Давност върху кредит.

[kalahan2008]

Според мен в ТР на ВКС ясно и изрично е посочено, че давността се прекъсва към момента на завеждане на иска, т.е. то подкрепя това, което аз твърдя, а не това, което ти твърдиш. Щом съм го цитирал, значи съм го прочел внимателно. Може би е добре ти да го направиш. Това, че моите разсъждения се различават от твоите, не ги прави ирационални. В крайна сметка ти не си универсално мерило за рационалност.
Не е вярно, че с предявяване на иска се заличава автоматично вече изтеклата давност - както вече изрично посочих (но кой да чете?) - това прекъсване, респ. заличаване на старата давност е под отлагателно условие - че делото бъде спечелено.
Няколко пъти съм казал на български език, че по време на процеса давността спира и не тече. Никога не съм казвал обратното и да се твърди подобно нещо, е напълно некоректно.
Мисля, че няколко пъти ясно съм се изразил и ако ти не разбираш какво казвам, значи проблемът е в твоя телевизор.

[neutralen]

Добре, разбрах - ти схващаш спирането на давността като вид "прекъсване" на давността в чисто житейски смисъл - щом давността не тече, значи е прекъсната. Както и да е.

[ivan_lawyer]

Нямам навик да давам линкове - но ето едно влязло в сила решение, съдията е доктор по право.

https://legalacts.justice.bg/Search/Details?actId=FF1uqrIzSWc%3D

Искът нарочно е частичен, за да попадне под летвата на ВКС, но напрежението дотогава е неимоверно.
Делото се бави - това трябва да се има предвид, доста време се умува, така че плодове могат да се берат едва 3-4 години по-късно (тоест - реално да се освободи ипотека и т.н.).

[kalahan2008]

Добре, разбрах - ти схващаш спирането на давността като вид "прекъсване" на давността в чисто житейски смисъл - щом давността не тече, значи е прекъсната.

Не, щом давността не тече, значи е спряна. Прекъсването и спирането настъпват в един и същи момент - при предявяване на иска.
Общата идея на давността е да се стимулира кредиторът да действа, за да защити правата си, тъй като продължителното бездействие създава правна несигурност. Давността спира за времето, когато съществуват пречки кредиторът да упражни правата си - например докато тече процесът, в който се установява съществуването на правото. Тъй като ако не се спре давността е възможно в хода на процеса давността да изтече, а продължителността на процеса в повечето случаи е извън волята на кредитора.
При прекъсването идеята е друга - действията на кредитора по реализация на вземането показват неговата активност и желанието му да си събере вземането. При прекъсване на давността започва да тече нова давност само при условие, че вземането е установено в следствие от предявяване на иска. Това условие е въведено като преграда пред възможността кредиторът да злоупотреби с правото си на иск и да завежда самоцелно искове с единствената цел да прекъсва давността, а след това да ги оттегля. Т.е. от една страна на везните е разбирането, че кредиторът трябва да бъде стимулиран (и поощрен) да проявява активност за събиране на вземането си, но от друга страна се противопоставя принципната забрана за злоупотреба с права (в частност-с правото на иск). Затова нормата на чл. 116, б. "б", предл. 2 ЗЗД въвежда баланс между двата принципа. С други думи, правилото е, че с проявяване на активност от кредитора /завеждане на иск, предприемане на действия по принудително изпълнение) давността се прекъсва, а изключението е, че давността не се счита за прекъсната, ако искът не е уважен - за да се попречи на злоупотреба с процесуални права /чл. 3 ГПК/. По време на процеса се извършва проверка не само за съществуването на вземането, но и за добросъвестността на кредитора. С други думи, изключението има морални измерения.
Това изключение обаче натоварва кредитора и с голяма отговорност - той трябва много внимателно да спази изискванията за редовност и допустимост на исковата молба, защото ако в хода на процеса се установи, че те не са спазени, делото ще бъде прекратено поради недопустимост, без да бъде установено с влязло в сила решение дали вземането съществува или не.
Тук идва голямата разлика между двата института - в чл. 115 ЗЗД не е предвидено, че ако искът не бъде уважен, давността не се смята за спряна. Няма отпадане на последиците на спирането с обратна сила. С други суми излиза, че кредиторът може да завежда няколко поред нередовни или недопустими искови молби единствено с цел да спира /без да прекъсва/ давността. Изглежда законодателят или е пропуснал да забележи този недостатък на уредбата, или го е направил с някаква цел.
Принципът е, че давност не тече, докато кредиторът не е в състояние да събира вземането си поради препятсвие, което е извън контрола му и за което не може разумно да се очаква, че може да бъде избегнато или преодоляно от него. Преимущество в баланса между интереси има кредиторът, който добросъвестно се стреми да постигне удовлетворение. В случаите, когато кредиторът завежда умишлено нередовни искови молби единствено с цел да спира да тече давността, очевидно се касае за недобросъвестност и подобно поведение не бива да се толерира. Затова мисля, че законодателят de lege ferenda трябва да посочи изрично в чл. 115, б. "ж" ЗЗД, че ако искът не бъде уважен, давността не се смята за спряна.
Ако някой иска, може да ми разясни - дали и защо давността се спира в случай, че делото е прекратено, без да има произнасяне по същество на съда.

