Владелчески иск по чл.75 ЗС

[Владелец]

Допустимо ли е да предявя владелчески иск по чл.75 ЗС срещу лице, което е въведено във владение на имота от съдия-изпълнителя само с нот.акт придобит в нотариално производство покупко-продажба и без да е легитимно да иска въвод - не е и взискател. Ясно е че съдия-изпълнителя е за е..не но вероятно се касае за поръчково изпълнение което не мога да докажа.

[shveda]

А как е станал въвода. По кое изпълнително дело?

[Владелец]

Това е дълга и заплетена история, а въпросът е конкретен мога ли да предявя владелчески иск по чл.75 ЗС. Значи действителния взискател на когото е възложен имота го продава на това лице имот с нот. акт. С този нот. акт то отива при съдя-изпълнителя, в качеството си на правоприемник пуска една молба да бъде конституирано в изп.дело демек да встъпи като взискател по него и иска въвод, Съдия изпълнителя го въведе. Знам че мога да обжалвам действията на съдия-изпълнителя, направил съм го, но съм трето лице. знам че мога да предявя иск за собственост с арг. изтекла придобивна давност в моя полза, но при обстоятелството, че нот. акт не е изпълнителен титул, и при условие че лицето не е конституирано в процесуалното правотношение демек делото на взискателя /липсва определение на съд/ следователно въвода е правен абсурд, явно поръчков, то ще бъде ли уважен владелческия иск с аргумент че това лице не е легитимен взискател за да иска въвод. Целта ми е да го предизвикам да води то иск слещу мен.

[лунатик]

Лицето вероятно е конституирано по чл. 326 ал.2 ГПК. (като частен правоприемник). Така че това лице ще ползва нотариалния акт само да докаже правоприемството между себе си и взискателя, като самия нот. акт не е изп. титул. Изп. титул е било някакво друго нещо, щом е имало "възлагане".
Пък искът по чл. 75 - все пак е иск за защита на владение. Пък ти се нуждаеш от иск за защита на собственост. (трудна работа, щом нещата са стигнали до тук).

[Владелец]

Иска по чл.326 ал.1 ГПК да бъде конституирано, а въвод иска по чл.386 ал.1 ГПК. Значи се счита, че изпълнителен титул е изпълнителния лист издаден на действителния взискател. Тук е и разковничето. Съдебната практика сочи, че освен в материалното следва да встъпи и в процесуалното правоотношение - арг. чл.121 във връзка с чл.117 ал.1 ГПК демек това да стане с определение на съд и то със съгласието на страните, каквото няма. Това ми дава основание да мисля, че след като това лице не е встъпило в процесуалното правоотношение /делото по което е издаден изп. лист/ то не може да замести своя праводател следователно не може да ползва правата му по изп. лист и е нелигитимна страна да иска принудително изпълнение въвод. Ето с това е свързан въпроса ще бъде ли уважен владелчески иск срещу него, ако се позова на тези факти.
Искът ми за защита на собственост е актуален, но аз искам той да бъде принуден да иска ревандикация защото имам съображения да противопоставям изтекла придобивна давност от 5 г. пък и се въздържам да водя отрицателен иск. То има и други бъркотии с изп. дело прекратено EX LEGE преди 8 г. ама няма постановление на СИ, абе голяма каша, но явно поръчкова.

[лунатик]

Чл. 386 ал.2 ГПК казва, че владелеца може да се брани само със иск за собственост.
Има резон относно необходимостта за "препокриване" на материалната и процесуалната правоприемнственост. Но струва ми се, че чл. 326 ал.1 урежда и двете. Но дори и да е необходимо определение на съда за встъпване в правата на взискателя, това може само да забави процедурата, но и да я отмени. Все пак основното средство за защита е иска за собственост.

[Александра]

Владелец, не си прав. И по 121 и по 326 става въпрос за правоприемство, обаче в първия случай е в исковия процес, а във втория - в изпълнителния. И не се учудвай, че редът по 326 /изпълнителния процес/ е по-лек в сравнение с исковия, защото когато се е стигнало до правоприемство по 326, спорното право вече е разрешено от съда и е безразлично в чия полза ще бъде изпълнението - дали на първия или на втория взискател. Докато по 121 /исковия процес/ отношенията по спора тепърва следва да бъдат изяснявани и тъкмо заради правилното разрешаване законът държи процесът да тече между първоначалните страни и само по изключение с правоприемник. Не можеш да прилагаш правилата на единия процес за другия.

