Работа след правоспособност

[milan774]

Здравейте на всички! Мисля да засегна една тема ,която много от придобилите правоспособност се интересуват - какви очаквания да един млад току-що придобил правоспособност юрист.Искам всеки ,който практикува или е бил в дадена сфера да изрази мнение и опит , като например :

- какво да очаква новопостъпил на работа юристконсулт без никакъв опит ( обучават ли го по опитните в работата, в какво се състои работата му , средно възнаграждение,което може да очаква като за начало и има ли перспектив в тази дейност ) Изразете всякакви отзиви, които имате.

-същото може да споделите мнение за постъпил в адвокатска кантора , ПРЕДИ да е станал адвокат ( в какво се изразява работата му , какви изисквания имат - общо взето подобни на споменатите горе) В кои сфери на правото сте забелязали да има "хляб" и перспектива за развитие? Дали е по-добре да си в много голяма кантора с над 10 адвоката или е по-добре в по малка.. споделете мнения

-ако желаете може да коментираме малко и за младши магистратските длъжности( какви плюсове и какви минуси имат)

Друго интересно нещо , което би било полезно е да споделите , какви други професии , които изискват юридическа правоспособност са доходни ( не става въпрос за типичните адвокат, магистрат ,юристконсулт и т.н.)

Чувствайте се свободни да изразите мнение за подобни позиции , които са доходни и съответно имат перспектива.

Целта е всеки току-що завършил да придобие поне малка представа , къде може да работи , какво да очаква от работата, защото има тенденция много от хората, като постъпят на работа да останат разочаровани от това, което са очаквали и това ,което е.

[barakuda]

Мога да кажа за първа работа в малка адвокатска кантора - иди там, донеси онова, занеси друго, ТР, общини, кадастър, много писане и прочие. 650-700 лева до 1000, 1200 макс.

ПП Преди запетайките не се слага интервал, нищо, че си е адвокатски патент. Нещо като мекането.

[milan774]

Радвам се, че се включихте в дискусията Очакам и други колеги да споделят мнение и наблюдения

[lawchoice]

https://www.youtube.com/watch?v=ETxmCCsMoD0

Някои приемат правото като призвание, а други просто като средство за печелене на пари. Но при всички положения, първо трябва да дадеш, за да получиш. Ето защо, не може, използвайки такива абстрактни постановки, да получите изчерпателен и полезен за всички, които се интересуват от темата, отговор на поставените от вас проблеми.

[kalahan2008]

