- Дата и час: 30 Ное 2024, 10:27 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Книгите, които харесвате
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
Re: Книгите, които харесвате
Дан Браун е много добър, аз обичам такава - тя е лека за мен - литература - плажна е един вид.
Но в никакъв случай не я подигравам, напротив, щом е интересна е с качество.
Стивън Кинг в крайна сметка ми омръзна - но няма как да се говори в минало време - просто е феномен.
Всеки автор обаче е и моден диктатор и иска да му станеш почитател един вид, малко са като Йордан Радичков - който просто е като продавач на сергия - ако искаш - ме прочети.
Или Станислав Стратиев - не те кара насила нищо.
Жалко, че животът ни е така натоварен със задачи и нямаме време.
Но в никакъв случай не я подигравам, напротив, щом е интересна е с качество.
Стивън Кинг в крайна сметка ми омръзна - но няма как да се говори в минало време - просто е феномен.
Всеки автор обаче е и моден диктатор и иска да му станеш почитател един вид, малко са като Йордан Радичков - който просто е като продавач на сергия - ако искаш - ме прочети.
Или Станислав Стратиев - не те кара насила нищо.
Жалко, че животът ни е така натоварен със задачи и нямаме време.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5364
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: Книгите, които харесвате
Колега ivan_lawyer, много ми е драго да видя мнението Ви в тази тема. В никакъв случай не подценявам романите на Дан Браун, аз самата съм ги прочела всичките. Вярно по-лека литература е, занимателна, помага на човек да форматира диска малко Зависи какво търсиш от едно произведение.
А за Радичков каквото и да кажеш малко е - той е феномен в българската литература. Уникален автор с неповторим стил. Ето нещо забавно от него за което се сетих от разказа "Скандинавците":
..."Времето, потребно за намиране на скандинавката и на черказците, отдавна изтече, а още никого нямаше. Скандинавецът помпаше своите автомобилни гуми, защото децата им бяха изпуснали въздуха. Жените се посъветваха и решиха да си потърсят мъжете, може наистина нещо лошо да се случило. Те тръгнаха вкупом и не вървяха много — откриха ги край реката. В реката се къпеше скандинавката, бяла като слънце. Черказци верблюдеха на брега, правеха й компания и слънчасваха на нейното слънце. И полякът бе там, подпрян на своята пушка…
Така всички бяха намерени и по пътя мъжете викаха на жените, че не трябва чак толкова да мърморят, какво има тук за мърморене! Трябва да се разбираме, да разбираме и другите, а да не им се сърдим, защото този чужденец, скандинавецът, е северен човек, все снегове и ледове са в Скандинавия, всичко е бяло и изведнъж от това бяло той видял една черна биволица и тръгнал подире й.
Винаги е така, когато северен човек види южна биволица и не само ще върви по петите й, ами и зелки ще й наскубе. Черказци си говореха още и се съгласиха, че е хубаво туй, гдето България е страна на международния туризъм, и че село Черказки е в центъра на България. Следователно и черказци като център на международния туризъм трябва да съдействуват за неговото развитие, а не да му пречат, в какъвто смисъл се изказват жените..."
Е, уникален е:..."Черказци верблюдеха на брега", как да не го обикнеш
източник- Читанка
https://chitanka.info/book/149-svirepo-nastroenie
А за Радичков каквото и да кажеш малко е - той е феномен в българската литература. Уникален автор с неповторим стил. Ето нещо забавно от него за което се сетих от разказа "Скандинавците":
..."Времето, потребно за намиране на скандинавката и на черказците, отдавна изтече, а още никого нямаше. Скандинавецът помпаше своите автомобилни гуми, защото децата им бяха изпуснали въздуха. Жените се посъветваха и решиха да си потърсят мъжете, може наистина нещо лошо да се случило. Те тръгнаха вкупом и не вървяха много — откриха ги край реката. В реката се къпеше скандинавката, бяла като слънце. Черказци верблюдеха на брега, правеха й компания и слънчасваха на нейното слънце. И полякът бе там, подпрян на своята пушка…
Така всички бяха намерени и по пътя мъжете викаха на жените, че не трябва чак толкова да мърморят, какво има тук за мърморене! Трябва да се разбираме, да разбираме и другите, а да не им се сърдим, защото този чужденец, скандинавецът, е северен човек, все снегове и ледове са в Скандинавия, всичко е бяло и изведнъж от това бяло той видял една черна биволица и тръгнал подире й.
Винаги е така, когато северен човек види южна биволица и не само ще върви по петите й, ами и зелки ще й наскубе. Черказци си говореха още и се съгласиха, че е хубаво туй, гдето България е страна на международния туризъм, и че село Черказки е в центъра на България. Следователно и черказци като център на международния туризъм трябва да съдействуват за неговото развитие, а не да му пречат, в какъвто смисъл се изказват жените..."
