Засега само поставям проблема на обмисляне от читателите. Дадено ми е едно брадясало дело за преглеждане. Това, което установих е, че Закон за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти и Закон за възстановяване на някои одържавени имоти често се бъркат от адвокатите. Не само това. Окръжните съдилища неправилно приемат да разглеждат изрични откази по чл. 4 от първия закон, който член предвижда единствено обжалване пред Окръжен съд на мълчаливия отказ на кмета за отпише възстановен имот от актовите книги. Съображението за това е чл. 83, ал.3 от тдействуващата към момента - 21 февруари 1992 г.,ДВ, бр.15 - Наредба за Държавните Имоти. Там в този закон е упоменато релевантното понятие ИСКАНЕ, под което се разбира искане за отписване от актовите книги. На практика, адвокатите дававайки равенство на иск и искане съветват клиентите си да водят дела даже по изрични откази, а съдилищата приемат да разгледат тези изрични откази. Имам дела на ВКС, ВАС и на Окръжен съд, по които дела, предмета на спора е определен по чл. 4 от ЗВСВНОИ. И което е неправилно. Тоест, допууснати са недопустими искове. Самият текст на чл. 4 указва, че при мълчаливия отказ, Окръжният съд се произнася по същество и това той може да направи, понеже един държавен орган е отказал мълчаливо, друг държавен орган-съдът, влиза като вторя армия, образно казано, в процеса на възстановяване на отчуждената собственост.
Има и доста смущаващи неща. Въведен е прекрузиван срок от шест месеца, през който срок, ако не се подаде някакво искане до Кмета, се погасява правото на искане за възстановяване на отчужден имот. А това говори, че тази жестока норма, е в крешято противоречие с конституционната норма за неприкосновеност на частната собственост. По мое най-дълбоко убеждение, този Закон е предвиждал бърза процедура по възстоновяване, докато "другарите" са намерили слабото му место, и с партийни поръчение до своите кметове и адвокати са ги принудили да ощетените хора в заблуждение , за да водят дела по чл. 4, независимо дали е ставало въпрос за мълчалив отказ или не. А на кметове от същата котерия е казано, да издават изрични откази, едва когато изчтече този преклузивен срок от шест месеца. Така се стига до едно безкончаемо обжалване, от Окръжен до Върховен съд и обратно, и от Окръжен до ВАС после след въвеждането на тези две нови съдилища.Струва ми се, че е нужна корекция по този закон с въвеждането на нов срок. От съпоставителния прочит на двата закона, става ясно, че волята на вносителите е била по първия закон да има само аминистративна процедура, а по втория да се отива към процедура пред съда.Това се доказва от начличието на норма за невземане на такса по втория закон, докато при пъввия не се говори за такси въобще.Именно тази липса на норма, определяща таксата, подсказва, че става дума единствено и само за административна процедура по ЗАП. В този рез на мисли е нужно Общ Пленум на ВКС и ВАС за обезсилване на взети решения по чл. 4 от първия закон, понеже това, което се описа по-горе е било и си остава основия мотив на вносителите. Инваче сме изправени пред нов вид национализация, ново изопачаване на мотивета на законодателя, тъй като придивната давност действува от 27 ноември 1997 г. Тоест, начиная от 28 ноември 2007 г., отдадената за "оперативно разпореждане " държавна особственост на търговски дружества, в случая земеделски имоти, ще стане собственост на тези дружества.
Точно до тогава , мога да твърдя със 100 процента сигурност, няма да бъдем приети в Европейския Съюз. Явно там ни искат с изчистени вътрешни проблеми по собствеността!
- Дата и час: 30 Ное 2024, 09:48 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Чл.4 от ВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
|
|
12 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Чл.4 от ЗВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
Очаквам с нетърпение мненията Ви, като Ви предлагам за преглеждане една Мобда до кмета в Свишов, регистрирана така, както е отметнато по-долу в нея.
до Кмет на Община *Свищов*
М О Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул.Цар Борис-I, №46, 5250 Свищов
ОТНОСНО: имот планоснимачен №1781, парцел III, квартал 55 на Общината Свищов.
Уважаеми господин Благов,
А акт за отчуждаване – № 2573/15.06.1978 г. и акт № 2574/15.06.1978 г., издадени въз основа на Заповед за отчуждаване - №617/14.04.1977 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Окръжен Народен съвет, цитираните два частни имота са актувани като държавна собственост.
Със Закон за Възстановяване на Собствеността Върху Някои Отчуждени Имоти- обн., ДВ, бр.15 от 21.02.1992 г., доп., ДВ, бр.107 от 18.11.1997 г. се определяха общите предпоставки досежно начините на възстановяване на отчуждената собственост по някои закони. В случая по настоящата, става дума за имот, придобит от държавата по силата на вече отменения със ЗУТ – ЗТСУ, в сила от 05 Януари 2001 г.
С Молба до тогавашния кмет – Кр.Кръстев – Вх.№ 94-Н-94/07.05.1992 г. е заявено изричното становище, че наследниците на цитирания имот възнамеряват да възстановят по закона обезщетението за принудителното отчужданеие и да получат обратно този наследствен имот състоящ се от дворно място - 402 кв.м. и застроена сграда, паметник на културата – 100 кв.м. Това от една страна.
От друга страна, свидетели сме на друг един акт на Общината, приет с Протокол от 29.11.1976 г. Съгласно с изискванията на тогавашния чл. 265 от ЗТСУ(отм.) е създадена комисия, със задачата да се произнесе върху цялостната оценка на подлежащия за отчуждаване имот № 1781. Въз основа на колективното становище, се приема решение да се извърши обезщетяване, като подробно се описани всичките оценени към тази дата дворно място, сгради и др.постройки и засадени дървета. Определена е цената от 6358, 84 лв. и още веднъж 6358, 85 лв., която е следвало да се има предвид при преговорите с бившите двама съсобственици с оглед предпочитания от тях вариант на обезщетяване. Определена е също така и отделна оценка върху притежавана част от имот – част къщата - върху същия поземлен имот, респективно за Атанас Костадинов Друмев, в размер на 2909,50 лв. Забележка: предложения от Комисията тристаен апартамент не е приет като обезщетение, а се приема паричния вариант, състоящ се като парично обещетение за частта от къщата- двете стаи по нотариалния акт за собствемоност на А.Друмев.
Междувременно, с влизането на реституционния закон в сила, съсобствениците предявяват права да им се възстанови напълно бившата тяхна съсобственост и се стига до адм.х.д.№ 713/1994 г., по което Кмета е бил ответник и това би било редно да знаете, понеже е изискан препис от това решение вкл. и за Общината в Свищов. Независимо от факта, че делото е неправилно заведено по чл. 4 от този закон, касаещ само мълчаливите откази - делото е гледано като дело срещу изричен отказ, недопустим по този чл.4 от ЗВСВНОИ във връзка с чл.97 от ГПК. Налична е една Заповед на кмет Кр.Кръстев - №876/26.07.1995 г. , в която е повелено да се отпише като държавна собственост само част от масивната сграда (къщата), актувана с акт №2574 от 15.06.1978 г. Както подразбирате, има анахронизъм в текста на тази заповед. Първо: по цитираното АДХ №713/94 г., накрая е отбелязано и заверено с печата на съда от В.Търново, че е внесена една тотална сума в размер на 6394,49 лв., като е отбелязано също така, че дадения в обезщетение апартамент е върнат на държавата. Второ: било е редното кмет Кр.Кръстев да цитира цялата тази възстановена сума по партида 15880-1 при ДСК в Свищов с Контрл.№ 660/30.03.1995 г., изпланета от Атанас Костадинов Друмев и наследници. Тоест, сумата от 2909, 50 е внесена от собственик на едната част от сградата (по пункт втори от оценката на Комисията), а така също и от него и сестрата като наследници на бащата (по пункт първи от оценката на Комисията)
Казано иначе, Кр.Кръстев е преписал само едната оценка на Комисията, по втория пункт. Нямаме данни , за да считаме, че остатъкът от реално внесената сума в ДСК е влезнал в неговия джоб. Но имаме, както се вижда от съпоставителния прочит на двата документа, основания да считаме налична непълнота отразена в хода на административното производство по възстановяване на цената на отчуждения имот – дворното място и за всичките построени пристойки в това дворно място. Ето защо, преди да замолим за една малка административна услуга, която ще ни даде възможност за услуга от Областната Администрация във В.Търново - по чл.15 от ЗАОФЮЦ, сте замолен най-сърдечно лично да прегледате цитираните тук документи, с оглед една служебна ревизия на Заповед № 876/ 1995 г. на кмет Кр.Кръстев.
Замолен сте да издадете Служебна Бележка, която да потвърди фактите на възстановените цени на имот №1781, по така описания фактически състав. Тоест, замолен сте да пътвърдите в писмен вид, че апартаментите, отдадени като обезщетение през 1976 г., са вече актувани отново като държавна собственост при Общината, като посочите акта с което това е станало, понеже е било редно да стане – по чл.5, ал.2 от ЗВСВНОИ. Замолен сте допълнително за 1 бр. ксеропрепис от този акт към Вашия официален отговор. Също така, замолен сте да пътвърдите факта на внесената тотална сума в размер на 6394,49 лв, като разлика, явяваща се от допълнителната цена на пристроените имоти, включително и цената на поземления имот от 402 кв.м., наличието на който факт е нужната реституционна предпоставка по чл.6, ал. 1 от ЗВСВНОИ. Тази Служебна бележка ни е нужна пред Областния Управител, с оглед исканата от него друга адм.услуга, касаеща актуването и деактуването на имота ни като държавен.
В случай, че сте съгласен и убеден в нашите основания, предлага се да измените цитираната Заповед на Кр.Кръстев, като я обявите за унищожаема поради слубежна грешка или я корегирате в нов вариант, така че да се разбира недвусмислено и от най-младите кадри в служба “Общинска Собственост” и техническите служби при Общината. За това не бързаме кой знай колко много, но настояваме за бърз отговор в рамките на три дни да ни снабдите с искана от нас Служебна бележка и ксеропрепис на акта за държавна собственост.
Свищов,
24.09.2003 г.
С почитание
Атанас Друмев
NB!!Заведена с Вх.№ 94-М-1233/24.09.2003 г. при Общината в Свищов
до Кмет на Община *Свищов*
М О Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул.Цар Борис-I, №46, 5250 Свищов
ОТНОСНО: имот планоснимачен №1781, парцел III, квартал 55 на Общината Свищов.
Уважаеми господин Благов,
А акт за отчуждаване – № 2573/15.06.1978 г. и акт № 2574/15.06.1978 г., издадени въз основа на Заповед за отчуждаване - №617/14.04.1977 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Окръжен Народен съвет, цитираните два частни имота са актувани като държавна собственост.
Със Закон за Възстановяване на Собствеността Върху Някои Отчуждени Имоти- обн., ДВ, бр.15 от 21.02.1992 г., доп., ДВ, бр.107 от 18.11.1997 г. се определяха общите предпоставки досежно начините на възстановяване на отчуждената собственост по някои закони. В случая по настоящата, става дума за имот, придобит от държавата по силата на вече отменения със ЗУТ – ЗТСУ, в сила от 05 Януари 2001 г.
С Молба до тогавашния кмет – Кр.Кръстев – Вх.№ 94-Н-94/07.05.1992 г. е заявено изричното становище, че наследниците на цитирания имот възнамеряват да възстановят по закона обезщетението за принудителното отчужданеие и да получат обратно този наследствен имот състоящ се от дворно място - 402 кв.м. и застроена сграда, паметник на културата – 100 кв.м. Това от една страна.
От друга страна, свидетели сме на друг един акт на Общината, приет с Протокол от 29.11.1976 г. Съгласно с изискванията на тогавашния чл. 265 от ЗТСУ(отм.) е създадена комисия, със задачата да се произнесе върху цялостната оценка на подлежащия за отчуждаване имот № 1781. Въз основа на колективното становище, се приема решение да се извърши обезщетяване, като подробно се описани всичките оценени към тази дата дворно място, сгради и др.постройки и засадени дървета. Определена е цената от 6358, 84 лв. и още веднъж 6358, 85 лв., която е следвало да се има предвид при преговорите с бившите двама съсобственици с оглед предпочитания от тях вариант на обезщетяване. Определена е също така и отделна оценка върху притежавана част от имот – част къщата - върху същия поземлен имот, респективно за Атанас Костадинов Друмев, в размер на 2909,50 лв. Забележка: предложения от Комисията тристаен апартамент не е приет като обезщетение, а се приема паричния вариант, състоящ се като парично обещетение за частта от къщата- двете стаи по нотариалния акт за собствемоност на А.Друмев.