Моята първа професия беше в държавната администрация. Решението за това го взех в казармата, където бях поставен от кадровите войници в поделението в такива условия, че трябваше да ги "кредитирам" и след това да си събирам вземанията от тях. Така в казармата у мен се яви идеята да стана публичен изпълнител. По моя преценка така щях да имам възможност да се запозная с вещното право, данъчното право, изпълнителния процес.
По време на следването не съм ходил да стажувам в адвокатски кантори. Едно, че чувах, че стажовете не се заплащаха, а отделно не се научава нищо. Освен това учих паралелно и второ висше и нямах никакво време и за работа. Но това беше отдавна.
Преди повече от 10 г. съм се явявал и на 1-2 изпити за съдии и прокурори. Помня, че на единия изпит за прокурори темите излязоха в един вестник в предния ден преди писмения изпит и тогавашният главен прокурор Борис Велчев трябваше да отмени изпита и да насрочи нова дата. Беше голям скандал, но както всяко чудо, и това беше за три дена. Никой вече не помни за скандала с прокурорския изпит от 2006 г. Никой не направи проверка кой е виновен, въпреки че само трима души имаха достъп до въпросите за изпита.
На тези изпити аз разбрах, че все още ми е рано за магистратска професия. След това с годините загубих интерес към тези професии.
Имам наблюдения над студентите-стажанти и за мен лично стажуването преди 4-5 курс е безсмислено, защото без познания по процес и по вещно, облигационно и търговско право е много трудно.
При току-що завършилите юристи нещата са 50/50. Тези, които са амбициозни, мислещи и наистина искат да научат нещо, разбират и само с едно обяснение. Други, които искат всичко да им смелиш и натъпчеш в главата, и пет пъти да им обясниш, няма да разберат.
В днешни времена мнозина от току-що завършилите започват в нотариални кантори и в кантори на ЧСИ. В нотариалните кантори ще научите доста вещно и наследствено право и малко облигационно и търговско право. Никакъв процес. В кантората на ЧСИ ще научите много изпълнителен процес и малко материално право, главно вещно право. Никакъв исков процес. Малко заповедно. Малко обезпечително. Реално работата в кантората на ЧСИ е чисто техническа - генериране на огромно количество документи, както и много комуникация с длъжници. Най-вероятно ще развиете впечатлението, че читав длъжник няма, и ще ги намразите. За съжаление хората лесно се поддават на предразсъдъците си. Просто защото така е по-лесно. Истината обаче е, че в кантората на нотариус или ЧСИ ще научите много малка част от истинското право. Същото важи и ако започнете работа като юрисконсулт в държавната администрация - ще се специализирате силно в дадена област, но извън нея най-вероятно ще знаете твърде малко.
В адвокатска кантора ще научите това, което искат да Ви научат. Което може да е и много, и малко. Зависи от кантората.
Най-широк поглед над правото според мен осигуряват само адвокатската и съдийската професии. Но и там няма гаранция. Никой не се е родил научен.
Правото е преди всичко начин на мислене. Начин на изразяване. Понятиен апарат, с който с времето човек свиква да борави така, както шофьорът се научава да сменя скоростите, без да мисли. За мен лично университетското образование е твърде фрагментирано и в него не се преподават връзките между отделните институти. Не става ясна връзката между материално и процесуално право. Материята не е структурирана добре и студентът не може да научи кое е важно и кое - не. И трябва да учи всичко, защото излиза, че всичко е важно. А в правото има йерархия на понятията и принципите. Има структура, не е хаотична система. Има логика в закона (поне в повечето случаи, макар и невинаги). Тази логика не се обяснява в университета. А тя е същината на правото.
Нужни са много година практика, за да започне юристът да започне да "усеща" логиката. Не само да се позовава на закона, но и да обяснява ЗАЩО законът е формулиран по този начин.
Така, както научаването на чужд език изисква много години практика. Така, както преводът невинаги е буквален, така и прочитът на закона невинаги е буквален. Но това не е никак лесна работа и вникването в същността на правото не е лесна работа, дори и за юрист с дълъг стаж и опит. Някои никога не придобиват този усет.
По мое мнение всичко е до късмет. Можете да имате късмет да попаднете на читав работодател, който да е и добър учител и търпеливо да Ви обяснява нещата, които не разбирате. Да Ви обясни логиката, която се крие отвъд правните институти и принципи. Аз лично, когато съм обучавал стажанти и новозавършили колеги (а аз съм обучавал мнозина), винаги съм се стараел да обясня нещата по прост, ясен и разбираем начин. Разбира се, винаги има хора, които нямат нужния капацитет или знания да разбират лесно това, което им се обяснява, а ти нямаш никакво свободно време да обясняваш по пет пъти. Някои са неграмотни и им липсват познания от първи клас (например пишат "къща" като "къшта"). Което е срамно, но е жестоката реалност. За съжаление често работата се превръща в заместител на недоброто образование.
Много е вероятно обаче да нямате късмет. Да Ви дават задачи, които няма да можете да изпълните сами и след това да Ви се карат и да Ви обясняват колко сте тъп/а. Не се отчайвайте и следвайте принципа на Мърфи: "Усмихни се, утре ще бъде по-зле!". Моят житейски опит сочи, че всяко нещо може да се научи, но някои неща се научават по болезнения начин. Не прави грешки само този, който не прави нищо.
Успех!

[milan774]

Благодаря на колегата kalahan2008 Аз лично съм бил на стаж в нотариална кантора и наистина нещата, които може да научиш са минимални.Мой колеги започват работа в адвокатска кантора и остават разочаровани, защото са очаквали да пишат искови молби вместо адвокатите и т.н.. а в реалността, както казва колегата, ходиш до общината , до кадастъра нещо да входираш , но явно това е начинът първоначално ще е така , после ще започнеш да влизаш в "дълбините" на занаята с времето.

И все пак нека още колеги споделят отзиви

[boxko]

ЮрисТконсулт...

[barakuda]

Kalahan2008-прекрасно. Само да допълня, че някои се раждат с усета за правото. Малко са.

[ivan_lawyer]

Почва се от най-ниското стъпало. Сега - както ти се отвори парашута - но рискът е задължителен. Ако не поемеш риск - си оставаш завинаги в масата от юристи.
По принцип самата професия на юриста е престижна - независимо какво работите. Съдиите са много натоварени - поне в София. А и имат вече много контролни органи над себе си и т.н.

Рискът е в това - да се проявиш като добър юрист - тоест да разрешаваш казуси и да ги подвеждаш под правилни норми. Правото е много близко до математиката, но е много практична наука.

Аз съм работил само като адвокат. Но не е особено печеливша професия, както изглежда. Трябва да попаднеш на хранилка - тоест да поемеш някаква дейност - например към някаква голяма фирма и т.н. Например да им водиш търговските дела. Голяма адвокатска кантора ще осигури обаче сигурност и спокойствие - но пък не си си шеф.