Е, уникален е:..."Черказци верблюдеха на брега", как да не го обикнеш
източник- Читанка
https://chitanka.info/book/149-svirepo-nastroenie
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Някам представа как съм изпуснала да разкажа за един прекрасен роман от Краля - Стивън Кинг. Върнах се назад в темата, но не видях това заглавие, а ако случайно някой е разказал нещо за него, пак няма да е излишно да го спомена.
Романът е "Сърца в Атлантида". Един прекрасен свят, който няма да се върне никога, един странник от друго време и място и няколко хлапета по средата на безметежното им детство. Невероятно удоволствие и от романа и от екранизацията по него, с участието на ненадминатия Антъни Хопкинс. Насладете му се. Има го и в читанката.
"...Хубавите книги те карат да разсъждаваш.."
https://www.ozone.bg/product/s-rca-v-atlantida/
Романът е "Сърца в Атлантида". Един прекрасен свят, който няма да се върне никога, един странник от друго време и място и няколко хлапета по средата на безметежното им детство. Невероятно удоволствие и от романа и от екранизацията по него, с участието на ненадминатия Антъни Хопкинс. Насладете му се. Има го и в читанката.
"...Хубавите книги те карат да разсъждаваш.."
https://www.ozone.bg/product/s-rca-v-atlantida/
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
В края на миналата работна седмица и след поредната доза безумия за мен беше чест и привилегия да проведа разговор с колега, който включваше заглавия като "Понеделник започва в събота", "1984" и "Фермата на животните". Сякаш нищо не е променило. Много от пътищата са без изход /поне не видим на пръв поглед/, а абсурдите да си имаш Змей-горянин в мазето на института, хазайката ти да е Баба Яга, а сексапилната колежка да е вещичка ми изглеждат направо прелестни в сравнение с реалността.
Няма да правя ревю на произведенята, всяко от тях е класика и вярвам, че са известни поне като заглавия. Обаче съм щастлива, че имам поне двама колеги в работата, които знаят какво е вогонска поезия, чели са Оруел и братя Стругацки и знаят кой е Док /на Стайнбек/.
Няма да правя ревю на произведенята, всяко от тях е класика и вярвам, че са известни поне като заглавия. Обаче съм щастлива, че имам поне двама колеги в работата, които знаят какво е вогонска поезия, чели са Оруел и братя Стругацки и знаят кой е Док /на Стайнбек/.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Днес е ред на едно очакване за Август, дано се хареса на някой. Мисля, че никой не чете точно тази тема, та е почти все едно:
Очакване за август
Ще дойде август с жегата,
Ще разпери орлови криле,
Върхът на планината ще огрее,
Ще рукнат разтопени снегове.
Орфеевото цвете ще възкръсне,
Събудено за нов живот,
Кантарионът ще ухае и пчели ще бързат,
Парченце слънце в кошера да занесат.
Ще бягат ветровете из горите,
Ще гонят палави сърни,
Небето ще се отразява в езерата,
Ще бъде светло, рано от зори.
Една душа останала по нерви,
Ще вдигне поглед, просто ей-така,
Ще види ветровете, слънцето,
Ще види грейналите върхове.
Ще се усмихне на потоците,
Ще вкуси разтопени снегове,
Ще литне заедно с орлите,
Ще види жълтите пчели.
Ще се сдобие с нова плът, със вени,
Ще вкуси слънчевия мед,
Ще се усмихне на тръстиките,
По-смела и по-слънчева от тях.
Очакване за август
Ще дойде август с жегата,
Ще разпери орлови криле,
Върхът на планината ще огрее,
Ще рукнат разтопени снегове.
Орфеевото цвете ще възкръсне,
Събудено за нов живот,
Кантарионът ще ухае и пчели ще бързат,
Парченце слънце в кошера да занесат.
Ще бягат ветровете из горите,
Ще гонят палави сърни,
Небето ще се отразява в езерата,
Ще бъде светло, рано от зори.
Една душа останала по нерви,
Ще вдигне поглед, просто ей-така,
Ще види ветровете, слънцето,
Ще види грейналите върхове.
Ще се усмихне на потоците,
Ще вкуси разтопени снегове,
Ще литне заедно с орлите,
Ще види жълтите пчели.
Ще се сдобие с нова плът, със вени,
Ще вкуси слънчевия мед,
Ще се усмихне на тръстиките,
По-смела и по-слънчева от тях.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Добро утро, ето още нещо:
..............
Като хербарий се изплъзна юни,
Със звън се скриха теменужени вълни,
Летяха чайките самотни без рибари,
Луната никой не успя да покори…
Сега те чакам като прошка, юли,
Като нечакана сълза, и като сетен дъх,
Като момински смях и трепет,
Като мечтание за синя свобода.