[Владелец]

Чл. 326 ал.1 казва че частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изп. лист, но какво се разбира под понятието частен правоприемник - то не може да е само материалното правоотношение, ето тълкувателни решения от съдебната практика:

Тълкувателно решение № 79 от 30.XII.1977 г. по гр. д. № 68/77 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1977 г., С., Наука и изкуство, 1978 г.
чл. 117, ал. 3,
чл. 233, ал. 2, чл. 326, ал. 3 ГПК
При прехвърляне на спорно право в течение на производството приобретателят може да замести в процеса своя праводател само с изричното съгласие на страните.
По допускането на замяната на страна по делото с приобретателя по правата, предмет на делото, съдът се произнася с определение, което се вписва в протокола на съдебното заседание.
Председателят на Върховния съд е направил предложение ОСГК на Върховния съд да издаде тълкувателно решение по въпроса: при прехвърляне на спорно право в течение на производството може ли приобретателят да замести своя праводател, когато няма противопоставяне на искането за такова заместване, или е необходимо изричното съгласие на двете страни.
В предложението се сочи, че този въпрос се решава нееднакво в съдебната практика.
За да се произнесе по исканото тълкуване на закона, Върховният съд, ОСГК, взе предвид:
Когато се говори за прехвърляне на спорно право по смисъла на чл. 121 ГПК, се има предвид прехвърляне на правото, което е предмет на един висящ процес.
Съгласно посочената разпоредба, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Прехвърлилият спорното право продължава да води делото относно това право, макар че е престанал да бъде негов носител. Законът обаче дава възможност на приобретателя, на когото е прехвърлено спорното право, да замести своя праводател. Това заместване може да стане съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК със съгласието на страните.
Касае се не само до замяна на досегашната страна по иска и на задължението, но и на спорното право. Затова носителят на спорното право не може по своя воля и само на това основание да вземе участие в делото. Той може да бъде привлечен като подпомагаща страна, защото е обвързан от силата на решението (чл. 121, ал. 3, чл. 233, ал. 2 и чл. 326, ал. 3 ГПК). С това се обяснява защо чл. 117, ал. 1 ГПК обуславя допустимостта на това изменение от съгласуваните изявления на страните.
При смяната на ищеца това съгласие е безусловно необходимо. Необходимо е съгласието на ответника, защото за него не е безразлично кой ще вземе ролята на ищец - дали страната не е искала да се освободи от делото и се замени с неплатежоспособно лице, като се осуети възможността на ответника да събере разноските по делото, ако искът е неоснователен, и др.
Ето защо, като се изхожда от целите, за които е създадена разпоредбата на чл. 121 ГПК - избягване влошаване на процесуалноправното положение на една от страните и защита интересите на двете страни, ОСГК на Върховния съд намира, че тази норма следва да се тълкува в смисъл, че съгласието на двете страни трябва да бъде дадено изрично.

Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, докладчик зам.-председателят на ВКС Благовест Пунев
Бюлетин на ВКС, бр. 4/2000 г. - стр. 17
.........................................................
При прехвърлянето на спорно право при висящ процес, делото продължава между първоначалните страни. Процесуалната легитимация на прехвърлилия не е вече принадлежността на спорното право, а произтичащото от закона право да води процес относно чуждо право, т. е. той е придобил качеството на процесуален субституент като е изключено правото на участието на приобретателя, който може да стане главна страна само по съгласие на двете страни по делото. В този случай заместването на прехвърлителя става при условията на чл. 117, ал. 1 ГПК при осигуряване двуинстанционно разглеждане на делото с участие на приобретателя. С оглед обвързващата сила на решението и по отношение на него съгласно чл. 121, ал. З ГПК, последният може да встъпи или да бъде привлечен като подпомагаща страна на прехвърлилия спорното право или, ако придобиването му се оспорва от праводателя, да встъпи главно като предяви иск срещу двете страни в производството. За привличането и встъпването на приобретателя важат разрешенията за участието на трето лице-помагач, съответно за главното встъпване
....................................................