Междувременно, с влизането на реституционния закон в сила, съсобствениците предявяват права да им се възстанови напълно бившата тяхна съсобственост и се стига до адм.х.д.№ 713/1994 г., по което Кмета е бил ответник и това би било редно да знаете, понеже е изискан препис от това решение вкл. и за Общината в Свищов. Независимо от факта, че делото е неправилно заведено по чл. 4 от този закон, касаещ само мълчаливите откази - делото е гледано като дело срещу изричен отказ, недопустим по този чл.4 от ЗВСВНОИ във връзка с чл.97 от ГПК. Налична е една Заповед на кмет Кр.Кръстев - №876/26.07.1995 г. , в която е повелено да се отпише като държавна собственост само част от масивната сграда (къщата), актувана с акт №2574 от 15.06.1978 г. Както подразбирате, има анахронизъм в текста на тази заповед. Първо: по цитираното АДХ №713/94 г., накрая е отбелязано и заверено с печата на съда от В.Търново, че е внесена една тотална сума в размер на 6394,49 лв., като е отбелязано също така, че дадения в обезщетение апартамент е върнат на държавата. Второ: било е редното кмет Кр.Кръстев да цитира цялата тази възстановена сума по партида 15880-1 при ДСК в Свищов с Контрл.№ 660/30.03.1995 г., изпланета от Атанас Костадинов Друмев и наследници. Тоест, сумата от 2909, 50 е внесена от собственик на едната част от сградата (по пункт втори от оценката на Комисията), а така също и от него и сестрата като наследници на бащата (по пункт първи от оценката на Комисията)
Казано иначе, Кр.Кръстев е преписал само едната оценка на Комисията, по втория пункт. Нямаме данни , за да считаме, че остатъкът от реално внесената сума в ДСК е влезнал в неговия джоб. Но имаме, както се вижда от съпоставителния прочит на двата документа, основания да считаме налична непълнота отразена в хода на административното производство по възстановяване на цената на отчуждения имот – дворното място и за всичките построени пристойки в това дворно място. Ето защо, преди да замолим за една малка административна услуга, която ще ни даде възможност за услуга от Областната Администрация във В.Търново - по чл.15 от ЗАОФЮЦ, сте замолен най-сърдечно лично да прегледате цитираните тук документи, с оглед една служебна ревизия на Заповед № 876/ 1995 г. на кмет Кр.Кръстев.
Замолен сте да издадете Служебна Бележка, която да потвърди фактите на възстановените цени на имот №1781, по така описания фактически състав. Тоест, замолен сте да пътвърдите в писмен вид, че апартаментите, отдадени като обезщетение през 1976 г., са вече актувани отново като държавна собственост при Общината, като посочите акта с което това е станало, понеже е било редно да стане – по чл.5, ал.2 от ЗВСВНОИ. Замолен сте допълнително за 1 бр. ксеропрепис от този акт към Вашия официален отговор. Също така, замолен сте да пътвърдите факта на внесената тотална сума в размер на 6394,49 лв, като разлика, явяваща се от допълнителната цена на пристроените имоти, включително и цената на поземления имот от 402 кв.м., наличието на който факт е нужната реституционна предпоставка по чл.6, ал. 1 от ЗВСВНОИ. Тази Служебна бележка ни е нужна пред Областния Управител, с оглед исканата от него друга адм.услуга, касаеща актуването и деактуването на имота ни като държавен.
В случай, че сте съгласен и убеден в нашите основания, предлага се да измените цитираната Заповед на Кр.Кръстев, като я обявите за унищожаема поради слубежна грешка или я корегирате в нов вариант, така че да се разбира недвусмислено и от най-младите кадри в служба “Общинска Собственост” и техническите служби при Общината. За това не бързаме кой знай колко много, но настояваме за бърз отговор в рамките на три дни да ни снабдите с искана от нас Служебна бележка и ксеропрепис на акта за държавна собственост.
Свищов,
24.09.2003 г.
С почитание
Атанас Друмев
NB!!Заведена с Вх.№ 94-М-1233/24.09.2003 г. при Общината в Свищов
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Re: Чл.4 от ЗВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
Колега, не знам дали вече имате отговор по депозирана молбата, но бих ти предложил по възможност да се ограничаваш само до чисто юридческата срана на искането и кратко излагане на фактическата обстановка. Останалото ще свършат посочените или приложени към молбата доказателства. Аз лично се старая да оставя емоциите и чувствата за клиентите си и не допускам да влагам лични такива или лично отношение при работата с държавни/общински органи. Това само може допълнително да усложни нещата, но не и да бъде от полза.
Всички откази на кметовете на общини - както мълчаливите, така и изричните - се обжалват на основание чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Не само че не е недопустим, но именно това е основанието за обжалване. Не могат да се обжалват само актовете, с които се уважават иксанията за възстановяване на собствеността по този закон.
Всъщност подаването на молба до областния управител за деактуване на актуван като държавен недвижим имот има своето правно основание в специалните за това разпоредби в Закона за държавната собственост и ППЗДС, но не и в ЗАОФЮЛ.
Всички откази на кметовете на общини - както мълчаливите, така и изричните - се обжалват на основание чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Не само че не е недопустим, но именно това е основанието за обжалване. Не могат да се обжалват само актовете, с които се уважават иксанията за възстановяване на собствеността по този закон.
Всъщност подаването на молба до областния управител за деактуване на актуван като държавен недвижим имот има своето правно основание в специалните за това разпоредби в Закона за държавната собственост и ППЗДС, но не и в ЗАОФЮЛ.
- adv Dimitrov
Re: Чл.4 от ЗВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
Драги Димитров,
Фактическта страна на въпроса в администивното производство е без значение. Предмет на административния контрол е законосъобразността на акта- заповед или друг акт, а не фактическите състояния. Това първо.Чл. 4 предвижда само мълчаливия отказ, което означава, че изключва изричния.поне прочети една статия на професор д-р Живко Сталев по този въпрос в кн.2 на списание Админастративното правосъдие, за да разбереш, че погрешно са се допяскали за разгрлеждане делата като искания по чл. 4 от ЗВСВНОИ. Искането като такова не е иск, а е нещо, което е било норма по Наредбата за Държавните имоти. Трябвало е да се настоява за деактуване от актовееите книги за държавна собственост на основание чл. 1 и 2 от този закон. Изобщо този закон, както вече казах, е предвиждал единствено и само административна процедура до ниво Окръжен съд. И нищо повече. Вярно е че има едно Решение на ОСГК на ВС, по което е била докладчик Светла Петкова. Но то е неправилно решение, още и защото в него е срложен знак на тъждество между индивидуален административен акт и отказ от издаване на ИАА, неща съвсев съвсем различни.разбираемо е, че преди 10.11.1989 г. да се твърди , че тези актове не са едно и също, е можело да доведе до въпроса, а какъв акт се явява отказът. И би трябвало да се каже, че е политически акт, след като не е административен. тове и искал да каже Живко Сталев, казал го е но на много високо ниво, неразбираемо от по неподготвените читатели. Просто го е било страх също така да не обвинят, че още тогава не е поддържал тази теза за характера на отказа като политически акт. Та нима не се правеха отчуждения след съгласуване с ГК на БКП? Как мислиш? Къде са тук емоциите, не виждам- някой да е обиден, нещо да хокаме без основание-няма. така че, колега Димитров, съмненията за емоционалност вместо законосъобразност са неоснователни. Защото изпимното позоваване на норми предхожда винаги онова, за което някои нови политици казват емоционално с оттенък на нещо отрицателно, неправилно. Напротив! Емоции трябва да има, иначе ще е скучно на човешката мисъл да се движи само из алинеи, яление, за коеот не знае как се е появило в нашето законодателство. Ти знаеш ли, ако знаеш кажи! Бъди жив и здрав!
Фактическта страна на въпроса в администивното производство е без значение. Предмет на административния контрол е законосъобразността на акта- заповед или друг акт, а не фактическите състояния. Това първо.Чл. 4 предвижда само мълчаливия отказ, което означава, че изключва изричния.поне прочети една статия на професор д-р Живко Сталев по този въпрос в кн.2 на списание Админастративното правосъдие, за да разбереш, че погрешно са се допяскали за разгрлеждане делата като искания по чл. 4 от ЗВСВНОИ. Искането като такова не е иск, а е нещо, което е било норма по Наредбата за Държавните имоти. Трябвало е да се настоява за деактуване от актовееите книги за държавна собственост на основание чл. 1 и 2 от този закон. Изобщо този закон, както вече казах, е предвиждал единствено и само административна процедура до ниво Окръжен съд. И нищо повече. Вярно е че има едно Решение на ОСГК на ВС, по което е била докладчик Светла Петкова. Но то е неправилно решение, още и защото в него е срложен знак на тъждество между индивидуален административен акт и отказ от издаване на ИАА, неща съвсев съвсем различни.разбираемо е, че преди 10.11.1989 г. да се твърди , че тези актове не са едно и също, е можело да доведе до въпроса, а какъв акт се явява отказът. И би трябвало да се каже, че е политически акт, след като не е административен. тове и искал да каже Живко Сталев, казал го е но на много високо ниво, неразбираемо от по неподготвените читатели. Просто го е било страх също така да не обвинят, че още тогава не е поддържал тази теза за характера на отказа като политически акт. Та нима не се правеха отчуждения след съгласуване с ГК на БКП? Как мислиш? Къде са тук емоциите, не виждам- някой да е обиден, нещо да хокаме без основание-няма. така че, колега Димитров, съмненията за емоционалност вместо законосъобразност са неоснователни. Защото изпимното позоваване на норми предхожда винаги онова, за което някои нови политици казват емоционално с оттенък на нещо отрицателно, неправилно. Напротив! Емоции трябва да има, иначе ще е скучно на човешката мисъл да се движи само из алинеи, яление, за коеот не знае как се е появило в нашето законодателство. Ти знаеш ли, ако знаеш кажи! Бъди жив и здрав!
- Атанас Друмев
Re: Чл.4 от ЗВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
Колега Друмев, нямам нищо напротив и да е така, както казвате, но нито от текста на чл.4 от ЗВСНОИ, нито от многобройните съдебни решения и практика може да се направи дори някакво предположение, че само мълчаливите откази на кметовете на общини могат да се обжалват, но не и изричните такива. В последното изречение се казва "отказите", но не и "мълчаливите откази", никъде не се казва, че не могат да се обжалват изричните откази. Защото те съвсем логично и в съгласие със закона подлежат на обжалване. Не могат да се обжалват само актовете, с които се уважават исканията,и то е поради липса на участие на трети лица в това производство, а молителя няма правен интерес да обжалва този акт, с който молбата му е уважена. Струва ми се, че смесвате деактуването на държавен недвижим имот с възстановяване на собствеността върху отчуждени имоти по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Когато е уважено едно искане по ЗВСНОИ и е издадена заповед за възстановяване на собствеността, тогава следва чисто техническата и вътрешнослужебна процедура по деактуването на имота от актовите книги за държавни имоти. Административния акт, с който се отказва да се деактува един имот, както и акт, с който се уважава искане за деактуване, не е индивидуален адмиистративен акт, защото с него не се засягат законни права и интереси на никого. Противното важи за заповедта, издадена по чл.4 от ЗВСНОИ - тя е стабилен индивидуален акт, нещо повече - тя има и вещноправно /транслативно/ действие, което означава, че категорично с нея се засягат законни права и интереси и подлежи на обжалване /когато с нея е постановен отказ/, по същия начин както и мълчалив отказ, а решението на окръжния съд по жалбата подлежи на обжалване пред ВАС. Достатъчно съдебна практика и законови разпоредби има за това, както и моя такава, за да се ограничава човек до една статия в сп. Административно правосъдие и да реша че всичко е наистина така, както там е записано, без да си направя труда да събера доста информация по въпроса. От едно единствено мнение едва ли може да се твърди "че погрешно са се допляскали за решаване" многобройните такива дела в окръжните съдилища и ВАС. Искането по чл.4 от ЗВСОНИ никак не е свързано с Наредбата за държавните имоти, явно е смесването от Вас на деактуване и възстановяване на отчужден имот по ЗВСОНИ. Деактуване може да има само когато имота не е държавна собственост, а той ще престане да е такъв едва след издаване на заповедта за отмяна на извършеното отчуждаване и възстановяване на собствеността /или след влизане в сила на съдебното решение в такъв смисъл/. Съветвам Ви да прочетете повече във връзка с реституцията и съдебните иадминистративни процедури, свързани с нея, за да не изпадате в смешни ситуации. Навярно ще продължавате да настоявате, че отказа за деактуване засяга права и интереси и подлежи на обжалване по ЗАОФЮЛ, но не е така. Трябва малко да прочетете съдебната практика, за да се убедите в това, и че наистина това е в съгласие със закона.
