съсобствен имот от съсобственик е възможно, не върху реална част, а върху целия имот. Владението съществува в българското право като няколко принципно различни категории. Едната е правото на владение като елемент от правото на собственост, другото - правото на владение като фактическо състояние - факт, който поражда именно това право на придобиване по давност. Като цяло, за да е налице владение, трябва да са налице два факта - елементи на владението като фактическо състояние - corpus или фактическо държане на вещта и animus - или субективно намеление тя да се държи като своя. Ето защо, при владението върху съсобствен имот един от съсобствениците упражнява своето право на владение върху онази идеална част, която му се следва по силата на закона и държи за другите съсобственици, които реално не владеят имота. Едва, когато той недвусмислено декларира с изрично или конклудентно, че държи целия имот за себе си, т.е. налице са и corpus и animus за него спрямо останалите съсобственици, можем да говорим, че той владее целия имот и след десет години - срокът на недобросъвестното владение, ако разбира се това състояние се е запазило несмущавано 10 г., той е придобил по давонст целия имот.
Що се отнася до вашия казус, ако действиетлно желаете да поделите съсобствения имот, то възможностите в случая са две - доброволна делба или съдебна, заместваща доброволната при изразено несъгласие на един или повече от съсобствениците. Това Вие можете да го направите винаги, когато желаете, тъй като искът за съдебна делба не е граничен със срок, друго прекратително условие или погасителна давност. Ако всички сте постигнали съгаласие, то само отсъствието на един от съсобствениците би могла да попречи на извършването на добороволанта делба под формата на нотариално заверен договор за доброволна делба. В този случай може да се свържете с отсъстващия съсобственик, като го помолите да Ви изпрати нотариално заверено пълномощно. Функцията на нотариус в чужбина извършват българските консулства. Ако това е невъзможно, просто заведете дело за съдебна делба. Процесът ще има симулативен характер, тъй като се търси само и единствено игнориране на обстоятелството, че единият съсобствик не е в България. Съдът ще му назначи особен предствател. По този начин ще се достигне до съдебна делба, която няма да се проточи много във времето, ако е налице съгласие между всички съсобственици относно квотите и5 следващите се въз основа на тях реални дялове от общото имущество.