...................
Нощ, теб те няма пак,
преплитам мисли с мрака,
с очакване, с тъга ....
и с малка мръсна тайна.
Дарих ти водопади от страст и от звезди,
Изпи ги ти до дъно, и искаш още, пак…..
Без дъжд, как искаш го, кажи ми?
Реките не синеят, потоците се крият,
Пияните сатири търсят нимфи /няма ги/,
А Дионис е на почивка /в Гърция, бах мама му/.
Отсипвам малко вино – за мъртъвците, знаеш…
Ще пия днес сама, такъв ще е реда, на тези като мене…
……………..
..............
Като хербарий се изплъзна юни,
Със звън се скриха теменужени вълни,
Летяха чайките самотни без рибари,
Луната никой не успя да покори…
Сега те чакам като прошка, юли,
Като нечакана сълза, и като сетен дъх,
Като момински смях и трепет,
Като мечтание за синя свобода.
...................
Нощ, теб те няма пак,
преплитам мисли с мрака,
с очакване, с тъга ....
и с малка мръсна тайна.
Дарих ти водопади от страст и от звезди,
Изпи ги ти до дъно, и искаш още, пак…..
Без дъжд, как искаш го, кажи ми?
Реките не синеят, потоците се крият,
Пияните сатири търсят нимфи /няма ги/,
А Дионис е на почивка /в Гърция, бах мама му/.
Отсипвам малко вино – за мъртъвците, знаеш…
Ще пия днес сама, такъв ще е реда, на тези като мене…
……………..
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
След една прекрасна морска почивка:
Мечтание за лято
Поискай си пътека морска,
поискай си вълни и бриз,
поискай силна грътка вино,
поискай летен звездопад.
Морето ще е синьо, топло,
Вълните ще са вплетени във бриз,
Виното ще е плътно и тръпчиво,
Звездите ще са в твоите очи
...................
Сбогуване
Септември се сбогуваше с морето,
Изписал теменужено небе,
Зарееше от изток небосклона,
и чайките неемеха във утринта.
Вълните овенчани с пяна,
Докосваха самотен плаж.
Свидетели – скали невинни,
Очакваха отнейде знак.
Морето отразяваше небето,
Вълни се гонеха във тях,
В очакване на ново лято,
Нов полъх на живот и смях.
.............
Лавандулени поля
Във лятната омара на нощта,
Ухаеше прекрасна лавандула,
Над нея грееха звезди,
Земята тръпнеше във изнемога,
Напълнила безбрежните поля,
С милиони нежни лавандули,
Отдала свойта вяра и душа,
На хиляди невинни лавандули.
И, да мои са стиховете. Споделете мнение.
Мечтание за лято
Поискай си пътека морска,
поискай си вълни и бриз,
поискай силна грътка вино,
поискай летен звездопад.
Морето ще е синьо, топло,
Вълните ще са вплетени във бриз,
Виното ще е плътно и тръпчиво,
Звездите ще са в твоите очи
...................
Сбогуване
Септември се сбогуваше с морето,
Изписал теменужено небе,
Зарееше от изток небосклона,
и чайките неемеха във утринта.
Вълните овенчани с пяна,
Докосваха самотен плаж.
Свидетели – скали невинни,
Очакваха отнейде знак.
Морето отразяваше небето,
Вълни се гонеха във тях,
В очакване на ново лято,
Нов полъх на живот и смях.
.............
Лавандулени поля
Във лятната омара на нощта,
Ухаеше прекрасна лавандула,
Над нея грееха звезди,
Земята тръпнеше във изнемога,
Напълнила безбрежните поля,
С милиони нежни лавандули,
Отдала свойта вяра и душа,
На хиляди невинни лавандули.
И, да мои са стиховете. Споделете мнение.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Привет Вили!
Не, не е вярно, че никой не чете тази тема! Но пък си права, че е все едно дали ще я чете или не…, защото това което правиш (твориш) не е все едно и е важно ти защо го правиш и как се чувстваш ти!
Да споделя мнение… Хм! Ако позволиш някой от прекрасните стихове, бих могъл (опитал) да аранжирам с моя скромен музикален опит. Ако успея ще ти пусна на Л.С. получения музикален файл. (Не мога да пея, да не кажа, че се дера като карпатски вълк, но пък посвирвам по малко на клавишни) Обичм музиката – страшно много! И ако има божествени частици, то освен в децата, те са въплътени в музиката.