За емоциите - точно така, мисълта на един юрист при разрешаване на конкретен казус трябва да се движи само из законите и алинеите, из съдебните решения и из фактите по делото, и то без абсолютно никакви емоции, защото тогава най-ясно може да се прецени положението и съответно най-добрия изход и разрешение. Не мога да се похваля с кой-знае колко практика, но това съм го научил от опитни адвокати с мноооого практика, а и от тази, която имам, съм се убедил че е точно така, защото законът и съдът е безчувствен, и така трябва да е - съдът решава не на основа на емоциите си, а на основата на фактите по делото, а в закона затова има сравнително голяма справедливост, защото няма и не се влага в него чувства и емоции. И това всеки един юрист, който се стреми към нещо трябва да го знае, и то не е само в нашето законодателство, във всички законодателства е така, защото иначе не би могло да бъде , не би имало никаква законност /все пак такава има, колкото и да не вярваме и колкото и малка да е тя/.
За емоциите - точно така, мисълта на един юрист при разрешаване на конкретен казус трябва да се движи само из законите и алинеите, из съдебните решения и из фактите по делото, и то без абсолютно никакви емоции, защото тогава най-ясно може да се прецени положението и съответно най-добрия изход и разрешение. Не мога да се похваля с кой-знае колко практика, но това съм го научил от опитни адвокати с мноооого практика, а и от тази, която имам, съм се убедил че е точно така, защото законът и съдът е безчувствен, и така трябва да е - съдът решава не на основа на емоциите си, а на основата на фактите по делото, а в закона затова има сравнително голяма справедливост, защото няма и не се влага в него чувства и емоции. И това всеки един юрист, който се стреми към нещо трябва да го знае, и то не е само в нашето законодателство, във всички законодателства е така, защото иначе не би могло да бъде , не би имало никаква законност /все пак такава има, колкото и да не вярваме и колкото и малка да е тя/.
- adv Dimitrov
Re: Чл.4 от ЗВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
По чл. 14, ал. 2 от ЗАП се подразбира, че трябва да се обжалва първо на първо мълчаливия отказ. Пропусне ли се, следва незабавно отхвърляне на жалбата, както за това предупреждава професор д-р Живко Сталев. ВАС се е занимавал с 250 случаи на мълчалив отказ досега-виж в Интернет, на търсене. Нещо повече: процедурата за обжалване на ИАА , издадени от Областен Управител, е тази пред ВАС, тричленен състав. Но за отказите, трябва да се обжава пред ОКРЪЖЕН СЪД. Всяко обжалване пред ВАС на мълчалив или изричен отказ е обречен на отхвърляне, поради некомпетентността на ВАС!!
Искането по чл.4 от ЗВСВОНИ никак не беше пряко свързано с Наредбата за държавните имоти. Така казваш ти. В онзи момент, през 1992 г. е била в сила Наредбата за държавните имоти, а не закон за ДИ. Един бивш кмет така е писал, че се позовава на ЗДИ. Е, това може ли да бъде стабилен ад.акт, пълен с невежество? Важното тук е, че ИСК е понятие от гражданския процес, а ИСКАНЕТО- понятие от административния процес.
Деактуването по силата на този ЗВСВНОИ е била именно допустима, понеже имотът е бил аткуван като държавна собственост след отчуждението. По НДИ - чл.88, ал.3 - се е допускала процедура за деактуване и това е било редно да се иска по всичките молби за деактуване. Точно това е трябвало да се иска-деактуване. На кмета е предоставена властта да отнася ИСКАНЕТО за деактуване пред Общинския Съвет. По тогавашната Наредба за Държавните Имоти. Впрочем, тук сме изправени пред една инструктивна норма, понеже ЗВСВНОИ не е оторизирал МС с неговото прилагане. Оставено е на собствена преценка на кмета как да се подхожда при подадено ИСКАНЕ.
Пак за емоциите малко повече. Едва ли ще отречеш, че заповеди не издаваше кой да е. Това бяха все фигури, облечени във власт. А кой държеше тогава властта? Кой беше ръководен фактор в държавата и обществото. Казано иначе, заповедтта се явява в крайна сметка един политически акт, понеже се издаваше от политическата фигура на Предсесдател на Изпълкома - на ОК или ГК. А нима отричаш, че всеки един от тези председатели не беше и включително член на ГК на БКП. Знам, че юристите не се ангажират с тези подробности, защото се боят от политическия фактор, който стои също така над тях. Не ги предлагаме за съдебни кадри Ние -Ти или АЗ - за да са спокойни, че няма да им отрежем главите. Какво страшно има в това да се каже, че еди кой си акт е попада в приложното поле на на еди коя си норма от Закон за обявяването на комунистическия режим в България за престъпен - ДВ, бр.37 от 2000 г. Това юристите не го правят, а следователно, правото у нас е закостеняло, асправедливостта- оставена на заден план?!
Искането по чл.4 от ЗВСВОНИ никак не беше пряко свързано с Наредбата за държавните имоти. Така казваш ти. В онзи момент, през 1992 г. е била в сила Наредбата за държавните имоти, а не закон за ДИ. Един бивш кмет така е писал, че се позовава на ЗДИ. Е, това може ли да бъде стабилен ад.акт, пълен с невежество? Важното тук е, че ИСК е понятие от гражданския процес, а ИСКАНЕТО- понятие от административния процес.
Деактуването по силата на този ЗВСВНОИ е била именно допустима, понеже имотът е бил аткуван като държавна собственост след отчуждението. По НДИ - чл.88, ал.3 - се е допускала процедура за деактуване и това е било редно да се иска по всичките молби за деактуване. Точно това е трябвало да се иска-деактуване. На кмета е предоставена властта да отнася ИСКАНЕТО за деактуване пред Общинския Съвет. По тогавашната Наредба за Държавните Имоти. Впрочем, тук сме изправени пред една инструктивна норма, понеже ЗВСВНОИ не е оторизирал МС с неговото прилагане. Оставено е на собствена преценка на кмета как да се подхожда при подадено ИСКАНЕ.
Пак за емоциите малко повече. Едва ли ще отречеш, че заповеди не издаваше кой да е. Това бяха все фигури, облечени във власт. А кой държеше тогава властта? Кой беше ръководен фактор в държавата и обществото. Казано иначе, заповедтта се явява в крайна сметка един политически акт, понеже се издаваше от политическата фигура на Предсесдател на Изпълкома - на ОК или ГК. А нима отричаш, че всеки един от тези председатели не беше и включително член на ГК на БКП. Знам, че юристите не се ангажират с тези подробности, защото се боят от политическия фактор, който стои също така над тях. Не ги предлагаме за съдебни кадри Ние -Ти или АЗ - за да са спокойни, че няма да им отрежем главите. Какво страшно има в това да се каже, че еди кой си акт е попада в приложното поле на на еди коя си норма от Закон за обявяването на комунистическия режим в България за престъпен - ДВ, бр.37 от 2000 г. Това юристите не го правят, а следователно, правото у нас е закостеняло, асправедливостта- оставена на заден план?!
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Re: Чл.4 от ЗВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
Колега, имам някаи резерви по мнението ви - отказите на областните управители, независимо дали са изрични или мълчаливи, както и взички техни индивидуални адм. актове, се обжалват пред ВАС. Само когато в специален закон изрично е уредено обжалване пред окръжния съд - тогава се прилагат специалните разпоредби. Пример за това е обжалване актовете на областните управители, издадени по ЗОСОИ - те се обжалват пред окръжните съдилища. Не споря по отношение на властническите актове отпреди 1989г.
Все пак стана добро обсъждане. Успешна работа!
Все пак стана добро обсъждане. Успешна работа!
- adv Dimitrov
Re: Чл.4 от СВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
до Великотърновски Окръжен Съд
Придружително писмо към Жалба по
чл. 120, ал.1 във връзка с чл. 37, ал.1 и чл. 39 от ЗАОФЮЛ
от Атанас Костадинов Друмев
E-mail: tanas@gbg.bg
Уважаеми господин Теодор Милев,
Проблемът за методите на дейност на републиканската администрация, но под формата на метод на административна дейност, по традиция е поставен на разглеждане в центъра на административноправната литература. Законодателно, а още повече практически, проблемът не е експониран с нужната загриженост по отношение правата, свободите и интересите на гражданите.
В теорията, често се смесват понятията “метод” и “принцип”, подведени наукообразно под един и същ знаменател. Пълен и изчерпателен отговор на този съществен въпрос за методите на републиканско управление едва ли може да се извлече от досегашната съдебна практика. В своята досегашна практика, изпълнителната и съдебната власт са прилагали психологически и физически методи (прийоми) на въздействие върху правните субекти, влизащи в административни отношения.
Може успешно да се твърди, че целият възможен арсенал от методи (прийоми) който републиканската администрация използва в ежедневната си дейност за ефикасно управление, умишлено не е добре изучен. Пример в това отношение се явява една научна статия през 1975 г. в списание “Правна мисъл”, чийто автор - в последствие Председател на Конституционния Съд – бива изритан в “девета глуха”- Държавния Арбитраж. По този начин опитът да се приложат на практика теоритичните изводи за несъответствие между съдържание и форма на методите на изпълнителната власт, се оказа прекратен.
Не е без значение да подчеертаем, че методът на дейност на републиканската администрация е основен лост на дейността на републиката. Струва ни са правилен онзи известен философ, който писа и учеше, че: “ Правото е нищо без апарат, способен да принуждава към спазване на нормите на правото” . Методът на дейност на администрацията е своеобразно изкуство – изкуството на управление на възможното: т.е.политика.
По теоритична презумпция се приема, че методите на дейност на администрацията (МДА) са подччинени на режима и принципите на законността и правовостта, но тази подчиненост не определя тяхната автоматична задължителност за субекта, който ги прилага, нито определя принудителност към обекта, към който са адресирани.
В този ред на мисли, поставаме под съмнение точнотта на многократно натрапвания ни превод :”В правото е истината”, Според нас, абсолютно точното е :
” В клетвата е истината”, което ще се постараем да докажем по тук приложената Жалба с препис до Областния Уравител..
Не е без значение изводът за наличието на релевантното присъствие на понятието “правилност на административен акт”- по смисъла на чл.21, ал. 2 от ЗАП, определящ параметрите на на спора при административна и съдебна процедура процес. Нещо повече: новите промени за касационните основания за отмяна пред ВКС и ВАС въвеждат една неправилност на съдебното решение – чл. 218 ж , ал.1, буква а) от ГПК и малко по –късно - същественото нарушение на процесуални правила по чл.352, ал.3, т. 2. от НПК, както и ал.3 от чл.352 от НПК.
Тук приложената Жалба до ОС съдържа именно основания за неправилност на метод на дейност на областната администрация, като не претендира за изчерпателност при изричното текстово оповестяване на нарушеното право. Както се казва в тази Жалба, запазено е правото да се представи проект за диспозитив и мотиви на Решение на ОС, едва след изслушване на “аргументите” на ответната страна –ОУ. Подхождаме така, защото инвокираната неправилност е задължение за служебна проверка по евентуално административно производство каквото се явява настоящето – започнало е по иницитива на гражданин с прекратен нормален ход чрез един юридически факт-мълчалив отказ. Нещо повече: ЗАОЮФЛ визира два повдива производства по чл. 37, ал. 1 във връзка с чл. 39 и по чл. 38 във връзка с чл. 39. В първия случай става дума за атакуване на мълчаливите откази, а по втория – за атакуване на изричните откази. По първият случай се ревизира юридическия факт мълчалив отказ, а вторият случай на съдебна ревизия - юридическото събитие изричен отказ.
Казахме онова, което е трябвало да бъде казано още през 1975 г.
Дължим, обаче, да направим една предварителна уговорка досежно изключението по чл. 8 от Закон за достъп до обществена информация, повеляващо ограничение на хипотезите по ЗАОЮФЛ. Обикновено, подобни разпоредби се ситуират накрая на закон или правилник. Това техническо изпълнение в чл. 8 навежда на друга мисъл, а именно, че разпоредбите на този ЗДОИ не засягат предходните му членове -1-7 и важи с пълна сила за едно субсидиарно тълкуване или прилагане. Видимо от приложното поле на ЗДОИ, той има валидна сила по отношение на всички, търсещи точност при съставяяне на лично мнение. Разликата между двата закона се корени в различния мотив на исканата информация. При първия ЗАОЮФЛ имаме “засегнати права, интереси,...” при административното обслужване на гражданите, докато при втория ЗДОИ няма наличие на изискване за засягане на право или интерес. Това е една принципна разлика, която, струва ни се за правилно да определим предварително, за да не брадяса административното дело.
