Вижте и Римския договор от 1957 г. за създаване на ЕО - определено подписан много след буржоазните революции

|
|
donna написа:Вместо да предлагате на питащия лекар /той все пак не издивя в темата / ,помогнете с такъв на m_jivkova ,щото определено има нужда от такъв. Така като я чета след хамалските и изрази и квалификации и буйните и реплики ще внимавам жената да не би съвсем да излезе извън нерви и да ме чака някъде с брадвата![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
lasthope написа:тц тц тц тц
Отдавна не бях влизал и не очаквах някакво особен развитие, но очевидно "братята" юристи могат да изливат силни страсти и между себе си.
Искам да поздравя m_jivkova за професионалната позиция.
Основен принцип на запада е разделянето на личност от длъжност. Мисля, че на доста хора предстои да го разбират.
Не случайно казах, че искам професионално становище, а емоциите не за подходящи. Имам си собствен чудесен адвокат, с който ме е срам да споделя проблема и той може достатъчно да коментира моралната срана на въпроса.
Другото нещо е, че ако искате от клиент да ви формулира въпроса си и проблема, така че да ви пасва, то той би бил юрист като вас и не би се нуждал от помоща ви. Не е нужно да изтъквате някакво съмнително превъзходство, което гъделичка егото ви.
Всеки разумен човек би могъл да разбере какъв юридически проблем се крие зад обясненията на клиента.
Благодаря на kalahan2008 за точните цитати.
И пак да повторя: разделяйте личност от длъжност!
m_jivkova написа:А що се касае до описаната от Вас съдба на деца, настанени в домове и непотърсени от родители и впоследствие осиновени, то със сигурност може да се твърди, че техните права и интереси в тяхното положение също са в максимална степен защитени и то именно чрез института на осиновяването, залегнал в българската нормативна уредба.
katerinakuch, друга ми беше мисълта, ако осиновеното дете е в невръстна възраст и осиновителят никога не му разкрие, че не е негов биологочен родител няма начин детето да потърси наследство от биологичния, тъй като то не знае за съществуването му. Още повече, че в акта му за раждане не се споменава нищо за осиновяване. По този начин безотговорният родител се е отказал от детето си и никой няма да го съди за това, че не е спазил задълженията си според СК. Което пък води до мисълта, че въпреки, че с деклерация или с ДВ не може да се откажеш от детето си на практика е възможно. Не казвам нито, че е морално, нито, че го подкрепям, а само, че е възможно.
|
|
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 30 госта