т.10 от ТР 2/15 по т.д.2/13 има ли ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ ?

[Melly]

Melly, и ти като kalahan2008 не си наясно по темата - какво е това "обратно действие" и има ли обратно действие цитираното ТР № 2/2015 г. Четох твоето мнение - нищо конкретно не си написала, щото просто не разбираш за какво става дума.

Я се гръмни още веднъж.

[neutralen]

О, юрдечката Melly пак е изразила мнение

[Melly]

О, юрдечката Melly пак е изразила мнение

Демонстрираш безсилие, neutralen.
Едно си знаеш, едно си баеш.
Все повече олекваш в очите на колегите. Старите колеги юзъри си те познаваме, но с включването ти по разни теми не правиш услуга на питащите поради ясно изразен дефицит на правни знания.

П.П. Продължавай с личните си квалификации към мен. Уверявам те, не им обръщам никакво, ама НИКАКВО внимание.

[yonkov]

Две дела падат на първа и въззивна във връзка с Постановление 3/1980г. Причината: от образуването на и.д. 2011г. няма изпълнителни действия и същите са прекратени ex legw 2014г. В този период съда постанови в решението си, че давност не тече, същата започва да тече от момента на настъпване на ex lege ден/месец/2013г. А точни тези състави възприемаха обратното - давността тече по време на изпълнителното. От няколко дена нещо става и практиката я променят. На въззивната състава, който гледаше делото точно преди 15 отмени решението на първа и постанови че и.м. е основателна и доказана. Като Постановление 3/1980 е изгубило сила още през 1991г.... (из мотивите). А днеска излезе решението пак на същия състав , че ПОстановлението е действало с пълна сила до отмяната му с ТР 2015....... Това е само в някой райони и окръзи. И е последица от ТР, които са необосновани по мое мнение. Да пишат от кога, точна дата да се считат изгубило сила. Тука ми смърди на друга работа и трябва да се вземат мерки просто абсурдна съдебна практика променяща се в последните седмици. Не знам колеги това е мойто мнение ще помисля какво мерки да взема но ще взема, защото не мога да си представя да дам празни надежди на хората, защото излиза, че аз знам каква е практиката на съда а те я промениха изведнъж.

[ivan_lawyer]

За да сложа точка на спора и да поставим начало на един красив Ноемврийски Хелоуин - или с две думи - да поставим нещата на релси.

Адвокатите нямаме две ръкохватки - имаме една.

Или защитаваме длъжника - или защитаваме кредитор.
По въпроса - вече няма перемпционна главоблъсканица - аз от това печеля парите си.

Нито Ивайло Данов нито Белазелков нито Бъзински - нито Неделчо - нито Якимов, нито Пловдивският юридически вилает, нито Хасковският - нито Варненският - нито Добричлии, нито Русенци, нито Благоевград - нито никъде - впрочем - правото ни е съвършено - има наръчник на Христофоров - "Гражданско и търговско право на капиталистическите страни", едно съвременно и до днес издание - блажен е онзи - който го е чел.

Всичко е борба на рогачи. Рогачът Белазелков е нахлупил мантията на Пилат Понтийски и е тръгнал за минерална вода на Халите. Изживяват се ВКС като нещо по-различно от живота. Ми живота отчаяно крещи - дайте ми глътка въздух. ВКС сам си прави анти-реклама.

Какво му е на ТР, с което вече няколко години си цакам белот на станцията на Софийската колегия в Лозенец - впрочем готвачът ни е отличен и за сведение - имаме и сауна и фитнес салон и други екстри.

Много ясно, че е загубило действие ТР от `80 година. Не се двоумете - има дълг - има падеж. Прекъсвате давността с искова молба - най-добрият вариант е исковата молба - но и заповедното прекъсва - като се превръща в обикновено състезателно производство.

Влагаме понятието интензитет - за какво влагаме това понятие. Влагаме го, защото при все усилията на ГЕРБ, и ДПС - шега казвам - при все усилията - оставаме бедни и измъчени. Постановлението на ВС (тогава Ярослав Радев и сие), от 1980 год. впрочем е правно издържано при Брежневските постулати за мир, труд и другото вече е забранено да се казва. Това е доктриналното съдържание на Постановлението, като пресмята - че при условията на размяна на благини - доколкото имаше навремето вечни длъжници, може да възникнат проблеми при изплащането на дълга и тн. Това е квинт-есенцията на Постановлението на ВС.

Новото Тълкувателно Решение на ВКС внася следният дух - не може да има вечен длъжник. Тоест - търси се премахване на тормоза от кърджалии и смукачи на стопанският оборот - това са ЧСИ, адвокати - нотариуси и други кърлежи.

Дължи-не дължи.

Защо трябва длъжникът да изяде една торба сол - за да разбере, че не е трябвало да взема кредит - ми всичко в живота е хуманност, към това не само се стремим, това е заложено в гените на хората.

Животът на кредитният длъжник е свързан с интензитет на кредитора - взискателя. Взискателя обикновено е една раздърпана Зоза - Виолетка Герова и Иво Каменов (докога), това са нашите правни пътеки (засега).