Имаме и лична молба. От достоверен източник научихме, че съдиите прокурорите, следователите и адвокатите бягат от дела, имащи административно-правен характер.разбираемо е, понеже зад един административен акт не стои Сульо and Пульо, а конкретен човек, облечен с републиканска “тога” по инициатива на политическите фактори. Тази именно субективна научна костатация по цитираната статия е поводът ни да изкажем едно мнение, мнение върху което държим да се дискутира в публичното пространство, освен в средите на учените административисти.
За какво по-точно става дума. Става дума за една напориста теория, отричаща по същество класическото гражданско право. Последното работи, както знаете, с понятието “правосубект” . Логично правилно е да се определят актовете, засягащи конкретния правосубект на административното отношение като правосубектен административен акт - ПАА, вместо “индивидуален административен акт” – ИАА. А актовете с общо значение- социо административен акт -САА. Така на практика ще се разреши наполовина спора за природата на мълчаливия отказ като порочно явлание в правния мир.Наполовина, понеже въпросът опира също така до т.-нар.определения, за които само бегло ще кажем, че съдържат повелята “Молчать и не разсуждать” – тоест, абсолютното игнориране на правото на тълкуване от страна на ужким равнопоставените субекти на правото?! Понятието “определение”, според нас, касае само и единствено правото на страните да искат тълкуване от правоприлагащия орган, за да се разграничат понятията и се определи техния точен смисъл. Такава практика у нас, за жалост, все още липсва с малки изключения- тълкувателната възможност на Конституционния Съд да прави това.
Приложение: по текста.
Свищов, 24 октомври 2003 г.
Благодарим сърдечно за усилията да ни четете нашироко!
Изготвил
Атанас Друмев
Придружително писмо към Жалба по
чл. 120, ал.1 във връзка с чл. 37, ал.1 и чл. 39 от ЗАОФЮЛ
от Атанас Костадинов Друмев
E-mail: tanas@gbg.bg
Уважаеми господин Теодор Милев,
Проблемът за методите на дейност на републиканската администрация, но под формата на метод на административна дейност, по традиция е поставен на разглеждане в центъра на административноправната литература. Законодателно, а още повече практически, проблемът не е експониран с нужната загриженост по отношение правата, свободите и интересите на гражданите.
В теорията, често се смесват понятията “метод” и “принцип”, подведени наукообразно под един и същ знаменател. Пълен и изчерпателен отговор на този съществен въпрос за методите на републиканско управление едва ли може да се извлече от досегашната съдебна практика. В своята досегашна практика, изпълнителната и съдебната власт са прилагали психологически и физически методи (прийоми) на въздействие върху правните субекти, влизащи в административни отношения.
Може успешно да се твърди, че целият възможен арсенал от методи (прийоми) който републиканската администрация използва в ежедневната си дейност за ефикасно управление, умишлено не е добре изучен. Пример в това отношение се явява една научна статия през 1975 г. в списание “Правна мисъл”, чийто автор - в последствие Председател на Конституционния Съд – бива изритан в “девета глуха”- Държавния Арбитраж. По този начин опитът да се приложат на практика теоритичните изводи за несъответствие между съдържание и форма на методите на изпълнителната власт, се оказа прекратен.
Не е без значение да подчеертаем, че методът на дейност на републиканската администрация е основен лост на дейността на републиката. Струва ни са правилен онзи известен философ, който писа и учеше, че: “ Правото е нищо без апарат, способен да принуждава към спазване на нормите на правото” . Методът на дейност на администрацията е своеобразно изкуство – изкуството на управление на възможното: т.е.политика.
По теоритична презумпция се приема, че методите на дейност на администрацията (МДА) са подччинени на режима и принципите на законността и правовостта, но тази подчиненост не определя тяхната автоматична задължителност за субекта, който ги прилага, нито определя принудителност към обекта, към който са адресирани.
В този ред на мисли, поставаме под съмнение точнотта на многократно натрапвания ни превод :”В правото е истината”, Според нас, абсолютно точното е :
” В клетвата е истината”, което ще се постараем да докажем по тук приложената Жалба с препис до Областния Уравител..
Не е без значение изводът за наличието на релевантното присъствие на понятието “правилност на административен акт”- по смисъла на чл.21, ал. 2 от ЗАП, определящ параметрите на на спора при административна и съдебна процедура процес. Нещо повече: новите промени за касационните основания за отмяна пред ВКС и ВАС въвеждат една неправилност на съдебното решение – чл. 218 ж , ал.1, буква а) от ГПК и малко по –късно - същественото нарушение на процесуални правила по чл.352, ал.3, т. 2. от НПК, както и ал.3 от чл.352 от НПК.
Тук приложената Жалба до ОС съдържа именно основания за неправилност на метод на дейност на областната администрация, като не претендира за изчерпателност при изричното текстово оповестяване на нарушеното право. Както се казва в тази Жалба, запазено е правото да се представи проект за диспозитив и мотиви на Решение на ОС, едва след изслушване на “аргументите” на ответната страна –ОУ. Подхождаме така, защото инвокираната неправилност е задължение за служебна проверка по евентуално административно производство каквото се явява настоящето – започнало е по иницитива на гражданин с прекратен нормален ход чрез един юридически факт-мълчалив отказ. Нещо повече: ЗАОЮФЛ визира два повдива производства по чл. 37, ал. 1 във връзка с чл. 39 и по чл. 38 във връзка с чл. 39. В първия случай става дума за атакуване на мълчаливите откази, а по втория – за атакуване на изричните откази. По първият случай се ревизира юридическия факт мълчалив отказ, а вторият случай на съдебна ревизия - юридическото събитие изричен отказ.
Казахме онова, което е трябвало да бъде казано още през 1975 г.
Дължим, обаче, да направим една предварителна уговорка досежно изключението по чл. 8 от Закон за достъп до обществена информация, повеляващо ограничение на хипотезите по ЗАОЮФЛ. Обикновено, подобни разпоредби се ситуират накрая на закон или правилник. Това техническо изпълнение в чл. 8 навежда на друга мисъл, а именно, че разпоредбите на този ЗДОИ не засягат предходните му членове -1-7 и важи с пълна сила за едно субсидиарно тълкуване или прилагане. Видимо от приложното поле на ЗДОИ, той има валидна сила по отношение на всички, търсещи точност при съставяяне на лично мнение. Разликата между двата закона се корени в различния мотив на исканата информация. При първия ЗАОЮФЛ имаме “засегнати права, интереси,...” при административното обслужване на гражданите, докато при втория ЗДОИ няма наличие на изискване за засягане на право или интерес. Това е една принципна разлика, която, струва ни се за правилно да определим предварително, за да не брадяса административното дело.
Имаме и лична молба. От достоверен източник научихме, че съдиите прокурорите, следователите и адвокатите бягат от дела, имащи административно-правен характер.разбираемо е, понеже зад един административен акт не стои Сульо and Пульо, а конкретен човек, облечен с републиканска “тога” по инициатива на политическите фактори. Тази именно субективна научна костатация по цитираната статия е поводът ни да изкажем едно мнение, мнение върху което държим да се дискутира в публичното пространство, освен в средите на учените административисти.
За какво по-точно става дума. Става дума за една напориста теория, отричаща по същество класическото гражданско право. Последното работи, както знаете, с понятието “правосубект” . Логично правилно е да се определят актовете, засягащи конкретния правосубект на административното отношение като правосубектен административен акт - ПАА, вместо “индивидуален административен акт” – ИАА. А актовете с общо значение- социо административен акт -САА. Така на практика ще се разреши наполовина спора за природата на мълчаливия отказ като порочно явлание в правния мир.Наполовина, понеже въпросът опира също така до т.-нар.определения, за които само бегло ще кажем, че съдържат повелята “Молчать и не разсуждать” – тоест, абсолютното игнориране на правото на тълкуване от страна на ужким равнопоставените субекти на правото?! Понятието “определение”, според нас, касае само и единствено правото на страните да искат тълкуване от правоприлагащия орган, за да се разграничат понятията и се определи техния точен смисъл. Такава практика у нас, за жалост, все още липсва с малки изключения- тълкувателната възможност на Конституционния Съд да прави това.
Приложение: по текста.
Свищов, 24 октомври 2003 г.
Благодарим сърдечно за усилията да ни четете нашироко!
Изготвил
Атанас Друмев
- Атанас Друмев
Re: Чл.4 от ЗВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
Знам, колега Димитров. Не са атакува заповед от страна на Друмев, а мълчалив отказ да му се предоставят преписи от заповедите, които после ще се атакуват. Явно не сте разбрал същността на изложението. То касае правния интерес за воденето на делата или за исканата справка.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Re: Чл.4 от ЗВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
Адвокат Димитров,
Никой не е тръгнал да обжалва подобни актове по ЗАОФЮЛ.Защото все още нямаме сведения за точните им данни и имнно поради това е поводът да се обжалва отказаната админастративна услуга по ЗАОЮФЛ. Колкото до практиката, то ЗАОЮФл все още не се радва на подобоващо място сред Нормативната база на ВАС - в ляво на уеб сайта. А това означава, че е изключен от т.нар.ОБЩА КЛАУЗА. Правата да се произнасят по този закон са дадени само на Окръжен съд.Все пак, редно е да се извади този закон на показ в лявото кьоше на сайта им, понеже и защото името му преференциално сочи на подобно уважение.
Никой не е тръгнал да обжалва подобни актове по ЗАОФЮЛ.Защото все още нямаме сведения за точните им данни и имнно поради това е поводът да се обжалва отказаната админастративна услуга по ЗАОЮФЛ. Колкото до практиката, то ЗАОЮФл все още не се радва на подобоващо място сред Нормативната база на ВАС - в ляво на уеб сайта. А това означава, че е изключен от т.нар.ОБЩА КЛАУЗА. Правата да се произнасят по този закон са дадени само на Окръжен съд.Все пак, редно е да се извади този закон на показ в лявото кьоше на сайта им, понеже и защото името му преференциално сочи на подобно уважение.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Re: Чл.4 от ЗВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
Предоставянето на преписи от заповеди, други документи или подобна информация се иска и предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация. В същия е предвиден и ред за обжалване на отказите от предоставяне на такава информация!
- adv Dimitrov
Re: Чл.4 от ЗВСВНОИ и членството ни в Европейския Съюз
Великотърновски Окръжен Съд
гр.Велико Търново
Ж А Л Б А
от
Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул. “Цар Борис-I”, № 46, 5250 Свищов
тел. № 0631- 2-65-20, E:mail tanas@gbg.bg
Представена за изпълнение по чл. 120, ал.1 от Конституцията на Република България и по чл.37, ал.1 и чл.39 от Закон за Административното Обслужване на Физическите и Юридическите Лица.
Изпратена с Известие на Доставянето 770/24 октомври 2003 г., 14,15 часа по файл OTKAZOBLASTENDrumev.doc.
Този тук с допълнението е корегираният и най-точен текст. OTKAZOBLASTENDrumevKOR.doc
Кратко резюме по предмета на Жалбата пред Окръжен Съд и правните основания, както следва.
ОТНОСНО: съдебна ревизия на мълчалив отказ по повод искана устна и за искана писмена справка – Жалба с Вх.№ СА—01-33-2796/25.09.2003 г. и Жалба с Вх.№ СА-01-33-2796/30.09.2003 г. при териториален орган на републиканската власт-Областната Администрация във В.Търново.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: . Неправилност на метод на изпълнение на републиканска дейност. Безпринципност на откази- формално равенство пред законите Членове 56, 57, чл.41, ал.1, чл.120, ал.2 и чл. 45 от Конституцията. Членове 1, чл. 2, ал.1, чл.3, т.1.- т.3., чл.5, чл.17, ал.1, чл. 20, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 от Закон за административното обслужване на физическите и юридическите лица-ЗАОЮФЛ; Членове 2, ал.1, 2 , 3, 4, чл. 10, чл.12, ал.1чл.29, ал.1, чл.31: т.4, чл.32, ал.1 от Закон за администрацията-ЗА, Членове 4, ал.1, т.2, чл.14, ал.2, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от Закон за републиканския служител-ЗДС, Членове :76, ал.1 и 2, чл.77 от Закон за Държавната Собственост-ЗДС; Членове 32, ал.2, чл. 29, ал.1 от ЗАП. Членове 11 и чл.5, т.1, чл.12: т.1.-5. от ЗВАС (по смисъла на хипотеза втора от чл.2, ал. 2 от ЗАП- отмненен ), във връзка с чл.45 от ЗАП по смисъла на чл.1 и чл.2, ал.1 от ЗАОЮФЛ.