[лунатик]

Изпълнителният процес е продължение на исковия. В този смисъл, изпълнението е финалната част на процеса. Пък съдия-изпълнителя - той все пак на практика е административен служител към съда (това ще се усети по-добре след като започнат да действат и частните съдии-изпълнители). Та съдия-изпълнителя не правораздава - той изпълнява решенията на съда. И когато в хода на процеса (независимо исков или изпълнителен) някоя от страните се подмени, ще трябва да се търси решение по ГПК. А замяна на страна трябва да стане със санкция на съда, а не с "резолюция" на съдия-изпълнителя.
Чл. 326 ал.1 ГПК казва: Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, МОГАТ ДА ИСКАТ изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
--------
Аз разбирам тази разпоредба така: Частните правоприемници могат да искат изпълнение, КОГАТО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ОБРАЗУВАНО изпълнително дело от взискателя. Това е облекчен способ по който правоприемника директно да ползва изпълнителния лист на праводателя си. Но в случая ВЕЧЕ Е ОБРАЗУВАНО изпълнително дело. За да може да се изпълни тази разпоредба (чл. 326 ал.1 ГПК) би следвало първоначалното изпълнително дело да се прекрати и да се образува ново - този път от името на частните правоприемници.
Та в случая - това, че взискателя е продал имота, който му е възложен не означава, че е продал и своята процесуална правоспособност. (той все още е титуляр в изпълнителното дело и съдия-изпълнителя не може ей так да го замени). Така, че едно определение на съда ще е нужно (така мисля). Все пак това би била една процесуална формалност, която може да забави изпълнението, но не и да го стопира съвсем.

[Владелец]

Точно така, изпълнителния процес е продължение на исковия и едва след въвода като крайна фаза на изпълнението се изпълнява осъдителното решение на съда имота да премине в патрониума на взискателя. Все още е налице висящ исков процес не само изпълнителен, те са неразривно свързани, вярна решението е влязло в сила не може да се обжалва, но все още не е изпълнено, а то е конкретно взискател ХХ длъжник УУ. Даже имаше едво решение от практиката, което казва че едва след въвода постановлението е изпълнено и оттогава тече срока за обжалване на публичната продан.
Ето извадка:
Възражението на купувача и на БНБ, че предложението за преглед е изсрочено съгласно чл. 226 ГПК, е неоснователно. Постановленията на съд. изпълнител съгл. чл. 284 ГПК, с които се възлага изнесен на продан недвижим имот върху купувача, наддал най-висока цена, се изпълняват с въвеждане на купувача във владение, както изрично се предвижда това в чл. 386 ГПК. От този момент в такъв случай следва да започне едногодишният срок по чл. 226 ГПК, а не от внасяне на сумите по проданта и издаване на постановление за възлагане, както се поддържа от купувача и от БНБ. Действително от този момент купувачът придобива права върху възложения му имот, каквито е имал длъжникът, но това не значи, че постановлението за възлагане е изпълнено. Същото, както се отбеляза, се изпълнява с извършване въвод във владение. От данните по изпълнителното дело не се вижда такъв въвод да е извършен и затова не може да се приеме, че предложението за преглед е направено след едногодишния срок по чл. 226 ГПК. Следва въз основа на изтъкнатите съображения постановлението на съд. изпълнител да бъде отменено.

И аз мисля така, защото всъщност се подменя страната и в процесуалното правоотношение не само в материалното, и това не е без значение за интереса на длъжника по гр. дело въз основа на което е образувано изп. дело, неговото положение не може да се влошава, затова и следва да се иска неговото съгласие. Ами представете си взискателя продава имота при висящ процес да се отърве от дела, длъжника успее да докаже че възлагането е незаконосъобразно /да кажем открива документ който тогава е бил откраднат от делото с решаваща стойност като доказателство/ той вече е изправен пред дилемата че имота е продаден на друг, той трябва да води дела и пр. утежняващи го неща.

Ето още едно решение:
Решение от 21.01.2002 г. по ВАД № 5/2001 г.