Всички писали по-горе трябва застанат и да изслушат моето окончателно мнение - 2 годишната давност не се нарича давност, а е преклузивен срок по перемция, Но има поглъщателно действие спрямо основния срок на вземането, варира 3-5 години. Когато взискателят заведе дело за образуване на изпълнително дело - това прекъсва донякъде - но отново внасям понятието интензитет - трябва да се правят периодични - насочени към реално осребряване на дълга действия, което не е флагрантни действия, не е мними действия, не е имитиране на подпляскавания на длъжника. Само изпълнително действие с интензитет - действие - годно да предизвика опис, но реален опис - действие - завършващо с установяване - че длъжникът не притежава имущество, води до прекъсване на давност, като едновременно с това и отблъсква перемционна претенция.

Това е от мен - за контакти - Яга - Баба Яга.

[yonkov]

На Апелативен това пада днеска взех решението ..."Неоснователни са твърденията на ответника, по настоящето дело, че следва да се приложи ППВС 3. Същото е изгубило сила. Като се прочете внимателно ТР 2/15 се разбира. И вярвам ще откриете за какво става дума. Няма да го пиша защото и другата страна, която и да е тя чете ищец/ответник чете. Ivan_lawer прав си има литература, която несъмнено трябва да се прочете и трябва да се чете. Тези неща ги няма в Апис и Сиела Успехи!

[kr_nemski]

ДО yonkov :
КОЛЕГА, МОЛЯ ТЕ НАПИШИ НОМЕРА НА ДЕЛОТО НА АП.СЪД ЗА ДА ИМАМ РЕШЕНИЕТО -ИЛИ МИ ГО ПРАТИ НА ИМЕЙЛА kr_nemski@abv.bg
ЩЕ СЪМ ТИ МНОГО БЛАГОДАРЕН !

[kdkrastev1234]

Не е съвсем по темата, ама днес ми излезе едно решение, което може да е от полза на някой. При запор на трудово възнаграждение, смяната на работодател прекъсва давността по аргумент от чл.512, ал.3 ГПК

Р е ш е н и е № 259 гр.София, 21.11.2019г., Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, гр.д.N 969 описа за 2019год

Допуснато е касационно обжалване по въпроса при последвала смяна на работодателя откога се счита за наложен запор съобразно разпоредбите на ГПК на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същият е от значение за спора, а не се установява наличие на практика на ВКС по този въпрос.

Настоящият състав намира, че на поставения въпрос при допускането на касационното обжалване следва да се даде следния отговор:

...... Запорът се налага и чрез препращане на запорното съобщение от предходния към новия работодател на длъжника при промяна на мостоработата му и се смята за изпратен от съдебния изпълнител-чл.512, ал.3 ГПК, т.е. при последвала смяна на работодателя запорът се счита наложен с изпращане на запорното съобщение до последния.

[ivan_lawyer]

Да, наистина лобито на кърлежите е силно, то и техното не е лесен живота - па да отидеш на работа, па да събереш пари - па да ти възразят - па да водиш дело.

Генезисът е в тъпата реклама на кредити - има толкова податливи на тези реклами, че не е истина.

Кърлежите ще намерят начин да смучат невинни жертви - има такива методи - че не е истина.

Има проблем в запора на сметките обаче - и в преместването на работодателската запорна работа - тоест как да преодолеем това.

Дали нещо да не шматкаме трудовата книжка наляво-надясно, примерно.

[ivanov_p]

Темата е поредното доказателство, че дописването на законите чрез ТР е противоконституционно, както и на поговорката "един луд хвърля камък в морето и 100 умни не могат да го извадят". ТР 2/2015 г. беше грешка, която ще влияе отрицателно на изпълнението докато не се даде тълкуване на тълкуваното.

[yonkov]

Окръжен съд Плевен
Въззивно гражданско дело 253 / 2020
Решение от 23.07.2020

из мотивите :
"""Отмяната на ППВС № 3/1980 г. има обратно действие ( решение № 45/30.03.2017 г. на ВКС по т.д.№ 61273/2016 г., ІV г.о., решение № 451/29.03.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 2306/2015 г., ІV г.о., определение № 442/04.07.2019 г. на ВКС по т.д.№ 2882/2018 г., ІІ т.о.) """

[portokal]

Йонков, то се чака тълкувателно решение по въпроса, бе.

Иначе, така и така съм започнала да пиша. Поначало, и на теория, тълкувателното решение наистина тълкува, не създава правила, така че на пръв поглед няма причина да не се прилага за всички висящи в момента случаи - законът като текст не е станал по-различен, че смисълът му да бъде различен в различните периоди.

Всъщност обаче не е немислимо за един и същ текст, просъществувал по-дълго време, да се приеме, че смисълът му е различен според времето - без текстът да се е променял. Сещам се за един пример - преди време в някаква популярна книжка, която бях чела, се правеше преглед на онова, което се е разбирало в САЩ през годините под неоправдано жестоко наказание. Във времената преди 2-3 века, когато буквално се е колело и бесело за какво ли не (като официално наказание), биха се изсмели на становището, че смъртно наказание за човек с лека умствена изостаналост (не напълно неразбиращ какво прави) е неоправдано жестоко, но в днешно време имало вече такива решения на щатски съдилища. По памет това.
С това отклонение исках да кажа, че принципно не е съвсем немислимо предполагаемата идея на законодателя да се изменя с годините, без той специално да я е изразил или изменил.