Напоследък релаксирам истински, пускайки си някое от тези (или всичките) и свиря (опитвам да ги догоня) заедно с тях.:
http://www.youtube.com/watch?v=RciqAYeQ ... re=related
https://www.youtube.com/watch?v=p4GFQRyZpgg
http://www.youtube.com/watch?v=RciqAYeQ ... re=related
https://www.youtube.com/watch?v=RTLNGezd2XU
https://www.youtube.com/watch?v=jKtNuLG5jAo
И много – много още съвършени творения…
Не, не е вярно, че никой не чете тази тема! Но пък си права, че е все едно дали ще я чете или не…, защото това което правиш (твориш) не е все едно и е важно ти защо го правиш и как се чувстваш ти!
Да споделя мнение… Хм! Ако позволиш някой от прекрасните стихове, бих могъл (опитал) да аранжирам с моя скромен музикален опит. Ако успея ще ти пусна на Л.С. получения музикален файл. (Не мога да пея, да не кажа, че се дера като карпатски вълк, но пък посвирвам по малко на клавишни) Обичм музиката – страшно много! И ако има божествени частици, то освен в децата, те са въплътени в музиката.
Напоследък релаксирам истински, пускайки си някое от тези (или всичките) и свиря (опитвам да ги догоня) заедно с тях.:
http://www.youtube.com/watch?v=RciqAYeQ ... re=related
https://www.youtube.com/watch?v=p4GFQRyZpgg
http://www.youtube.com/watch?v=RciqAYeQ ... re=related
https://www.youtube.com/watch?v=RTLNGezd2XU
https://www.youtube.com/watch?v=jKtNuLG5jAo
И много – много още съвършени творения…
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Книгите, които харесвате
Никодим, привет. Благодаря от сърце. Че четеш темата и реши да се включиш. Истината е, че тези "неща" се появиха, след като мой много, много близък приятел пое по своя път към звездите. Тези стихове ми помогнаха да се сбогувам по някакъв начин с него. Той обичаше морето. Обичаше живота и бе от хората, които оставят дупка в душата. Благодаря и за музиката. Подарявам ти всичко, което решиш, че ти харесва и можеш да сътвориш нещо от него. Ще се радвам да чуя резултата. Благодаря ти и че ме накара да се усмихна. Хубав да ти е деня!
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Понеже днес е понеделник и искам началото на седмицата да започне с поезия си позволявам да си подаря наколко стиха от брилянтния Федерико Гарсия Лорка.
Невярната съпруга
Аз я отведох на реката;
бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.
Бе през нощта на свети Яков
и с дълги уговорки стана.
Фенерите се загасиха
и се разпалиха щурците.
Чак при последната ограда
допрях гърдите й заспали
и се отвориха те мигом
подобно люлякови гранки.
Колосаната нейна фуста
във моите уши пращеше
безспир като парче коприна,
раздирано от десет ножа.
Дърветата с върхари тъмни
израстваха пред нас грамадни
и лаеше отвъд реката
с далечни псета кръгозорът.
Щом минахме безмълвно двама
къпини, тръни и тръстики,
коравият й кок изрови
във тинята една трапчинка.
Аз смъкнах мойта вратовръзка.
Тя смъкна горната си дреха.
Аз — ремъка със пистолета.
Тя — своите четири корсета.
Такава гладка кожа нямат
ни охлювът, ни кринът нежен
и не гори с подобен блясък
дори кристалът под луната,
Под мен в уплаха като риби
изплъзваха й се бедрата,
ту пламнали като жарава,
ту като сняг и лед студени.
По най-добрия друм безумно
през тая тъмна нощ препусках,
седефена кобила яхнал
без никаква юзда и стреме.
Аз като мъж не ще повторя
това, което тя ми каза,
защото моят ясен разум
ме учи предпазлив да бъда.
Изцапана от кал и ласки,
аз я отведох от реката.
А кремовете с дълги саби
се биеха със злия вятър.
Държах се както подобава
на всеки циганин достоен.
Дарих я на раздяла щедро
с красива кошница от слама
и не склоних да я залюбя,
защото имаше си мъж,
а каза ми, че е девойка,
кога я водех към реката.
Ех, романтика, ех кошници от слама....
Невярната съпруга
Аз я отведох на реката;
бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.
Бе през нощта на свети Яков
и с дълги уговорки стана.
Фенерите се загасиха
и се разпалиха щурците.
Чак при последната ограда
допрях гърдите й заспали
и се отвориха те мигом
подобно люлякови гранки.
Колосаната нейна фуста
във моите уши пращеше
безспир като парче коприна,
раздирано от десет ножа.
Дърветата с върхари тъмни
израстваха пред нас грамадни
и лаеше отвъд реката
с далечни псета кръгозорът.
Щом минахме безмълвно двама
къпини, тръни и тръстики,
коравият й кок изрови
във тинята една трапчинка.
Аз смъкнах мойта вратовръзка.
Тя смъкна горната си дреха.
Аз — ремъка със пистолета.
Тя — своите четири корсета.