Уважаеми Окръжни Съдии
Като отчитаме диспозитива на Решение № 21 на Конституционния Съд по к.д. № 18/95 г. за тълкуване на разпоредбата на чл.120, ал. 2 от Конституцията (ДВ, бр.99 от 1995 г.), считаме, че незаконосъбразността на отказа от страна на републикански служители при областната администрация (ОА) по принцип е атакуема само пред Окръжен съд (виж. втора хипотеза на чл.21, ал.1 от ЗАП във връзка с чл. 12 от ЗВАС), си разрешаваме да Ви замолим да образувате съдебна ревизия по чл. 37, ал.1 от ЗАОЮФЛ.
Разрешаваме си първо да отбележим параметъра на условията, необходими за образуване на производство пред Областен Управител, респективно пред Окръжен Съд. 1. Наличието на стабилен факт-мълчалив отказ. Става дума за обстоятелствата, случили се след цитираната Жалба от 25.09.2003 г. Същата е подадена веднага в деня на получения устен отказ въз основа на искана устна справка. Поддържаме изнесените обстоятелства по тази Жалба още веднъж.; 2. Наличието на инициирано административно производство пред ОА по устна Молба и писмени Жалби. С цитираната Жалба от 30.09.2003 г. е потърсена ревизионна намеса от страна на Областния Управител, като са депозирани искания за отмяна на първоначалния вътрешноведомствен отказ; поискано е също така да се издадат обикновени ксеропреписи от индивидуални административни актове (ИАА), подробно описани в текста на Жалбата. Същите са били нужни с оглед получаването на точна информация за рекзивитите на цитираните в Жалбата ИАА с оглед една бъдеща административна услуга, която ще се иска пред Областния Управител (ОУ) 3. Начилието на засегнат интерес по отношение на А.К.Д. в качеството му на съсобственик на наследствен имот - планоснимачен №1781, кватрал 55, парцел III на община *Свищов* във връзка с неговата законова реституция – ЗВСВНОИ по ДВ, бр.15 от 21.02.1992 г. Отсъствуват ограниченията по чл.3 от ЗАП, както и ограниченията по смисъла на чл. 7, т.1.-3. от ЗВАС. Наличието също така на накърнено право на административно обслужване. С фактът “мълчалив отказ” е сложена окончателна преграда към по-нататъшното задоволяване на правото на административно обслужване още и защото няма предвидена законова процедура за обжалване пред по-висшестоящ административен орган-изчерпана е административната процедура. Тоест, замолваме да легитимирате активно като страни в административния процес Атанас Костадинов Друмев-ищец, а Областен Управител на ВТ област-ответник. По следния предмет на спора: - публично – правното задължение на републиканските служители при областната администрация за предоставянето на поискана административна услуга, задължението за предоставяне на информация, касаеща правата на молител или жалбоподател.
А сега , ето фактите както следват:
1-. Изявена е устна молба от пълномощника на А.К.Д. за справка по общодостъпните регистри за държавна собственост. Това е станало на 25.09.2003 г. между 14,05 и 15,10 часа. Устната молба е приета от служител при областната администрация –Павлина Желязкова, стая 209 – която е пояснила, че не може на момента да даде тези регистри и че трябва да се иска разрешение от ръководитиля на отдел “държавна собственост”, г-жа Светла Александрова,стая 204 при ОА. Пояснила е, че такъв е редът в ОА.Това е първият изричин отказ; 2.- Веднага след отказа, се е потърсила намесата на ръководителя на отдел “държавна собственост”. Същата е казала, че не може да дава такива справки и че ако иска молителят да ги има, да иде в съда-там имало обемно дело с приложени актове. Представил изричното си пълномощно, упълномощеният Г.Д.Г. е настоял да се даде достъп до регистрите, за да може да се направи нужната първоначална справка за правните факти, съдържащи се по тези актове. Става дума за номер на заповеди, дата на извеждането от бившия Изпълком и др., данни, все таки нужни за една изрядна бъдеща Молба до Областния Управител с искания за саморевизия на някои от по-новите актове, с които е дадена на “оперативно управление” към ТБ “Биохим” наследствената съсобственост на А.К.Д. Изказана е волята да се даде възможността да се копират на ксерокс тези актове за сметка на А.К.Д. Отказано е. Провел се е един спор върху това, че ТБ ”Биохим” държи на порочно основание чужда собственост в размер на 302 кв.м. Опонирано е от страна на Светла Александрова, че имало решение на съда, с което на А.К.Д. е била възстановена собствеността в частта и по размери, определени от експертиза. На това съждение е наведен довода, че съдебните решения на съда са взети при неправилна съдебна процедура, понеже така са забъркали адвокатите молителя, че се е тръгнало по погрешен път – чл.4 от ЗВСВНОИ, вместо по пътя на чл.6, а после в случай на отказ - да се атакуват индивидуалните административни актове пред ВтОС по незаконосъобразност (нищожност), чрез които някога е била отчуждена съсобствеността на А.К.Д. Такава е била нормалната процедура през 1992 г.; 3.- След този настойчив отказ, веднага е депозирана писмена Жалба (Виж Приложение), с която е замолен Областния Управител да преоцени позицията на ръководителя Светла Александрова с оглед това, че намесата на ОУ след Закон за Държавна Собственост в сила от 01 юни 1996 г. е предполагал нова намеса от страна на държавен орган да се преактува една отчуждена собственост.(виж също така чл. 6, ал.5 –изм.ДВ, бр.65 от 1995 г. –промяна на БСП?!) И защото А.К.Д. има косвени данни, че друг имот, по-начало бил общинска собственост, е преактуван като държавна частна собственост ( имота на Герасимов, за когото е станало реч в диалога със Светла Александрова); вероятно преактуван негов имот в размер на 302 кв.м. Наведен е аргумент, че по Правилника за банките, ТБ ”Биохим” не се явява правоприемник на Българска Народна Банка и поради тази причина не може да съществуват АДС в които е отразено, че има правоприемство. И че, следователно вещното право на държане или ползване не може да се използва от реституирания собственик, а от друго трето лице!! 4.-На тази нова Жалба по силата на чл.33, ал.2, т.1 от ЗАОЮФЛ (виж Приложение), не е откликнато принципно правилно, принципно прозрачно поне чрез едно писмено уведомление за започнато или отказано дисциплинарно производство срещу отказа на Св.А., което е било редно да се извърши с оглед административната защита на едно публично субективно право. По този начин А.К.Д. се е изправил пред едно формално равенство през законите, чието фактическо изпълнение се иска от ВтОС.
Относно допустимостта на настоящата Жалба По сроковете: на 13 октомври 2003 г. изтича двуседмичният преклузивен срок за произнасяне по Жалбата от страна на по-високо стоящият административен орган–29, ал.1 и 31, ал.1 и 2 от ЗАОЮФЛ (виж. чл.29, ал.1 от ЗАП.) Преклузивният срок за обжалване на отказ започва да тече от 14 октомври 2003 г. и изтича на 27 октомри 2003 г. С преуреждането на материята за отказите по ЗАОЮФЛ - § 3, т.1 се отмени алинея втора на чл.2 от ЗАП, а материята по чл.19, ал. 2 от ЗАП се преуреди по чл. 37, ал. 2 от ЗАОЮФЛ. (материята за отказите. Чл. 37, ал.1 визира само мълчаливите откази, докато чл.38 визира само изричните откази). Това беше сторено, с оглед избягването на процедурата “подаване на жалба до съд чрез органа, издал акта” и с оглед своевременното париране на идеята, под формата на саморевизия по ЗАП да се дава възможността за републиканските служители да превръщат един юридически факт - “мълчалив отказ” - в императивна норма. Така се преодоля до известна степен напористата теория да се отъждествяват ИАА с отказите. С чл. 37,ал.1 и 38 от ЗАОЮФЛ се даде възможността за пряко атакуване на отказите направо пред Окръжен съд. Представяме Ви, следователно, една напълно допустима Жалба в процесуално отношение. Ето защо замолваме първо на първо да се произнесете върху така наведена допустимост в първото по делото заседание, като ни призовете, за да вземем участие. Колкото до основателността и, замолени сте да изслушате нашите аргументи в подкрепа на твърдението ни, че сме изправени, изправен е включително и съдът пред юридическия факт мълчалив отказ (двукратно проявен), един тотален отказ от правораздаване, тотален отказ от признаване на права, една безпринципност на републиканско управление, едно неправилно бездействие от страна на ОУ, един юридически факт на управленска тактика, пред една неморалност,фактическо неравенство.
А) Кое считаме като задължение на републиканските служители при ОА?
Тук само ще отбележим респективните норми, които е редно да се приемат като юридически факти или юридически събития, макар теорията да отрича тяхното съществуване. Защото, по-нашему, това са дедуктивни факти, по които всеки – българин или чужденец – може да предположи съществуването им в реалния живот и че същите имат значението на факти при определянето на субективните права на всеки търсещ правна защита- за правосубекта и правоотношението в което той влиза. В този ред на мисли, дължим да Ви известим, че настояваме да приемете наш проект за мотиви и диспозитив на Вашето решение, които ще представим, едва след като изслушаме “аргументите” на ответната страна – ОУ.
А сега, ето кои са дедуктивните факти, в сила и действуващи към момента на подаването на настоящата Жалба пред ОС.
1. Членове 56, 57, ал.3, чл.41, ал.1, чл.120, ал.2 и чл. 45 от Конституцията. Става дума за неотменими основни права на гражданите. Това са косвени аргументи за едно субективно право, неограничавано по задължение от страна на всеки. Дори да има въведено военно или извънредно положение, цитираните и наведени като аргумент други членове от Основния Закон, не предполагат тези субективни права да бъдат подлагани на ограничение. В този ред на мисли, бихме желали да кажем, че ОУ е действувала като във военно поделение; тоест, мъчаливият отказ се явява израз на една неотживяла административно-командна система, наречена “военен комунизъм”. Действувала е както по времето на инквизицята, отказвала последната дума на обвинените- “отказ чрез мълчание”. ОА е действувала, следователно, като един извънреден съд, отказвайки да признае с действията си правосубектността сега и за в бъдеще на А.К.Д. по повод неговия засегнат интерес. Става дума за косвени задължения по чл.57, ал.3.
2.. Членове 2, ал.1, 2 , 3, 4, чл. 10, чл.12, ал.1, чл.29, ал.1, чл.31: т.4, чл.32, ал.1 от Закон за администрацията-ЗА. Тук са изведени конкретните принципи и норми, чрез които републиканската администрация действува при изпълнението на единната държавна политика.
3. Членове 4, ал.1, т. 2, чл.14, ал.2, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от Закон за републиканския служител-ЗДС.Чрез тези норми се урежда статута на републиканския служител, задължен със спазването и защитата на правата и законните интереси на гражданите. Задължителното подписване на клетвен лист допълнително ангажира републиканския служител с изпълнението на поетите от него ангажименти. Определени са по императивен ред, изрично, задължения към гражданите, един от които се явява Атанас К. Друмев. Предвидена е длъжностна характеристика за републиканския служител, така че да се знае от всеки, който има искания пред респективния орган на местната власт. Тук има изрични задължения за администрацията към гражданите и техните права или законни интереси. Предвиден е клетвен лист като условие за заемане на републиканска длъжност.
4. Членове 1, чл. 2, ал.1, чл.3, т.1.- т.3., чл.5, чл.17, ал.1, чл. 20, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 от Закон за административното обслужване на физическите и юридическите лица-ЗАОЮФЛ. Този закон не съдържа императивната норма “мълчалив отказ”. Това не е инструктивна норма.Това е само юридически факт на републиканско управление. За този мълчалив отказ е въведен специален ред за обжалване пред Окръжен Съд по повод искане на административна услуга. Става дума за чл.37, ал.1. Счита се, че “отказа чрез мълчание”, познат на българското законодатество от 1934 г. е реципиран и подобрен вариант на норма от законодателството на Германия след изборното мнозинство на NSDAP от Януари 1933 г.