Колкото до конкретния въпрос - струва ми се несправедливо прилагането на давността за един и същ период да зависи само от това, в кой момент се развива спорът пред съд. Твърде много са тези спорове и твърде значителен ще се окаже разнобоят. Пък и в края на краищата, към времето преди 2015 г. не е имало спор и неяснота, имало е друго задължително тълкуване, ти разчиташ някак на него и сега кво - ама да не си разчитал. Не е справедливо като резултат. То и на нормативен акт може, разбира се, да му се придаде обратно действие, ама там поне се отнася за наистина всички случаи, не само за онези, по които случайно спорът не е приключил с влязло в сила решение.
Ако не беше това, щях да съм по-скоро съгласна с Калахан и останалите, за прилагането на ТР за всички спорове, т.е. с "обратно" действие. Сега съм по-скоро за прилагането на старото тълкуване по отношение на давността, текла до 2015 г., нищо, че на теория ми е ясно как тълкуването е само търсене на смисъла и нищо друго, не е промяна.

[yonkov]

Портокола
Аз се ядосвам защото точто в Плевен съм имал такив дела и много зависи кой състав ще гледа делото. За част от съдиите има обратно действие а за друга част от тях няма. Това се отнася и за РС и ОС.
Иначе в РС И ОС има страшна "предвидимост" особенно в Плевен.

Може би по-често трябва да ходя в Плевен и да обядвам в пицарията до съда, за да бъда в час с актуарната съдебна практика в района

[kalahan2008]

Това тълкувателно дело неизбежно ще изисква тълкуване и на друга норма - тази относно задължителното действие на тълкувателните решения по чл. 130, ал. 2 ЗСВ.
Когато е било постановявано предходното ППВС 3/1980 г., нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ не е съществувала. Към този момент е действала аналогичната норма на чл. 59 от Закона за устройство на съдилищата от 1976 г. /отм. 1994 г./.
Изобщо, ако се задълбае относно същността на тълкувателните решения, може да се разсъждава и за разделението на властите, парламентаризма, континенталната правна система и т.н., все дълбоки води.
Да, вярно е, че кредиторите са разчитали на ППВС 3/1980 г. и са спели спокойно, че докато трае изпълнителният процес, давността се спира и не тече. Несъмнено тълкувателните решения са източник на правото. Но източник на правото са и правната доктрина, моралът и справедливостта, например, както посочи и portokal. Тези източници обаче нямат нормативен характер, макар и да са източници на правото. В една правова държава правните норми са главният /централният/ източник на правото.
За мен има аргументи за "несправедливост" и на самото ППВС 3/1980 г., доколкото то създаваше фигурата на т.нар. "вечен длъжник". Истината е, че ако кредиторът е активен, но длъжникът не разполага с имущество, вземането е несъбираемо. В чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК е предвидено основание за прекратяване на изпълнителното производство по събиране на публични вземания поради несъбираемост. В ГПК се съдържа подобно /макар и различно/ основание за прекратяване на изп. производство - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. За мен поддържането на "вечен" дълг е също толкова "несправедливо", колкото и рязката промяна в тълкувателната практика на ВКС, за която говори Portokal. Справедливостта, подобно на морала, малко или много е въпрос на гледна точка - за кредитора гледната точка е една, а за длъжника - друга. Но от 20.06.2019 г. е в сила Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността), която е спомената и в ТР 2/2018 г. на ВКС, ТК. В това ТР е посочено, че "Директивата се утвърди „културата на спасяване“ в Европейския съюз, като се предвиди, че производството по несъстоятелност следва да доведе до пълно опрощаване на дълга на предприемачите след максимален период от 3 години-чл. 21 от Директивата за преструктуриране и несъстоятелност. Този максимален срок е предвиден и за възстановяване на правата им –чл. 22от Директивата.Съгласно чл. 23 от нея, държавите членки на Европейския съюз могат да предвидят в националното право дерогации от посочените правила (например отказ или ограничаване на опрощаването на дълга, или отмяна на опрощаването), като тези изключения следва да бъдат установени изрично и то „при ясно определени обстоятелства и когато такива дерогации са надлежно обосновани“ и са в насоките, очертани от Директивата за преструктуриране и несъстоятелност.Националното законодателство не може да бъде тълкувано в разрез с постановките на Директивата, включително и в периода на транспонирането й."
Следователно, независимо от чия гледна точка разглеждаме справедливостта, следва да се съобразяваме и с постановките на Директива (ЕС) 2019/1023. В Преамбюла е посочено, че една от целите ѝ е "почтените несъстоятелни или свръхзадлъжнели предприемачи могат да се възползват от пълно опрощаване на задълженията след разумен срок, като по този начин им се даде втори шанс". Мисля, че разгледан въпросът в духа на целите на Директивата, въпросът за "справедливостта" приема по-различни измерения.