[ivan_lawyer]

В кристален вид е ясно какво е спиране на давността и прекъсване. Спиране - когато се запазва давностният срок. Прекъсване - когато се започва нов давностен срок.
Философията е, че няма вечни длъжници и постоянни взискатели. Имам житейски такива взискатели и те ходят с торбичката до съда да си следят делата - тоест в един момент тази сага трябва да свърши.

Стремежът на взискателите е да има пролонгиране - удължаване на агонията (която е тяхна в случая).

[nikodim77]

Здравейте,
„Събуждам” темата за да не пускам друга, а така или иначе има и други теми, във връзка с въпроса, който следва да повдигна, но не намирам отговор.
За да е налице перемиране на ИД следва взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. (Тук говорим само за перемпция, абстрахирайки се от давностите и прочие). Но какво се случва, ако взискателят е поискал осъществяване на ИД-йе, но самият той е „саботирал” осъществяването му? Пример: Поискано е извършването на опис в дома на длъжника, но взискателят не е заплатил съответните такси и не се е явил на посочената от СИ дата и място за осъществяване на действието. В този случай може ли да се счита, че искането му е такова, че да прекъсне дву-годишния срок за перемиране на ИД?

[propensity]

Здравейте,
„Събуждам” темата за да не пускам друга, а така или иначе има и други теми, във връзка с въпроса, който следва да повдигна, но не намирам отговор.
За да е налице перемиране на ИД следва взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. (Тук говорим само за перемпция, абстрахирайки се от давностите и прочие). Но какво се случва, ако взискателят е поискал осъществяване на ИД-йе, но самият той е „саботирал” осъществяването му? Пример: Поискано е извършването на опис в дома на длъжника, но взискателят не е заплатил съответните такси и не се е явил на посочената от СИ дата и място за осъществяване на действието. В този случай може ли да се счита, че искането му е такова, че да прекъсне дву-годишния срок за перемиране на ИД?

Здрасти, nikodim77,

Ако длъжникът е входирал искане за конкретно действие /по твои думи - опис на имущество/ - ЧСИ следва да му изпрати извстие, че той трябва да внесе конкретна сума в определен срок /ако не го е направил при депозирането й/. При неизвършване, искането от взискателя не се уважава и същото не поражда правни последствия. Следователно, нарушаването на сроковете по перемпцията не е налице.

[nikodim77]

Привет propensity,
Благодаря за включването, отделеното време и изразеното мнение! (позволих си да те безпокоя на л.с.)
Така, и аз разсъждавам по тази теза за осъществено изискуемо действие, париращо перемпцията… Но! Този „хитър метод” струва ми се, че се доближава до злоупотреба с процесуални права?!? Ако един взискател не разполага със средства или просто не му се ще да прави разходи, то той по тази логика може вечно да поддържа висящността на изп. процес с искания, които сам да „саботира”. Все пак валидното изп. действие се приема в съд. практика, че е едно цяло с искането и осъществяването му…? Разбирам, да е поискано, но неосъществено по вина на СИ или длъжника, но по вина на самият поискал действието…?!?

[propensity]

Отговорих ти на ЛС.