Цесионерът, за да се възползва от арбитражната клауза по договора на своя цедент, трябва да встъпи и в двете правоотношения - материалното и процесуалното правоотношение.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
...Арбитражното споразумение не придава на материалното право допълнително качество. Както всеки договор, макар и с процесуални последици, то обвързва само участниците в договора (чл. 20а ЗЗД). Арбитражната клауза в процесния договор обвързва само страните по него - ответника и цедента. За да породи действие по отношение на трето лица, каквото е ищецът-цесионер, той трябва да замести цедента в целия договор, а не да бъде негов частен правоприемник само за съставна част на възникналото от договора материално правоотношение. Цесионерът, за да се възползва от арбитражната клауза по договора на своя цедент, трябва да встъпи и в двете правоотношения - материалното и процесуалното правоотношение (в този смисъл вж. Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, С., 1994 г., с. 644).
Но мисля, че Вие разсъждавате много логично въпрос е дали съдът ще разсъждава така.

[Александра]

Не мога да се съглася. Вярно, прехвърлянето на материалното право не прехвърля автоматично процесуалните права. Във Вашия случай прехвърлянето на процесуалните права по изпълнението не е автоматично! Новият взискател ще се конституира във вече започналото изпълнително дело едва след и ако бъде уважена молбата му от съдия изпълнителя. От този момент новият собственик ще придобие и процесуалните права - активната легитимация в изпълнителния процес. Съдия изпълнителя няма да го замени "ей така", а въз основа на доказателството за материалното правоприемство /дог. за покупко-продажба/. Не виждам аргументи за стеснително тълкуване на нормата - че новият взискател можел само да започва изпълнение, но не можел да продължава същото изпълнително дело. Налице е чисто правоприемство - новият ще влезе в изпълн.п-с в положението , в което се намира.

[Владелец]

Мисля, че не е в правомощията на съдия-изпълнителя като административен изпълнител да конституира когото и да било като страна в изп. процес, без те да съществуват в исковия, така както не може сам да отменя своите актове, например прекратено EX LEGE изп. производството и изведнъж хоп пак го започва, както е при мен. Аз пак давам пример, започнало е изп. производство, взискателя продава имота на един беден човек, съдия-изпълнителя го конституира на основание нот.акт и той де юре става взискател, длъжника успее да обърне нещата в своя полза поради новооткрити обстоятелства, и кой тогава е насреща - бедният нов взискател от когото ще трябва например да получи обезщетение за причинени вреди - все едно на босия цървулите - положението на длъжника не може да се влошава чл.208 ал.2 ГПК. Казвате че ще го конституира въз основа на доказателството нот. акт, който обаче сам по себе си не е подлежащ на изпълнение акт, ако в него не се съдържат задължения за предаване владението на определени вещи. Основание за изпълнението е само изпълнителния лист, но той е издаден на действителния взискател, в исков процес, следователно само тая инстанция може да разпореди лицето да встъпи процесуално в правата на взсикателя по изпълнителния лист. Ами тогава излиза на общо общо основание, всеки снабдил се с нотариален акт отива при него и той образува изп. производство - абсурд. Нали тука разсъждаваме, да видим всичките страни на нещата в спора се ражда истината не във виното.

[лунатик]

Александра - няма публикувана практика при такива случаи и в конкретния случай само разсъждавам. Та си мисля (с оглед статута на съдия-изпълнителя) какъв трябва да е акта с който съдия-изпълнителя ще може да замени страните? Достатъчно ли ще е само една молба придружена с доказателствата удостоверяващи правоприемството? Верно е, че всеки процес трябва да се икономизира и да се избягват излишните формалности. В този случай колебанието ми е, че той (съдия-изп.) е адм. орган и не може да издава съд. актове - решения или определения.(пък замяна на страна би следвало да стане с определение на съда).
Текстът на чл. 326 ал.1 е ясен ако правоприемството е възникнало в периода от издаване на изп. лист до обр. на изп. дело. Но след обр. на изп. дело - мисля, че въпроса не е толкова безспорен.

