Учредителен акт със заличени данни-задължителен ли е ?

[vhdimov]

Задължително ли е прилагането на учредителен акт със заличени данни при първоначална регистрация или промени в обстоятелствата на търговско дружество в Търговския регистър ? Към документите и в двата случая е прилаган учредителен акт без заличени данни, подписан от правоимащия, но от ТР го задължават да приложи и такъв, със заличени данни.

[ykovachev]

Ето какво пишат в едно методически указания. Ако трябва да го кажа накратко - "връзват си гащите" по повод тия прословути лични данни. Ако Ви се чете, давайте надолу:
"Въпрос 23: Следва ли длъжностното лице по регистрация да дава указания на заявителя за представяне на препис със заличени лични данни по акт, подлежащ на обявяване?
Отговор 23: Актове, в които се съдържат лични данни, които се изискват по закон в това число и актове, които са по утвърден по силата на нормативен акт образец (декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. и др.) се обявяват в регистъра, съобразно утвърдения образец, независимо, дали е представен съответен препис със заличени лични данни.
Актове, в които се съдържат и лични данни, които не се изискват по закон, се обявяват в регистъра след указания за предоставяне на заверен от заявителя по чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ препис със заличени лични данни, които не се изискват по закон. Неизпълнението на указанията, не следва да е основание за отказ за обявяване на акта, тъй като на заявителя е предоставена възможност да представи акта със заличени лични данни, но той не се е възползвал от нея.
Мотиви:
1. По отношение на основанието, въз основа на което АВ, в качеството си на администратор, обработва лични данни в производството, което се развива пред ТРРЮЛНЦ
Дейностите по регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се основават на събирането, обработването и съхранението на лични данни на физическите лица, представляващи и/или управляващи търговците, респ. юридическите лица с нестопанска цел, както и на други физически лица. Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел представлява обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата и актовете се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена, т.е. за обработването на лични данни на физически лица с оглед качеството, което те имат, представлявайки и/или управлявайки търговците, респ. юридическите лица с нестопанска цел е налице законово основание различно от съгласие. Наличието на законово задължение, което се прилага по отношение на администратора (АВ), е основанието за обработване на лични данни на физическите лица (чл. 6, пар. 1, б. „в” от Общия регламент). Напр., представеният дружествен договор е сред актовете, които подлежат на обявяване, респ. обработването на съдържащите се в него лични данни на физически лице се обработват от администратора на лични данни в изпълнение на законово задължение, което се прилага спрямо администратора (чл. 6, пар. 1, б „в“ от Общия регламент), в т.ч. и неговото публично обявяване по партидата на търговеца.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване и обявяване се извършват въз основа на заявление по образец. В чл. 13, ал. 6 е предвидено, че към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт, съгласно изискванията на закона. Документите се представят в оригинал, заверен от заявителя препис или нотариално заверен препис. Заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.
Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 вписване, заличаване и обявяване се извършват въз основа на заявление по образец, към което се прилага подлежащия на обявяване акт.
В тази връзка видът и обемът на личните данни на физическите лица, които се обработват от Агенцията в хода на съответното производство по вписване, заличаване или обявяване, в т.ч. и по отношение на документите, респ. подлежащите на обявяване актове, които се прилагат от заявителя е законово определен. Приложение намират нормите не само на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанка цел и съответната подзаконова нормативна уредба в лицето на Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, но и съответните разпоредби на Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и др.
2. По отношение приложното поле на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласието е едно от шестте правни основания за обработването на личните данни, изброени в чл. 6 от Общия регламент. При инициирането на дейности, които включват обработването на лични данни, администраторът винаги трябва да обмисли много добре кое е относимото или най-подходящото правно основание за предвиденото обработване.
По принцип съгласието може да бъде използвано като правно основание само ако на субекта на данни е предложен контрол и възможност за реален избор по отношение на приемането или отхвърлянето на предлаганите условия, или отхвърлянето им, без това да доведе до вредни последици за него. Съгласно чл. 4, пар. 11 от Общия регламент относно защитата на данните съгласие на субекта на данни означава всяко:
- свободно изразено,
- конкретно,
- информирано и
- недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието свързаните с него лични данни да бъдат обработени.
Един от най-съществените елементи на понятието е свободно изразено. Елементът „свободно” предполага действителен избор и контрол от страна на субекта на данни. Като общо правило в Общия регламент относно защитата на данните се предвижда, че ако субектът на данни няма действителен избор, чувства се принуден да даде съгласието си или ще понесе отрицателни последици, ако не го направи, тогава съгласието няма да бъде валидно. Следователно съгласието няма да се счита за свободно, ако субектът на данни не е в състояние да откаже или да оттегли съгласието си, без това да доведе до вредни последици за него. В този смисъл, в хипотезата на съгласие, следва да бъде предоставена и възможност за отказ, т.е. оттегляне на съгласието. Тази хипотеза е неприложима, предвид спецификата на услугите, които се предоставят в ТРРЮЛНЦ, както и предвид наличието на законови основания, въз основа на които АВ обработва лични данни.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ „когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. В Общия регламент относно защитата на данните ясно се посочва, че съгласието изисква изявление на субекта на данни или ясен потвърждаващ акт, което означава, че то винаги трябва да се дава чрез активно действие или декларация. Трябва да бъде безусловно ясно, че субектът на данни е изразил съгласието си за конкретното обработване. Съгласието изисква недвусмислено указание посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, за да бъде то валидно дадено. „Ясен потвърждаващ акт” означава, че субектът на данни трябва да е предприел умишлено действие за изразяване на съгласие по отношение на конкретното обработване. Валидното съгласие изисква използването на механизми, които не оставят съмнение относно намерението на субекта на данни да даде съгласие, като същевременно следва да се има предвид, че използването на възможността субектът да даде съгласието по „подразбиране”, т. нар. съгласие основано на мълчание не представлява само по себе
си недвусмислено съгласие. В тази връзка е изразеното становище от длъжностното лице по защита на данните, че е разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ противоречи на разпоредбите и принципите на Общия регламент относно защитата на данните, отнасящи се до съгласието като основание за обработване на лични данни на физически лица. Цитирането на разпоредбата в текста на заявленията по чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ не отговаря на изискванията за предоставяне на валидно съгласие, което да води до законосъобразно обработване на лични данни на това основание.
3. По отношение на йерархията на нормативните актове, следва да се обърне внимание на следното:
Съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове "Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, се прилага регламентът".
Регламентите са правни актове, определени с член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Те имат общо приложение и са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави от Европейския съюз (ЕС).
Установеното противоречие на чл. 13, ал. 9 на ЗТРРЮЛНЦ не следва да се тълкува в смисъл, че АВ обработва незаконосъобразно лични данни и/или че е необходима друга форма на изразено информирано съгласие на гражданите, нито, че АВ следва да изисква преписи на документи със заличени лични данни.
Напротив, при обработване на личните данни при предоставяне на услуги в ТРРЮЛНЦ (а също така и по отношение на услуги, предоставяни от другите регистри), АВ се позовава на ЗАКОНОВО ОСНОВАНИЕ за обработване на лични данни, предвид факта, че обявяването на актове и вписването на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ е дейност, изрично регламентирана в закона.
Изложените аргументи в точки 1, 2 и 3 се подкрепят от положителната практика на АВ по дела, свързани с личните данни, както пред КЗЛД, така и пред съда"

[vhdimov]

Благодаря.
Щях да отворя въпроса за наличието на логика в партидата на едно лице един до друг да се публикуват документи с и без лични данни, но ... не смея
Факт е, че според чл.21 ал.3 т.3 от Наредбата за водене ... при промяна на основни обстоятелства /като смяна на собственик или управител/ е задължително представянето и на учредителен акт със заличени данни. Това сега го видях. Но все пак ... трябва ... не трябва ... Няма чиста яснота по въпроса.
Извод: явно и при първоначална регистрация, и при промяна на обстоятелства трябва да се подава и учредителен акт със заличени данни.

[svegrigorov]

Не е задължително, но могат да ти дадат указания да представиш и със заличени лични данни.

[ykovachev]

На практика е важно при първоначална регистрация - ако има указания, ще чакат срока, преди да се впише новият "клиент" на ргистъра, вместо да "изскочи" по-бързо, без тоя срок.

[vhdimov]

При първоначална регистрация от ТР са накарали клиентите да гласят на място учредителен акт и без лични данни. След седмица сменяха собстеник и управител - получиха указания да приложат УА със заличени данни. Ж1 и вече чака 3 дневния срок, но все пак ...
Благодаря на всички за мненията.