Такава гладка кожа нямат
ни охлювът, ни кринът нежен
и не гори с подобен блясък
дори кристалът под луната,
Под мен в уплаха като риби
изплъзваха й се бедрата,
ту пламнали като жарава,
ту като сняг и лед студени.
По най-добрия друм безумно
през тая тъмна нощ препусках,
седефена кобила яхнал
без никаква юзда и стреме.
Аз като мъж не ще повторя
това, което тя ми каза,
защото моят ясен разум
ме учи предпазлив да бъда.
Изцапана от кал и ласки,
аз я отведох от реката.
А кремовете с дълги саби
се биеха със злия вятър.
Държах се както подобава
на всеки циганин достоен.
Дарих я на раздяла щедро
с красива кошница от слама
и не склоних да я залюбя,
защото имаше си мъж,
а каза ми, че е девойка,
кога я водех към реката.
Ех, романтика, ех кошници от слама....
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Морската пътечка
Пътечка морска срещнах аз,
Пътечка пъстра, стръмна,
С извита палава снага,
Катереща скалите.
Поседнах тихо на завой,
На малката пътечка,
Попитах кротко:
- Де така, побягна край морето.
Пътечката си замълча,
Редеше стъпки малки,
Оставих стръкче на брега,
За спомените, дните,
Сълза за чистата любов,
За теб, приятел по душа,
Поел по пътя към звездите…
М...… липсваш
Пътечка морска срещнах аз,
Пътечка пъстра, стръмна,
С извита палава снага,
Катереща скалите.
Поседнах тихо на завой,
На малката пътечка,
Попитах кротко:
- Де така, побягна край морето.
Пътечката си замълча,
Редеше стъпки малки,
Оставих стръкче на брега,
За спомените, дните,
Сълза за чистата любов,
За теб, приятел по душа,
Поел по пътя към звездите…
М...… липсваш
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Нещо, което се появи тази сутрин:
Сбогуване с август
Морето тръпнеше с вълни,
Копаеше подводни ями,
Скърбеше бурно в утринта,
И вятъра от юг зовеше.
Ще дойдеш пак до моя бряг,
Нашепваше с вълни гръмовни,
Ще бъде жълто лято пак,
Ще има светли слънчогледи,
Ще цъфне нежна лавандула,
Ще има чиста синева,
Ще литнат пъстри пеперуди,
Коне ще бягат във нощта.
Момичето очи затвори,
Сбогува се, сълза изтри,
Усмихна се и отговори:
Ще чакам, чакай ме и ти!
Сбогуване с август
Морето тръпнеше с вълни,
Копаеше подводни ями,
Скърбеше бурно в утринта,
И вятъра от юг зовеше.
Ще дойдеш пак до моя бряг,
Нашепваше с вълни гръмовни,
Ще бъде жълто лято пак,
Ще има светли слънчогледи,
Ще цъфне нежна лавандула,
Ще има чиста синева,
Ще литнат пъстри пеперуди,
Коне ще бягат във нощта.
Момичето очи затвори,
Сбогува се, сълза изтри,
Усмихна се и отговори:
Ще чакам, чакай ме и ти!
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
На М.....
Ти казваш ми: О, не, недей,
Не искам ти да ме обичаш!
Не искам твоята душа,
Не искам топлите ти длани,
Не искам твоите очи,
Не искам тайните ти сълзи!
Виното пий си го сама
И стихове сама чети си!
Аз казах ти: О, не, недей,
На мойта обич заповядва!
Свободна, заедно с нощта,
Ще скитам боса и ще страдам!
Ще стопля северния вятър,
Със мойте топли, бели длани,
С очите ми и със душа,
В звездите право аз ще гледам!
От тайните ми сълзи нощем,
Ще рукнат хиляди реки!
С Луната виното ще пия,
Ти мойте стихове недей чети!
Ти казваш ми: О, не, недей,
Не искам ти да ме обичаш!
Не искам твоята душа,
Не искам топлите ти длани,
Не искам твоите очи,
Не искам тайните ти сълзи!
Виното пий си го сама
И стихове сама чети си!
Аз казах ти: О, не, недей,
На мойта обич заповядва!
Свободна, заедно с нощта,
Ще скитам боса и ще страдам!
Ще стопля северния вятър,
Със мойте топли, бели длани,
С очите ми и със душа,
В звездите право аз ще гледам!
От тайните ми сълзи нощем,
Ще рукнат хиляди реки!
С Луната виното ще пия,
Ти мойте стихове недей чети!
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Страхотни стихотворения, колега Споасова! Имате талант. Талант, защото това не може да се научи. Трябва да си идва от вътре.
Иначе по темата - и аз да се включа.
Сега чета "Стопанските абсурди на българския комунизъм" от проф. Вили Лилков. Наистина интересна книга. Буди в мен смесени чувства... Предимно гняв, но не малко изумление за наистина страхотните стопански абсурди....