[777]

Аз лично мисля,че Александра е изцяло права.Съгласието на двете страни е нужно само в исковия процес. Частното правоприемство е достатъчно основание новият собственик да бъде конституиран като взискател.

[Владелец]

Аз благодаря на всички за дискусията, но все пак може ли да се разчита на успех с владелчески иск по чл.75 ЗС, една от предпоставките да няма успех е ако лицето е въведено ЗАКОНОСЪОБРАЗНО във владение от СИС, обаче може да се приеме от съда, че не е законосъобразно, използвайки аргументите от настоящата дискусия? Знам че това може само да забави изпълнението, но и от това имам интерес, както казах аз разчитам на придобивна давност досега са минали 7 год. достатъчно за позоваване на кратката. По лошото е че съдия изпълнителя не ще и да коментира, че това изп.дело е прекратено EX LEGE на основание чл.330 ал.1 б."Д" няма и постановление и той си дерзае нищо че в закона са написали преклузивен срок 2 год да няма искани изп.действия - това си е абсолютен факт установен от адвокат имам и компютърна разпечатка. Ако обаче не се приеме този факт то горя защото 1999 г. имаше искане за въвод и ми е прекъснал давността. Ами това дело е от 1994 год. и още ако има да прашясва то егати съдебната система.

[g.atanasova]

Съгласна съм с Александра, още повече, че в случая трябва да правим разлика и между приемството в изп.процес и приемството в изпълнителния лист.В сочения случай имаме не просто започнал ИП, а вече издаден ИЛ, поради което е напълно достатъчно новият взискател само да докаже качеството си - с НА, а титул за него си е самият ИЛ.

[лунатик]

По чл. 330 ал.1 б. "д" ГПКможе да се се прекрати изпълнителното производство, но изпълняемото право остава да съществува. Та взискателят може да образува ново изпълнително дело (ако предишнето е прекратено) по същия изпълнителен лист. Пък при "висящо" дело давност не тече. В сила ще е общата давност по чл. 110 ЗЗД - 5 год.
.

[Владелец]