Младшите адвокати са лесна плячка - поне за мен - колкото и цинично да звучи. Но - аз също навремето бърках разваляне и прекратяване на договор и други грешки. Тоест - поне в началото не може да се очаква голям скок.

Необходимо е обаче търпение и смирение - както в манастира Шао-лин. Впрочем аз си бях див и не знам защо не обичах авторитетите - това също е условие за успех. Също трябва да имаш и характер и да посочиш една очевидна грешка. Независимо, че е по голям шефа.


1 000 лева е обаче нищожна заплата - поне 1 500 лева трябва да е заплатата (наем, транспорт, дъра-бъра). Наемите са мин. 350 лева за гарсионера - в София това е примерно Овча купел и други квартали. Аз отгледах сина си на първоначална заплата 150 лева, но пак е поносимо - поне в началото - защото поех много тежки дела - сам, сам си ги водих и т.н. Имаше и хубав микроклимат и т.н. Ама е ниско - макар и за времената на мизерията 2000 - 2005 година.


Сега - за адвокат - основното е да можеш да правиш кампания - тоест случаят ти е една добре планирана кампания - поредица от обмислени действия, предвиждане, прогноза - анализ и т.н. Има обаче и разлика - граждански дела, търговски дела, наказателни дела.

Няма обаче лоши шансове, но съветвам - едно, не правете далавери и разни шмекерии и не лъжете клиента, че му вършите работа, а то да му вземате парите.

И така - стъпка по стъпка. Много колеги се обединяват, особено в кризисни времена. Правят обща кантора и други. Но - най си е добре сам.
Е - ако са добри като партньори - няма проблем. Няма - но винаги възникват търкания и сметки за уреждане и т.н.

Приемлива визия - да не са само дънки и анцузи - макар, че вече всичко живо ходи с дънки. Разни такива неща.

Но се случват много тежки казуси - аз имах и апартаментни измами - имотни измами, разни умиращи старци измамени от нотариуси, въобще е много тежка работа.

[monteskio]

Колега kalahan2008,

Здравей, не сме се срещали отдавна, макар и задочно по някой казус тук във форума. Аз съм ангажиран, предполагам и ти. Надявам се при теб нещата се развиват добре. Дал си много полезен, но и коректен отговор, адмирации, въпреки, че поставените въпроси могат да се развият по много различен начин според обстановката и колегата юрист.

За да бъдеш добър юрист, освен правните знания, които априори следва да има, трябват и качества като морал, съвест, добронамереност, коректност, колкото и идеалистично да звучи. Липсват ли те - всичко друго е без голям смисъл независимо, в коя сфера се реализира младият юрист.

Пожелавам успех !

[milan774]

"monteskio" , споделете вашето виждане по дискусията Всеки пример е важен.

[Melly]

Млади ми колега, milan774,

Включилите се в темата ти колеги са стари мои познайници, и лично, и форумно доказали се професионалисти. Мисля, че споделеният им опит е достатъчен да са те ДОмотивирали да продължиш напред.
Работата си е работа независимо от какво естество е. Удовлетворението обаче когато си си сам началник е несравнимо с това, което ще получаваш от работодателя ти - дали изявявайки се като служител в държавните структури или като такъв в частния сектор. Степените на свобода в изявите ти ще са ограничени от външна субективна преценка и то такава, която зависи от човешкия фактор.
Съветът ми към теб е да минимизираш зависимостите. А това се получава, когато вътрешно си убеден, че никога няма да прекрачваш границата на морала (ценност и до днес нескрепена с правна норма), когато дори и да се случи неуспех, да намериш сили да се изправиш и да продължиш напред, когато даваш сили, знания и преданост към другите преди да получаваш очаквана отплата, а вярвай ми понякога моралната е свише по отношение на материалната отплата, когато не спираш да надграждаш наученото, когато.....
Да, първите стъпки са чудовищно неуверени, но ако вярваш в себе си и притежаваш хъс към постигане на целите си, ще успееш в попрището на правото с достигане на справедливостта. Защото само ако приемеш човешката съдба като своя, тогава ще можеш в зала да разгърнеш знанията и уменията си получени не само от академичната скамейка, а и от оценения положен труд.

Успех, младежо!

[atanasovlaw]

Колеги, съгласен съм с Вас, аз се занимавам с обществени поръчки , човек трябва да си пази достойнството, защото в тая немотия само това му остава. Предстои магистратски изпит, много или малко е нагласен, според Вас ?

[omar2002]

Радвам се, че се включихте в дискусията


holiday casino