Иначе филм.... "Аз летя - страхотната история на Доменико Модуньо". Това е италиански филм от 2013 г., който преди доста време мернах по БНТ, но нямах възможност да изгледам, защото бързах за някъде. В последствие го потърсих в торент сайтове, но уви... не го намерих.
Въпреки горното, въоръжен с опит, потърсих и в руските торент сайтове - воала, имаше го. Това е общо взето биографичен филм за историята на изпълнителя на песента "Воларе". Както и да е... Сега търся български субтитри.... Не владея достатъчно добре руски език, че да си развалям удоволствието от филма с техните субтитри.
Та, ако някой знае от къде да си дръпна субтитри - да каже.
Другият вариант е прекарам чуждите субтитри (имам испански, руски и бразилски - сиреч почти португалски) през гугъл транслейт, ама ... няма да е същото.
Третият вариант е да пиша на БНТ да ми ги дадат, ама не вярвам да искат, поне не безвъзмездно
Та, ако някой работи в БНТ -еми, на лично
Иначе по темата - и аз да се включа.
Сега чета "Стопанските абсурди на българския комунизъм" от проф. Вили Лилков. Наистина интересна книга. Буди в мен смесени чувства... Предимно гняв, но не малко изумление за наистина страхотните стопански абсурди....
Иначе филм.... "Аз летя - страхотната история на Доменико Модуньо". Това е италиански филм от 2013 г., който преди доста време мернах по БНТ, но нямах възможност да изгледам, защото бързах за някъде. В последствие го потърсих в торент сайтове, но уви... не го намерих.
Въпреки горното, въоръжен с опит, потърсих и в руските торент сайтове - воала, имаше го. Това е общо взето биографичен филм за историята на изпълнителя на песента "Воларе". Както и да е... Сега търся български субтитри.... Не владея достатъчно добре руски език, че да си развалям удоволствието от филма с техните субтитри.
Та, ако някой знае от къде да си дръпна субтитри - да каже.
Другият вариант е прекарам чуждите субтитри (имам испански, руски и бразилски - сиреч почти португалски) през гугъл транслейт, ама ... няма да е същото.
Третият вариант е да пиша на БНТ да ми ги дадат, ама не вярвам да искат, поне не безвъзмездно
Та, ако някой работи в БНТ -еми, на лично
- hristev
- Потребител
- Мнения: 459
- Регистриран на: 14 Юни 2022, 10:07
Re: Книгите, които харесвате
Привет Вили, Привет hristev,
Ако желаете, пратете ми линк към филма, със субтитри на руски, или само субтитрите (било файла на Л.С., било линк към тях), а аз ще се постарая за някакъв времеви период да го преведа на български. Ще направя всичко по силите си, преводът да е максимално точен и в релация със сюжета на филма и в частност сцените в същия.
Събуди и умен желание да го изгледам...
Ако желаете, пратете ми линк към филма, със субтитри на руски, или само субтитрите (било файла на Л.С., било линк към тях), а аз ще се постарая за някакъв времеви период да го преведа на български. Ще направя всичко по силите си, преводът да е максимално точен и в релация със сюжета на филма и в частност сцените в същия.
Събуди и умен желание да го изгледам...
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Книгите, които харесвате
Здравейте колеги. Колега Христев, благодаря за милите думи, казани от млад човек като Вас, са от още по-голямо значение за мен. Привет Никодим. /за поезия не знам, ама да ме видите как пиша искови молби и отговори на искови молби /
По темата, в момента и доста актуално препрочитам "Кметът на София - инж. Иван Иванов" с автор Станислав Колев. Каквото и да се каже за инж. Иванов, особено сравнено с днешните управници на София ще е малко. Човек отдал живота, здравето и вярата си за израстването на този град, буквално осигурил го с вода за пиене...и не само.
Другата книга, която чета паралелно е от ненадминатия по мое мнение майстор на космическата опера - Дан Симънс /авторът на поредицата Хиперион, Лешояди, Ужас../ Книгата, която чета е "Песента на Кали". Невероятно преживяване, направо разтърсващо. От много време не ме беше хващало страх, докато чета книга...
https://www.bard.bg/book/?id=982
Един от последните филми, които гледах и които според мен си струват, беше филмът за художника Модилияни, в главната роля с Анди Гарсия /обичам превъплащенията му/
https://danybon.com/interesno/modigliani-film/
По темата, в момента и доста актуално препрочитам "Кметът на София - инж. Иван Иванов" с автор Станислав Колев. Каквото и да се каже за инж. Иванов, особено сравнено с днешните управници на София ще е малко. Човек отдал живота, здравето и вярата си за израстването на този град, буквално осигурил го с вода за пиене...и не само.