5. Членове 76, ал.1 и 2, чл.77 от Закон за Държавната Собственост-ЗДС. Предполага една всевалидна публична достъпност на всеки до актовете за държавна собственост, съхранявани и пазени от ОА. Няма юридически акт, с който жалбоподателят А.К.Д. да е лишаван от тази общодостъпност, нито има данни, че А.К.Д. че не е дееспособен правосубект.
6. Членове 32, ал.2, чл. 29, ал.1 от ЗАП. Членове 11 и чл.5, т.1, чл.12: т.1.-5. от ЗВАС (по смисъла на хипотеза втора от чл.2, ал. 2 от ЗАП-отмненен ), във връзка с чл.45 от ЗАП по смисъла на чл.1 и чл.2, ал.1 от ЗАОЮФЛ. Правото на всеки да обжалва действията на администрацията по административен и съдебен ред.
7. Косвен аргумент. Членове 3, чл.4, ал.1, чл.6, т.1., 2 и 4. от Закон за достъп до обществена информация-по аналогия. Не е въведена забрана, освен по някои пунктове. Случаят с жалбоподателят не подада в хипотезите на ограниченията по чл.7 от Правилника за прилагането на ЗДОИ-обн. в ДВ, бр.115/2000 г., и в ДВ, бр.22/2003 г. не става дума за искана от него класифицирана информация. Следователно, мълчаливият отказ създава една привидност на легалност в дейността на администрацията и нелегалност от страна на поискалия административна услуга. А това е обидно за жалбопадателя.
Б) Кое считаме за публично субективно право на конкретния гражданин Атанас Костадинов Друмев?
1.Член 1 от Допълнителен Протокол към Конвенцията за защита правата на човека – обн. в ДВ, бр.66/92 г. – жалбоподателят има правото да се ползва мирно от своята собственост. Тя не може да бъде ограничавана, освен в интерес на обществото. Няма данни за А.К.Д., че желае да използва своята собственост за немирни цели, както и че няма данни по исканите документи от ОУ за наличието на някакъв обществен интерес за отнемане на неговата собственост: засега, част от нея се ползва от ТБ “Биохим”, която банка не е създадена в изпълнение на обществен интерес, бидейки частна банка; няма една публична собственост, посветена за задоволяването на всеобщ обществен интерес.
2. Членове 56, чл.41, ал.1, чл.120, ал.2 и чл. 45 от Конституцията. Правото на достъп до информация, правото на административно обслужване от страна на местната републиканска власт.;
3. Наличието на специален ред за задоволяване на правото на достъп до информация и ред при реализирането на правото на административно обслужване - ЗАОЮФЛ – чл.1, чл.2, чл.10 – за кръга от лица, длъжни по този закон;Чл.11,ал. 1 и 2 – инструктивна норма към републиканските служители за субективното право на гражданите, яваващи се пред тях с искания, молби, жалби и прочее; чл.16, ал.1 – сроковете за извършване на адм. услуга – 3 дни; чл.17, ал.2-за исканата форма на услугата.
Изводи:
1.Неизпълнението на административното задължение е едно административно правонарушение, накърняващо публичното субективно право на гражданина А.К.Д. да иска извършването на конкретната административна услуга за поисканата информация.
2. Неизплълнението на задължението за дължима административна услуга може да бъде законосъобразно, само чрез изричен отказ, като се упоменат законовите основания за отказа (Виж по-горе за ограниченията по Конституцията по повод искана информация.) Всеки мълчалив отказ, следователно се явява безпринципност на управление. Дори да е основателен, то тази основателност се дължи като минимален писмен отговор в изпълнение на публичното задължение от страна на държавен служител- чрез изричен отказ.
3.Всеки мълчалив отказ се явява неправилен от гледна точка на гносеологическите корени на реципираното у нас право. А следователно се явява неправилен от гледна точка на автономията и независимостта на изпълнителната власт , поставена в зависимост от друга, порочна воля. Тоест, той е един неправилен управленски акт, независимо от нивото на неговото случване. Макар и теоритично необоснован достатъчно правилно, мълчаливият отказ е редно да бъде санкциониран не само чрез една съдебна ревизия, но също така и по линията на Закон за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани-по ал.1 и 2 на ЗОДВПГ.
4. Мълчаливият отказ поражда последици в правната сфера на жалбоподателя, като това са на първо време пропуснати срокове и непредвидени разходи.
Забележка: Считаме, че Тълкувателно Решение № 4 от 24.06.1993 г. на ОСГК на ВС на РБ с докладчик Добрила Василева е само една малка стъпка към отграничаването на ИАА от отказите. Не можем да се съгласим с твърдението, че последвалият изричен отказ е също така ИАА, подлежащ на общо обжалване. Той е само индикация, признание от страна на ДА за проявен мълчалив отказ или се оказва само едно право на възражение в ответ на подадената в срок жалба-както при гражданската процедура при подадена въззивна жалба в 14-дневния срок за възражения на ответника. Чл.4 от ЗВСВНОИ съдържа инструкция, не се явява императивна норма, поради което не може да бъде легалният вход на жалби или искове пред съдилищата. Неправилно е да се образува производство като такова на основание чл. 4, освен и единствено пред Окръжен съд при атакуване на мълчалив отказ. Просто защото няма смисъл да се прескача процедурата срещу мълчаливия отказ – това уродливо явление в изпълнителната дейност на администрацията.(Сравни чл. 2, ал.2 от ЗАП-отмн.) Приемането само на подобни изрични откази за раглеждане, дава, образно казано ново дихание на мъчаливия отказ и предлолага неговото възпроизвеждане по всички нива на изпълнителната власт. А това несъмнено би означавало и означава, поддържане на тоталитаризма. Защото мълчалавият отказ е тотално непризнаване на човешките права.
В заключение:
Като отчитаме, че ЗАОЮФЛ въвежда обжалването на отказа като санкция срещу неизпълнение на задължение да се извърши административна услуга и след като предметът на спора при обжалване на отказа е основен въпрос на съдебната преценка дали такова задължение съществува, очевидно е, че ЗАОЮФЛ обезпечава защитата само срещу отказите (мълчаливи или изрични) да бъдат извършени исканите административни услуги. Ето защо, считаме за правилно да поискаме от Вас решение, с което да установите наличието на публично-правното задължение за републиканските служители в ОА от В.Търново да извършват поисканите административни услуги, както и да установите двукратното накърняване на ресипрочното публичното право на молителя и жалбоподатя А.К.Д. от страна на републиканските служители Светла Александрова и Красимир Генчев. Настоява се за санкциониране на административното правонарушение чрез прогласяването на неговата неправилност. Настоява се да се възстанови правото на А.К.Д. чрез присъждане на задължението за ОУ - удовлетворяване на осъдителен иск срещу ОУ. Да възстановите също така накърненото публично субективно право на А.К.Д. по реда на административното производство, като признаете неговото фактическо равенство пред законите по следния начин: 1.- Да се задължи ОУ с предоставянето на исканата устна справка, като се даде възможността на А.К.Д. на свободен достъп до публичните регистри за държавна собственост, касаещи или имащи пряко и косвено отношение към неговия съсобствен имот, отчуждаван с акт на държавна собственост (АДС) от Председател на Изпълкома на ОкНС през 1977 г., преактуван с АДС и от ОУ- рамките на четири часа работно време; 2.- Да задължите ОУ да предостави обикновени ксеропреписи на поисканите от А.К.Д. индивидуални административни актове, както и други такива, последващи присъствената справка; 3. -Да осъдите ОУ да заплати пътните разноски от Свищов до В.Търново и обратно, дневните разноски, извършени от А.К.Д. по повод личното му или представително явяване в ОА както и похарчените средства за изготвявеното на настоящата Жалба: общо в размер на 50 лв.(петдесет) до 24 октомври 2003 г. вкл. 4.- Да уважите последващите разноски, свързани с личното или представително повторно явяване на А.К.Д. в ОУ, разходите за явявянето му по всички засадания на Окръжния Съд по настоящата Жалба, както и адвокатското възнаграждение-( чл.45 от ЗАП –ГПК по смисъла на разноските по чл.1 и чл.2, ал.1 от ЗАОЮФЛ-ГПК за разноските); 5.- Съдът е замолен също, след като изготви диспозитива и мотивите на своето Решение, да извести А.К.Д на посочения от него адрес с обикновено писмо и го извести включително и по неговия електронен адрес.
Доказателства: 1.- Съдът е замолен да допусне, призове и разпита гр.л. Гриша Димов Грозев, ул. Хаджи Димитър №34-А, ап.16, тел. 2-34-08- при довеждане; 2.- На основание чл. 45 от ЗАП във връзка с чл.152 от ГПК, да се задължи Областен Управител да представи в съда следните документи: а) Длъжностните характеристики за началник на отдел “Държавна Собственост” – Светла Александрова и същата за Красимир Генчев-ОУ; б) Клетвените листи за двамата републикански служители-Александрова и Генчев ; в) Устройствен Правилинк за работата на ОА по чл.6, ал.2 от ЗА – значението на тези документи е: да се провери, доколко поимено цитираните републикански служители са се задължили лично по клетвата да спазват стриктно КРБ и законите. 3.- Приложените тук накрая и 4.- ОУ да се задължи да представи клетвен лист за юриконсулта на ОА, натоварен с права да представлява ОУ пред съдилищата. Срещу допускането му се възразява предварително.
На основание чл.45 от ЗАП във връзка с чл.114 от ГПК съдът е замолен да задължи ОУ – Красимир Генчев - с личното си явяване, за да отговаря на въпроси, както следва: 1. Има ли постъпила в ОА писмена Жалба от Атанас Друмев срещу отказ от страна на ръководител на отдел “ДС-стая 204” да му се даде възможност за справка по актовете за държавна собственост – поискана устна справка; изпълнява ли Павлина Желязкова (стая №209, приземен етаж) експертна републиканска длъжност; 2. Има ли защитна административна процедура на субективното право на А.К.Д. по смисъла на чл.41, т.1 от ЗАОЮФЛ – дисциплинарно производство. Ако няма диц.произ. защо не е предвидено такова след Жалбата, подадена още в деня на отказа и в последствие въз основа на втората Жалба; 3. Има ли постъпила в ОА писмена Жалба от Атанас Друмев срещу отказа на Светла Александрова с конткретизация на актовете, от които се иска обикновен ксеропрепис. Има ли надлежно искане за предоставянето на административна услуга; 4. Признава ли ОУ основателността на исканата административна услуга и информация в смисъл, че не е забранена услуга и информация по силата на чл.41, ал.1 от КРБ; 4. Счита ли своя мълчалив отказ да се произнесе в 14-дневен срок за основателен или не.
Приложения: 1. Един брой ксероперепис от Жалбата за противната страна-ОУ; 2. Удостоверение за наследниците на процесния имот Костадин Друмев; 3. Документ от Териториална Данъчна Дирекция в Свищов за заплатен годишен данък за собственост на процесния имот от общо 302 кв.м.; 4. 2 броя ксеропреписи от първите страници на цитираните Жалби, регистрирани в ОА и щемпеловани от ОА; 5. Нотариален акт №12, по нот.дело №746 от 1970 г.; Нотариален акт №29 по нот.дело №764 от 1960 г. на името на бащата на А.К.Д.- Костадин Анаснасов Друмев.
Свищов, 24 октомври 2003 г.
Декларирам, съзнателно и искрено, че сведенията, които фигурират по този формуляр, са точни.
Атанас К.Друмев
NB!! Изпратена с препоръчано писмо ИД №770/24. октомври 2003 г., 14,15 часа. Изведено съобщение, а в същност ИЗРИЧЕН ОТКАЗ от изходящия регистър на ОА- №СА-01-33-2796/24.10.2003 г.
гр.Велико Търново
Ж А Л Б А
от
Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул. “Цар Борис-I”, № 46, 5250 Свищов
тел. № 0631- 2-65-20, E:mail tanas@gbg.bg
Представена за изпълнение по чл. 120, ал.1 от Конституцията на Република България и по чл.37, ал.1 и чл.39 от Закон за Административното Обслужване на Физическите и Юридическите Лица.
Изпратена с Известие на Доставянето 770/24 октомври 2003 г., 14,15 часа по файл OTKAZOBLASTENDrumev.doc.
Този тук с допълнението е корегираният и най-точен текст. OTKAZOBLASTENDrumevKOR.doc
Кратко резюме по предмета на Жалбата пред Окръжен Съд и правните основания, както следва.