Благодаря Ви господине, определено не сте Лунатик, а много добър юридически аналитик. Ако не е тайна в кой град живеете, аз съм от Варна специалист съм във високите компютърни технологии системно и програмно осигуряване включително и на правни системи. това ми е дало възможност да наблюдавам редица приложни системи като например тази в службата по вписвания към РС. Изградена е антилогично - имотите се водят по ЕГН /НДР/ на собсвеника, а не по идентификационен номер на имот. Друг парадокс е системата т.н. "разписен списък" към службите УТ бившето ТСУ, там преди да се продаде имота ми издават скица и пише имота се води на ХХХ УУУ т.е. моя милост, след това издават скица на взискателя да продаде, викам чакай да видя какво ще ми издадат след този акт и представете си пак съм аз. Е това ако не е боза здраве му кажи. То значи няма никакъв регистър. Ето защо ако Ви продадат апартамента въобще няма да разберете, защото системата дава информация по индекс на собственика, а не на идентификатора. Е уж с новия ЗУТ нещата ще се оправят, ако обаче ни останат имоти да не са продадени от мошеници. И коя година ще стане божа работа.
На Вашия коментар ето по-вече подробности на част от моята жалба срещу действията на съдия-изпълнителя до ВОС, но подадена като трето лице вероятно няма да се уважи.
Значи от възлагането 08.1995 г. до 03.1999 г. взискателят не е поискал изп. действия. Това означава че делото е прекратено EX LEGE някъде края на 08.1997 г. но както казах няма постановление на съдия изпълнителя и той си провежда изп. действия включително и това по което са коментарите ни.
******************************************************************
Съгласно практиката на ВС, при настъпване на кое да е от обстоятелствата по чл. 330 ал.1 ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона и независимо от текста на чл. 330 ал. 2 ГПК предвиждащ издаване на постановление от съдия-изпълнителя, то това постановление не прекратява, а само установява и прогласява, че по силата на закона то вече е прекратено, за да се приложат последиците от прекратяването за страните /Решение № 589/18.03.1972 по гр. дело № 141/1972 г. I г.о.; Решение № 47/01.04.1965 г. по гр.дело № 23/1995 г. ОСГК/. Следователно липсата или наличието на постановление за прекратяване не е от категорията на ония действия, което създават права или задължения за страните. Сроковете по чл. 330 ал.1 б. “д” ГПК са преклузивни, а не давностни и започват да текат от последното изпълнително действие по изпълнителното дело /Решение № 922/20.11.1990 г. по гр. дело № 801/1999 год. IV г.о./, двугодишният преклузивен срок по чл. 330 ал. 1 б. “д” не се спира и не се прекъсва по правилата които важат за давностните срокове /Решение № 1746/17.11.1994 г. по гр. дело № 2309/1993 г. IV г.о./, той е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, които се следят и прилагат служебно от съдебната система, част от която е и СИС, като с делото е следвало да се процедира на основание чл. 106, 107 от наредба № 28/20.03.1995 год. “За функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните….съдилища”. Прекратеният EX LEGE изпълнителен процес не може да бъде възобновяван от съдия-изпълнителя, само съдът е компетентен да се произнася ако прекратяването е неправилно, иначе се създава правна несигурност. Първата молба на взискателя с изх. №ХХХ/18.03.1999 г. депозирана на същата дата в СИС с искане въвод във владение, както и всички последващи до момента не са основания съдия-изпълнителят да възобновява прекратеното EX LEGE изп. дело, за взискателя изпълняемото право си остава да съществува и той не е бил лишен от процесуалната възможност, със същия изпълнителен лист да поиска образуване на ново изпълнително дело, което той не е сторил. Инициативата в изпълнителния процес е изцяло на взискателя, ако след възлагането през 1995 г. той беше поискал въвод, както изрично се предвижда това в чл. 386 ГПК но в рамките на този преклузивен срок, то делото щеше да е отдавна прекратено, защото постановлението за възлагане ще е изпълнено /Решение №605 от 24.02.1959 г. по гр.д. №8204/58 г. I г.о./. Идеята на законодателя с посочената разпоредба е да се “санкционира” бездействието на взискателя, когато той не иска изпълнителни действия в посочения двугодишен преклузивен срок, за да се избегне претрупване с висящи изп. дела в СИС. За длъжника /дори третото лице/ последиците от прекратяването са, че следващите изпълнителни действия стават недопустими, бъдат ли извършени те са опорочени и ще бъдат унищожени с жалба. Следователно от краят на 1997 г. до сега не е било налице висящо изпълнително прозводство, исканите и предприети изпълнителни действия срещу мен след 1998 год. са по едно прекратено правоотношение. Дори само от тази гледна точка е недопустимо да се предприемат изпълнителни действия по това дело, дори и да бъдат извършени, аз по право не следва да се считам с тях и ще искам да бъдат обезсилени с обратна сила, когато това е необходимо.
********************************************************************
Недоумявам защо СИС при ВРС не изпълнява закона и не прилага служебно преклузивните срокове и коя инстанция, съдебна или административна може да ги задължи, за да не бъда по-вече тормозен.

[Неук]

Абе защо все ги наричаме СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛ та те са СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ т.е. изпълняват решения на съда а не да правораздават. Много логика има в съжденията на Владелеца пък и на Лунатика, но друго е в съдебната зала. Те затова хората от Европата казват че нямаме съдебна система. Е не може настъпило по сила на закон преклудиране на правоотношение да се възобновява от този съдебен изпълнител. Та това е равносилно едно необжалвано съдебно решение, с влязло в законова сила решение ей тъй да се извади отново на масата от някой съдия и да продължим съдопроизводствените действия по него. Ау ау. Това плаче за Страсбург накрая.

[лунатик]

По чл. 330 ал.2 ГПК се изисква съдия-изпълнителя да издаде постановление за прекратяване на изпълнението. Но ... това постановление не прекратява същото, а УСТАНОВЯВА че по силата на закона то ВЕЧЕ Е ПРЕКРАТЕНО. Т.е. постановлението не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение. Щом с настъпване на фактите предвидени в чл. 330 ал.1 настъпва по право прекратяването на принудителното изпълнение, то наложени възбрани и запори отпадат от момента, от който се прекратяват действията им, независимо от това дали са вдигнати или не (Т-47-65-ОСКГ)