Другата книга, която чета паралелно е от ненадминатия по мое мнение майстор на космическата опера - Дан Симънс /авторът на поредицата Хиперион, Лешояди, Ужас../ Книгата, която чета е "Песента на Кали". Невероятно преживяване, направо разтърсващо. От много време не ме беше хващало страх, докато чета книга...
https://www.bard.bg/book/?id=982
Един от последните филми, които гледах и които според мен си струват, беше филмът за художника Модилияни, в главната роля с Анди Гарсия /обичам превъплащенията му/
https://danybon.com/interesno/modigliani-film/
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
И още нещо, често си задавам разни въпроси, струва ли си да кривнем от трудния път....
..........
Не искам да избираме странични пътища,
При всеки гръм и повей да завиваме,
Не искам лесното да търсим
и пътищата трудни да оставяме.
Избирам с теб да бъда и да бъда честна,
През черни дупки, зими и вселени,
През кални пътища и урагани,
През хорското мълчание и злоба,
Избирам с теб да бъда и да бъдем честни,
През хълмовете пролетни, невинни,
През тучните поляни на летата,
И есенните златни листопади.
Ще бъда твоя, само с чест останала,
през зимата, скована, страшна, ледена,
останала с едно сърце туптящо…
Ще бъда само твоя и ще бъда честна,
избрала пътищата трудни.
-----------------------------
Какво е мъж
Мъжът е мъж, когато е до мене,
Когато в твърдите си длани топли мойте пръсти,
Мъжът е мъж, когато вечер
изморен и смачкан, не се бои да чуе думата:
Обичам!
Мъжът е мъж, когато само с мила дума,
уплашената ми душа загръща,
а черната кошмарна нощ, превръща мигом в рая!
Мъжът е мъж, когато само със целувка
ме води до ръба на небесата,
а после пита колко още искам…
Мъжът е мъж, когато ме прегръща,
и носи аромата на тютюн и на морето,
а аз повдигам се на пръсти да го стигна
и шепна тихичко:
Обичам!
..........
Не искам да избираме странични пътища,
При всеки гръм и повей да завиваме,
Не искам лесното да търсим
и пътищата трудни да оставяме.
Избирам с теб да бъда и да бъда честна,
През черни дупки, зими и вселени,
През кални пътища и урагани,
През хорското мълчание и злоба,
Избирам с теб да бъда и да бъдем честни,
През хълмовете пролетни, невинни,
През тучните поляни на летата,
И есенните златни листопади.
Ще бъда твоя, само с чест останала,
през зимата, скована, страшна, ледена,
останала с едно сърце туптящо…
Ще бъда само твоя и ще бъда честна,
избрала пътищата трудни.
-----------------------------
Какво е мъж
Мъжът е мъж, когато е до мене,
Когато в твърдите си длани топли мойте пръсти,
Мъжът е мъж, когато вечер
изморен и смачкан, не се бои да чуе думата:
Обичам!
Мъжът е мъж, когато само с мила дума,
уплашената ми душа загръща,
а черната кошмарна нощ, превръща мигом в рая!
Мъжът е мъж, когато само със целувка
ме води до ръба на небесата,
а после пита колко още искам…
Мъжът е мъж, когато ме прегръща,
и носи аромата на тютюн и на морето,
а аз повдигам се на пръсти да го стигна
и шепна тихичко:
Обичам!
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Бях на сделка. Тоалетната на Нотариуса се заключва. Взех ключа. Вечерта чак видях, че не съм го върнал. Вдъхнових се, написах стихотворение, че дори им го изпратих по мейла.
Нотариална нужда
Подпиши се тук и там,
сделка минахме при вам.
Ала вглъбен със моя клиент,
забравих най-големият си ангажимент.
Дъра - бъра, два чадъра,
нотариални актове получих аз,
нo за тоалетната ключенцето
остана ми в сакенцето.
Не тъжете, не плачете
и деликт от мене не търсете.
Туй, що е оставено при мен
рядко се задържа повече от ден.
Затова се моля аз -
достъп до тоалетна да има за Вас.
Ако да стискате не върви,
ключарят бързо ще Ви посети!
Нотариална нужда
Подпиши се тук и там,
сделка минахме при вам.
Ала вглъбен със моя клиент,
забравих най-големият си ангажимент.
Дъра - бъра, два чадъра,
нотариални актове получих аз,
нo за тоалетната ключенцето
остана ми в сакенцето.
Не тъжете, не плачете
и деликт от мене не търсете.
Туй, що е оставено при мен
рядко се задържа повече от ден.
Затова се моля аз -
достъп до тоалетна да има за Вас.
Ако да стискате не върви,
ключарят бързо ще Ви посети!