ОТНОСНО: съдебна ревизия на мълчалив отказ по повод искана устна и за искана писмена справка – Жалба с Вх.№ СА—01-33-2796/25.09.2003 г. и Жалба с Вх.№ СА-01-33-2796/30.09.2003 г. при териториален орган на републиканската власт-Областната Администрация във В.Търново.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: . Неправилност на метод на изпълнение на републиканска дейност. Безпринципност на откази- формално равенство пред законите Членове 56, 57, чл.41, ал.1, чл.120, ал.2 и чл. 45 от Конституцията. Членове 1, чл. 2, ал.1, чл.3, т.1.- т.3., чл.5, чл.17, ал.1, чл. 20, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 от Закон за административното обслужване на физическите и юридическите лица-ЗАОЮФЛ; Членове 2, ал.1, 2 , 3, 4, чл. 10, чл.12, ал.1чл.29, ал.1, чл.31: т.4, чл.32, ал.1 от Закон за администрацията-ЗА, Членове 4, ал.1, т.2, чл.14, ал.2, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от Закон за републиканския служител-ЗДС, Членове :76, ал.1 и 2, чл.77 от Закон за Държавната Собственост-ЗДС; Членове 32, ал.2, чл. 29, ал.1 от ЗАП. Членове 11 и чл.5, т.1, чл.12: т.1.-5. от ЗВАС (по смисъла на хипотеза втора от чл.2, ал. 2 от ЗАП- отмненен ), във връзка с чл.45 от ЗАП по смисъла на чл.1 и чл.2, ал.1 от ЗАОЮФЛ.
Уважаеми Окръжни Съдии
Като отчитаме диспозитива на Решение № 21 на Конституционния Съд по к.д. № 18/95 г. за тълкуване на разпоредбата на чл.120, ал. 2 от Конституцията (ДВ, бр.99 от 1995 г.), считаме, че незаконосъбразността на отказа от страна на републикански служители при областната администрация (ОА) по принцип е атакуема само пред Окръжен съд (виж. втора хипотеза на чл.21, ал.1 от ЗАП във връзка с чл. 12 от ЗВАС), си разрешаваме да Ви замолим да образувате съдебна ревизия по чл. 37, ал.1 от ЗАОЮФЛ.
Разрешаваме си първо да отбележим параметъра на условията, необходими за образуване на производство пред Областен Управител, респективно пред Окръжен Съд. 1. Наличието на стабилен факт-мълчалив отказ. Става дума за обстоятелствата, случили се след цитираната Жалба от 25.09.2003 г. Същата е подадена веднага в деня на получения устен отказ въз основа на искана устна справка. Поддържаме изнесените обстоятелства по тази Жалба още веднъж.; 2. Наличието на инициирано административно производство пред ОА по устна Молба и писмени Жалби. С цитираната Жалба от 30.09.2003 г. е потърсена ревизионна намеса от страна на Областния Управител, като са депозирани искания за отмяна на първоначалния вътрешноведомствен отказ; поискано е също така да се издадат обикновени ксеропреписи от индивидуални административни актове (ИАА), подробно описани в текста на Жалбата. Същите са били нужни с оглед получаването на точна информация за рекзивитите на цитираните в Жалбата ИАА с оглед една бъдеща административна услуга, която ще се иска пред Областния Управител (ОУ) 3. Начилието на засегнат интерес по отношение на А.К.Д. в качеството му на съсобственик на наследствен имот - планоснимачен №1781, кватрал 55, парцел III на община *Свищов* във връзка с неговата законова реституция – ЗВСВНОИ по ДВ, бр.15 от 21.02.1992 г. Отсъствуват ограниченията по чл.3 от ЗАП, както и ограниченията по смисъла на чл. 7, т.1.-3. от ЗВАС. Наличието също така на накърнено право на административно обслужване. С фактът “мълчалив отказ” е сложена окончателна преграда към по-нататъшното задоволяване на правото на административно обслужване още и защото няма предвидена законова процедура за обжалване пред по-висшестоящ административен орган-изчерпана е административната процедура. Тоест, замолваме да легитимирате активно като страни в административния процес Атанас Костадинов Друмев-ищец, а Областен Управител на ВТ област-ответник. По следния предмет на спора: - публично – правното задължение на републиканските служители при областната администрация за предоставянето на поискана административна услуга, задължението за предоставяне на информация, касаеща правата на молител или жалбоподател.
А сега , ето фактите както следват:
1-. Изявена е устна молба от пълномощника на А.К.Д. за справка по общодостъпните регистри за държавна собственост. Това е станало на 25.09.2003 г. между 14,05 и 15,10 часа. Устната молба е приета от служител при областната администрация –Павлина Желязкова, стая 209 – която е пояснила, че не може на момента да даде тези регистри и че трябва да се иска разрешение от ръководитиля на отдел “държавна собственост”, г-жа Светла Александрова,стая 204 при ОА. Пояснила е, че такъв е редът в ОА.Това е първият изричин отказ; 2.- Веднага след отказа, се е потърсила намесата на ръководителя на отдел “държавна собственост”. Същата е казала, че не може да дава такива справки и че ако иска молителят да ги има, да иде в съда-там имало обемно дело с приложени актове. Представил изричното си пълномощно, упълномощеният Г.Д.Г. е настоял да се даде достъп до регистрите, за да може да се направи нужната първоначална справка за правните факти, съдържащи се по тези актове. Става дума за номер на заповеди, дата на извеждането от бившия Изпълком и др., данни, все таки нужни за една изрядна бъдеща Молба до Областния Управител с искания за саморевизия на някои от по-новите актове, с които е дадена на “оперативно управление” към ТБ “Биохим” наследствената съсобственост на А.К.Д. Изказана е волята да се даде възможността да се копират на ксерокс тези актове за сметка на А.К.Д. Отказано е. Провел се е един спор върху това, че ТБ ”Биохим” държи на порочно основание чужда собственост в размер на 302 кв.м. Опонирано е от страна на Светла Александрова, че имало решение на съда, с което на А.К.Д. е била възстановена собствеността в частта и по размери, определени от експертиза. На това съждение е наведен довода, че съдебните решения на съда са взети при неправилна съдебна процедура, понеже така са забъркали адвокатите молителя, че се е тръгнало по погрешен път – чл.4 от ЗВСВНОИ, вместо по пътя на чл.6, а после в случай на отказ - да се атакуват индивидуалните административни актове пред ВтОС по незаконосъобразност (нищожност), чрез които някога е била отчуждена съсобствеността на А.К.Д. Такава е била нормалната процедура през 1992 г.; 3.- След този настойчив отказ, веднага е депозирана писмена Жалба (Виж Приложение), с която е замолен Областния Управител да преоцени позицията на ръководителя Светла Александрова с оглед това, че намесата на ОУ след Закон за Държавна Собственост в сила от 01 юни 1996 г. е предполагал нова намеса от страна на държавен орган да се преактува една отчуждена собственост.(виж също така чл. 6, ал.5 –изм.ДВ, бр.65 от 1995 г. –промяна на БСП?!) И защото А.К.Д. има косвени данни, че друг имот, по-начало бил общинска собственост, е преактуван като държавна частна собственост ( имота на Герасимов, за когото е станало реч в диалога със Светла Александрова); вероятно преактуван негов имот в размер на 302 кв.м. Наведен е аргумент, че по Правилника за банките, ТБ ”Биохим” не се явява правоприемник на Българска Народна Банка и поради тази причина не може да съществуват АДС в които е отразено, че има правоприемство. И че, следователно вещното право на държане или ползване не може да се използва от реституирания собственик, а от друго трето лице!! 4.-На тази нова Жалба по силата на чл.33, ал.2, т.1 от ЗАОЮФЛ (виж Приложение), не е откликнато принципно правилно, принципно прозрачно поне чрез едно писмено уведомление за започнато или отказано дисциплинарно производство срещу отказа на Св.А., което е било редно да се извърши с оглед административната защита на едно публично субективно право. По този начин А.К.Д. се е изправил пред едно формално равенство през законите, чието фактическо изпълнение се иска от ВтОС.
Относно допустимостта на настоящата Жалба По сроковете: на 13 октомври 2003 г. изтича двуседмичният преклузивен срок за произнасяне по Жалбата от страна на по-високо стоящият административен орган–29, ал.1 и 31, ал.1 и 2 от ЗАОЮФЛ (виж. чл.29, ал.1 от ЗАП.) Преклузивният срок за обжалване на отказ започва да тече от 14 октомври 2003 г. и изтича на 27 октомри 2003 г. С преуреждането на материята за отказите по ЗАОЮФЛ - § 3, т.1 се отмени алинея втора на чл.2 от ЗАП, а материята по чл.19, ал. 2 от ЗАП се преуреди по чл. 37, ал. 2 от ЗАОЮФЛ. (материята за отказите. Чл. 37, ал.1 визира само мълчаливите откази, докато чл.38 визира само изричните откази). Това беше сторено, с оглед избягването на процедурата “подаване на жалба до съд чрез органа, издал акта” и с оглед своевременното париране на идеята, под формата на саморевизия по ЗАП да се дава възможността за републиканските служители да превръщат един юридически факт - “мълчалив отказ” - в императивна норма. Така се преодоля до известна степен напористата теория да се отъждествяват ИАА с отказите. С чл. 37,ал.1 и 38 от ЗАОЮФЛ се даде възможността за пряко атакуване на отказите направо пред Окръжен съд. Представяме Ви, следователно, една напълно допустима Жалба в процесуално отношение. Ето защо замолваме първо на първо да се произнесете върху така наведена допустимост в първото по делото заседание, като ни призовете, за да вземем участие. Колкото до основателността и, замолени сте да изслушате нашите аргументи в подкрепа на твърдението ни, че сме изправени, изправен е включително и съдът пред юридическия факт мълчалив отказ (двукратно проявен), един тотален отказ от правораздаване, тотален отказ от признаване на права, една безпринципност на републиканско управление, едно неправилно бездействие от страна на ОУ, един юридически факт на управленска тактика, пред една неморалност,фактическо неравенство.
А) Кое считаме като задължение на републиканските служители при ОА?
Тук само ще отбележим респективните норми, които е редно да се приемат като юридически факти или юридически събития, макар теорията да отрича тяхното съществуване. Защото, по-нашему, това са дедуктивни факти, по които всеки – българин или чужденец – може да предположи съществуването им в реалния живот и че същите имат значението на факти при определянето на субективните права на всеки търсещ правна защита- за правосубекта и правоотношението в което той влиза. В този ред на мисли, дължим да Ви известим, че настояваме да приемете наш проект за мотиви и диспозитив на Вашето решение, които ще представим, едва след като изслушаме “аргументите” на ответната страна – ОУ.
А сега, ето кои са дедуктивните факти, в сила и действуващи към момента на подаването на настоящата Жалба пред ОС.
1. Членове 56, 57, ал.3, чл.41, ал.1, чл.120, ал.2 и чл. 45 от Конституцията. Става дума за неотменими основни права на гражданите. Това са косвени аргументи за едно субективно право, неограничавано по задължение от страна на всеки. Дори да има въведено военно или извънредно положение, цитираните и наведени като аргумент други членове от Основния Закон, не предполагат тези субективни права да бъдат подлагани на ограничение. В този ред на мисли, бихме желали да кажем, че ОУ е действувала като във военно поделение; тоест, мъчаливият отказ се явява израз на една неотживяла административно-командна система, наречена “военен комунизъм”. Действувала е както по времето на инквизицята, отказвала последната дума на обвинените- “отказ чрез мълчание”. ОА е действувала, следователно, като един извънреден съд, отказвайки да признае с действията си правосубектността сега и за в бъдеще на А.К.Д. по повод неговия засегнат интерес. Става дума за косвени задължения по чл.57, ал.3.
2.. Членове 2, ал.1, 2 , 3, 4, чл. 10, чл.12, ал.1, чл.29, ал.1, чл.31: т.4, чл.32, ал.1 от Закон за администрацията-ЗА. Тук са изведени конкретните принципи и норми, чрез които републиканската администрация действува при изпълнението на единната държавна политика.
3. Членове 4, ал.1, т. 2, чл.14, ал.2, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от Закон за републиканския служител-ЗДС.Чрез тези норми се урежда статута на републиканския служител, задължен със спазването и защитата на правата и законните интереси на гражданите. Задължителното подписване на клетвен лист допълнително ангажира републиканския служител с изпълнението на поетите от него ангажименти. Определени са по императивен ред, изрично, задължения към гражданите, един от които се явява Атанас К. Друмев. Предвидена е длъжностна характеристика за републиканския служител, така че да се знае от всеки, който има искания пред респективния орган на местната власт. Тук има изрични задължения за администрацията към гражданите и техните права или законни интереси. Предвиден е клетвен лист като условие за заемане на републиканска длъжност.
4. Членове 1, чл. 2, ал.1, чл.3, т.1.- т.3., чл.5, чл.17, ал.1, чл. 20, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 от Закон за административното обслужване на физическите и юридическите лица-ЗАОЮФЛ. Този закон не съдържа императивната норма “мълчалив отказ”. Това не е инструктивна норма.Това е само юридически факт на републиканско управление. За този мълчалив отказ е въведен специален ред за обжалване пред Окръжен Съд по повод искане на административна услуга. Става дума за чл.37, ал.1. Счита се, че “отказа чрез мълчание”, познат на българското законодатество от 1934 г. е реципиран и подобрен вариант на норма от законодателството на Германия след изборното мнозинство на NSDAP от Януари 1933 г.
5. Членове 76, ал.1 и 2, чл.77 от Закон за Държавната Собственост-ЗДС. Предполага една всевалидна публична достъпност на всеки до актовете за държавна собственост, съхранявани и пазени от ОА. Няма юридически акт, с който жалбоподателят А.К.Д. да е лишаван от тази общодостъпност, нито има данни, че А.К.Д. че не е дееспособен правосубект.
6. Членове 32, ал.2, чл. 29, ал.1 от ЗАП. Членове 11 и чл.5, т.1, чл.12: т.1.-5. от ЗВАС (по смисъла на хипотеза втора от чл.2, ал. 2 от ЗАП-отмненен ), във връзка с чл.45 от ЗАП по смисъла на чл.1 и чл.2, ал.1 от ЗАОЮФЛ. Правото на всеки да обжалва действията на администрацията по административен и съдебен ред.
7. Косвен аргумент. Членове 3, чл.4, ал.1, чл.6, т.1., 2 и 4. от Закон за достъп до обществена информация-по аналогия. Не е въведена забрана, освен по някои пунктове. Случаят с жалбоподателят не подада в хипотезите на ограниченията по чл.7 от Правилника за прилагането на ЗДОИ-обн. в ДВ, бр.115/2000 г., и в ДВ, бр.22/2003 г. не става дума за искана от него класифицирана информация. Следователно, мълчаливият отказ създава една привидност на легалност в дейността на администрацията и нелегалност от страна на поискалия административна услуга. А това е обидно за жалбопадателя.
Б) Кое считаме за публично субективно право на конкретния гражданин Атанас Костадинов Друмев?
1.Член 1 от Допълнителен Протокол към Конвенцията за защита правата на човека – обн. в ДВ, бр.66/92 г. – жалбоподателят има правото да се ползва мирно от своята собственост. Тя не може да бъде ограничавана, освен в интерес на обществото. Няма данни за А.К.Д., че желае да използва своята собственост за немирни цели, както и че няма данни по исканите документи от ОУ за наличието на някакъв обществен интерес за отнемане на неговата собственост: засега, част от нея се ползва от ТБ “Биохим”, която банка не е създадена в изпълнение на обществен интерес, бидейки частна банка; няма една публична собственост, посветена за задоволяването на всеобщ обществен интерес.
2. Членове 56, чл.41, ал.1, чл.120, ал.2 и чл. 45 от Конституцията. Правото на достъп до информация, правото на административно обслужване от страна на местната републиканска власт.;
3. Наличието на специален ред за задоволяване на правото на достъп до информация и ред при реализирането на правото на административно обслужване - ЗАОЮФЛ – чл.1, чл.2, чл.10 – за кръга от лица, длъжни по този закон;Чл.11,ал. 1 и 2 – инструктивна норма към републиканските служители за субективното право на гражданите, яваващи се пред тях с искания, молби, жалби и прочее; чл.16, ал.1 – сроковете за извършване на адм. услуга – 3 дни; чл.17, ал.2-за исканата форма на услугата.
Изводи:
1.Неизпълнението на административното задължение е едно административно правонарушение, накърняващо публичното субективно право на гражданина А.К.Д. да иска извършването на конкретната административна услуга за поисканата информация.
2. Неизплълнението на задължението за дължима административна услуга може да бъде законосъобразно, само чрез изричен отказ, като се упоменат законовите основания за отказа (Виж по-горе за ограниченията по Конституцията по повод искана информация.) Всеки мълчалив отказ, следователно се явява безпринципност на управление. Дори да е основателен, то тази основателност се дължи като минимален писмен отговор в изпълнение на публичното задължение от страна на държавен служител- чрез изричен отказ.
3.Всеки мълчалив отказ се явява неправилен от гледна точка на гносеологическите корени на реципираното у нас право. А следователно се явява неправилен от гледна точка на автономията и независимостта на изпълнителната власт , поставена в зависимост от друга, порочна воля. Тоест, той е един неправилен управленски акт, независимо от нивото на неговото случване. Макар и теоритично необоснован достатъчно правилно, мълчаливият отказ е редно да бъде санкциониран не само чрез една съдебна ревизия, но също така и по линията на Закон за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани-по ал.1 и 2 на ЗОДВПГ.
4. Мълчаливият отказ поражда последици в правната сфера на жалбоподателя, като това са на първо време пропуснати срокове и непредвидени разходи.
Забележка: Считаме, че Тълкувателно Решение № 4 от 24.06.1993 г. на ОСГК на ВС на РБ с докладчик Добрила Василева е само една малка стъпка към отграничаването на ИАА от отказите. Не можем да се съгласим с твърдението, че последвалият изричен отказ е също така ИАА, подлежащ на общо обжалване. Той е само индикация, признание от страна на ДА за проявен мълчалив отказ или се оказва само едно право на възражение в ответ на подадената в срок жалба-както при гражданската процедура при подадена въззивна жалба в 14-дневния срок за възражения на ответника. Чл.4 от ЗВСВНОИ съдържа инструкция, не се явява императивна норма, поради което не може да бъде легалният вход на жалби или искове пред съдилищата. Неправилно е да се образува производство като такова на основание чл. 4, освен и единствено пред Окръжен съд при атакуване на мълчалив отказ. Просто защото няма смисъл да се прескача процедурата срещу мълчаливия отказ – това уродливо явление в изпълнителната дейност на администрацията.(Сравни чл. 2, ал.2 от ЗАП-отмн.) Приемането само на подобни изрични откази за раглеждане, дава, образно казано ново дихание на мъчаливия отказ и предлолага неговото възпроизвеждане по всички нива на изпълнителната власт. А това несъмнено би означавало и означава, поддържане на тоталитаризма. Защото мълчалавият отказ е тотално непризнаване на човешките права.
В заключение:
Като отчитаме, че ЗАОЮФЛ въвежда обжалването на отказа като санкция срещу неизпълнение на задължение да се извърши административна услуга и след като предметът на спора при обжалване на отказа е основен въпрос на съдебната преценка дали такова задължение съществува, очевидно е, че ЗАОЮФЛ обезпечава защитата само срещу отказите (мълчаливи или изрични) да бъдат извършени исканите административни услуги. Ето защо, считаме за правилно да поискаме от Вас решение, с което да установите наличието на публично-правното задължение за републиканските служители в ОА от В.Търново да извършват поисканите административни услуги, както и да установите двукратното накърняване на ресипрочното публичното право на молителя и жалбоподатя А.К.Д. от страна на републиканските служители Светла Александрова и Красимир Генчев. Настоява се за санкциониране на административното правонарушение чрез прогласяването на неговата неправилност. Настоява се да се възстанови правото на А.К.Д. чрез присъждане на задължението за ОУ - удовлетворяване на осъдителен иск срещу ОУ. Да възстановите също така накърненото публично субективно право на А.К.Д. по реда на административното производство, като признаете неговото фактическо равенство пред законите по следния начин: 1.- Да се задължи ОУ с предоставянето на исканата устна справка, като се даде възможността на А.К.Д. на свободен достъп до публичните регистри за държавна собственост, касаещи или имащи пряко и косвено отношение към неговия съсобствен имот, отчуждаван с акт на държавна собственост (АДС) от Председател на Изпълкома на ОкНС през 1977 г., преактуван с АДС и от ОУ- рамките на четири часа работно време; 2.- Да задължите ОУ да предостави обикновени ксеропреписи на поисканите от А.К.Д. индивидуални административни актове, както и други такива, последващи присъствената справка; 3. -Да осъдите ОУ да заплати пътните разноски от Свищов до В.Търново и обратно, дневните разноски, извършени от А.К.Д. по повод личното му или представително явяване в ОА както и похарчените средства за изготвявеното на настоящата Жалба: общо в размер на 50 лв.(петдесет) до 24 октомври 2003 г. вкл. 4.- Да уважите последващите разноски, свързани с личното или представително повторно явяване на А.К.Д. в ОУ, разходите за явявянето му по всички засадания на Окръжния Съд по настоящата Жалба, както и адвокатското възнаграждение-( чл.45 от ЗАП –ГПК по смисъла на разноските по чл.1 и чл.2, ал.1 от ЗАОЮФЛ-ГПК за разноските); 5.- Съдът е замолен също, след като изготви диспозитива и мотивите на своето Решение, да извести А.К.Д на посочения от него адрес с обикновено писмо и го извести включително и по неговия електронен адрес.
Доказателства: 1.- Съдът е замолен да допусне, призове и разпита гр.л. Гриша Димов Грозев, ул. Хаджи Димитър №34-А, ап.16, тел. 2-34-08- при довеждане; 2.- На основание чл. 45 от ЗАП във връзка с чл.152 от ГПК, да се задължи Областен Управител да представи в съда следните документи: а) Длъжностните характеристики за началник на отдел “Държавна Собственост” – Светла Александрова и същата за Красимир Генчев-ОУ; б) Клетвените листи за двамата републикански служители-Александрова и Генчев ; в) Устройствен Правилинк за работата на ОА по чл.6, ал.2 от ЗА – значението на тези документи е: да се провери, доколко поимено цитираните републикански служители са се задължили лично по клетвата да спазват стриктно КРБ и законите. 3.- Приложените тук накрая и 4.- ОУ да се задължи да представи клетвен лист за юриконсулта на ОА, натоварен с права да представлява ОУ пред съдилищата. Срещу допускането му се възразява предварително.
На основание чл.45 от ЗАП във връзка с чл.114 от ГПК съдът е замолен да задължи ОУ – Красимир Генчев - с личното си явяване, за да отговаря на въпроси, както следва: 1. Има ли постъпила в ОА писмена Жалба от Атанас Друмев срещу отказ от страна на ръководител на отдел “ДС-стая 204” да му се даде възможност за справка по актовете за държавна собственост – поискана устна справка; изпълнява ли Павлина Желязкова (стая №209, приземен етаж) експертна републиканска длъжност; 2. Има ли защитна административна процедура на субективното право на А.К.Д. по смисъла на чл.41, т.1 от ЗАОЮФЛ – дисциплинарно производство. Ако няма диц.произ. защо не е предвидено такова след Жалбата, подадена още в деня на отказа и в последствие въз основа на втората Жалба; 3. Има ли постъпила в ОА писмена Жалба от Атанас Друмев срещу отказа на Светла Александрова с конткретизация на актовете, от които се иска обикновен ксеропрепис. Има ли надлежно искане за предоставянето на административна услуга; 4. Признава ли ОУ основателността на исканата административна услуга и информация в смисъл, че не е забранена услуга и информация по силата на чл.41, ал.1 от КРБ; 4. Счита ли своя мълчалив отказ да се произнесе в 14-дневен срок за основателен или не.
Приложения: 1. Един брой ксероперепис от Жалбата за противната страна-ОУ; 2. Удостоверение за наследниците на процесния имот Костадин Друмев; 3. Документ от Териториална Данъчна Дирекция в Свищов за заплатен годишен данък за собственост на процесния имот от общо 302 кв.м.; 4. 2 броя ксеропреписи от първите страници на цитираните Жалби, регистрирани в ОА и щемпеловани от ОА; 5. Нотариален акт №12, по нот.дело №746 от 1970 г.; Нотариален акт №29 по нот.дело №764 от 1960 г. на името на бащата на А.К.Д.- Костадин Анаснасов Друмев.
Свищов, 24 октомври 2003 г.
Декларирам, съзнателно и искрено, че сведенията, които фигурират по този формуляр, са точни.
Атанас К.Друмев
NB!! Изпратена с препоръчано писмо ИД №770/24. октомври 2003 г., 14,15 часа. Изведено съобщение, а в същност ИЗРИЧЕН ОТКАЗ от изходящия регистър на ОА- №СА-01-33-2796/24.10.2003 г.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
12 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 44 госта