- hristev
- Потребител
- Мнения: 459
- Регистриран на: 14 Юни 2022, 10:07
Re: Книгите, които харесвате
Колега Христев, като бивш дългогодишен помощник-нотариус само мога да се възхитя на милото Ви извинение и на пъгавото перо. Вярвам, че колегите са имали поне още един ключ за заветното място или са намерили начин да са доберат до него по друг подходящ начин.
Иначе по темата за книгите едно интересно съчетание си причинявам в момента - Владетелят от Николо Макиавели и Кръстникът от Марио Пузо. Намирам интересни съвпадения.
И едно ново стихче по действителен случай
Времето не е успяло
да заличи усмивката ти, детската,
пламъчето в очите ти и
онова момчешкото, палавото....
Времето ти е дало мъдрост и
нежност, каквато не е присъща на младостта,
дало ти е сила и свобода да правиш точно каквото искаш
и да го правиш по най-добрия начин,
дало ти е възможност да се наслаждаваш
на всеки момент изцяло и пълно,
.......... и заедно с това да обърнеш душата ми
на обратно, без да ми позволиш да кажа:
- Благодаря!
С една ефирна целувка
и едно нежно докосване
ме заведе до дъното на най-чистия извор,
запрати ме в друго измерение и вселена, изтъкана от въздишки.
Да, искам те такъв,
преминал през времето,
момчето и мъжът, които намерих ме доведоха до
полегатата осмица на безкрая и ме върнаха обратно....
.... за да ти кажа, че искам още.
Иначе по темата за книгите едно интересно съчетание си причинявам в момента - Владетелят от Николо Макиавели и Кръстникът от Марио Пузо. Намирам интересни съвпадения.
И едно ново стихче по действителен случай
Времето не е успяло
да заличи усмивката ти, детската,
пламъчето в очите ти и
онова момчешкото, палавото....
Времето ти е дало мъдрост и
нежност, каквато не е присъща на младостта,
дало ти е сила и свобода да правиш точно каквото искаш
и да го правиш по най-добрия начин,
дало ти е възможност да се наслаждаваш
на всеки момент изцяло и пълно,
.......... и заедно с това да обърнеш душата ми
на обратно, без да ми позволиш да кажа:
- Благодаря!
С една ефирна целувка
и едно нежно докосване
ме заведе до дъното на най-чистия извор,
запрати ме в друго измерение и вселена, изтъкана от въздишки.
Да, искам те такъв,
преминал през времето,
момчето и мъжът, които намерих ме доведоха до
полегатата осмица на безкрая и ме върнаха обратно....
.... за да ти кажа, че искам още.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
Re: Книгите, които харесвате
Когато
Когато се прегърнат ветровете,
И две реки се слеят в полунощ,
Когато се разпукне късно цвете,
Кога изгрее чакана луна.
Тогава той и тя пленени,
От сладката присъда на нощта,
От страховете черно-бели
И тайнствената сянка на греха…
Ще бъдат остров в океана,
Запратен много, много надалеч,
Ще бъдат като слънчогледи,
Ще бъдат като пълен водопад.
На сутринта луната ще залезе,
Цветът ще вехне без живец,
Реките ща са станали на локви,
А ветровете ще са разделени веч…
Тогава той и тя ще тръгнат,
Ще бяга, всеки по-далеч,
Ще бягат без да се обърнат,
От сладката присъда на греха...
Аз
02.10.2023г.
**************
Времето
се събира в
точка
когато докосне
осмицата на безкрая
краят е преди началото
ти не чуваш
аз нямам глас
сами
Аз
03.10.2023г.
пропуснати точки
и запетайки
от пропуснатите точки
боли
запетайките са многоточията
на нерешителността
Аз
03.10.2023г.
Когато се прегърнат ветровете,
И две реки се слеят в полунощ,
Когато се разпукне късно цвете,
Кога изгрее чакана луна.
Тогава той и тя пленени,
От сладката присъда на нощта,
От страховете черно-бели
И тайнствената сянка на греха…
Ще бъдат остров в океана,
Запратен много, много надалеч,
Ще бъдат като слънчогледи,
Ще бъдат като пълен водопад.
На сутринта луната ще залезе,
Цветът ще вехне без живец,
Реките ща са станали на локви,
А ветровете ще са разделени веч…
Тогава той и тя ще тръгнат,
Ще бяга, всеки по-далеч,
Ще бягат без да се обърнат,
От сладката присъда на греха...
Аз
02.10.2023г.
**************
Времето
се събира в
точка
когато докосне
осмицата на безкрая
краят е преди началото
ти не чуваш
аз нямам глас
сами
Аз
03.10.2023г.
пропуснати точки
и запетайки
от пропуснатите точки
боли
запетайките са многоточията
на нерешителността
Аз
03.10.2023г.
Не си въобразявай!
- vili_spasova
- Потребител
- Мнения: 977
- Регистриран на: 05 Дек 2007, 16:16
- Местоположение: София
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 36 госта